Паднал глиган кара мъже да се целуват така, че жените им да завидят

Телефонът ми звъни:
-...Знаеш ли? 140-килограмов глиган удари бате ти Васко вчера! Не беше за вярване. Така сме се целували от радост... Толкова пъти не сме целували жените си! - изхвали се на един дъх моят приятел Васко Николов.
Този дар Божи спохожда ловците от Брест на 22 октомври миналата година, след като две години гледали диво прасе само на картинка.
През времето на празните надежди ловците не спирали да подхранват дивеча. Направили в гората бетонно водно огледало с размери осем на четири метра. С помпа вадели вода от близкия геран, само и само да накарат дивеча да се завърти по техния кър. Постоянно наблюдавали ловното поле белким попаднат на диря. Напук на орисията продължавали да правят гонки. Заради самия лов. Заради тръпката, която бушува във всеки истински ловец.
Безверието, че някога ще имат слука на едър лов така ги било налегнало, че на сутринта едва се събрали осем души. Явили се тези, които не искат да приемат, че ловът на глигани тук е бита кауза: Йордан Каменов, Васко Николов, Цецо Белчев, Димитър Гърков, Митко Спиров, Анатоли Добрев, Венцислав Макавеев и Страхил Паламаров.
Първите гонки били в две малки горички. После отишли в Татарски дол. Наредили пусиите - трима на пътя, един контрапусия и четирима гоначи в гората, широка не повече от 15 м. Дратхарът Брита на Данчо Каменов надушил глигана. "Куче за милион!", хвалили го после ловците. Още преди гонката те открили следи на не повече от два дни. Това ги окуражило. В момента, в който Брита излаяла и вдигнала глигана, Данчо надал отвътре лъвски рев: "Прасе! Прасе! Вардете!" Останалите наострили уши. Адреналин запушил капилярите им от възбуда. Оттук до края на слуката се случвали предвидими неща. Глиганът хукнал през пътя и с два изстрела право в сърцето Васко Николов го оставил на място.
- Вярвай ми, исках да слушам с очите си. Мислех, че ме лъжат. Не вярвах на това, което стана. В краката ми лежеше стара, изоставена жигулска гума. Ами, рекох си, ако съм стрелял по нея?... Разбрах, че не е сън чак когато приближих... Да бяхме убили слон, нямаше да се радваме така - продължи да разказва възбудено Васко.
Глиганът разделили на девет - един дял и за Брита.
- При нас падне ли прасе, е цял ритуал. Не е като в Балкана, където слуката е доста по-често, а на отстрела гледат като на бройка - каза той.
Отпразнували слуката с неуморима веселба, както само тук могат. Поканили приятелите от съседното село Гиген да споделят с тях радостта си. Почнали в два следобед, та до два през нощта. В ловната хижа, опекли черния дроб на скара, а на гигенчани поднесли двата бели бъбрека - имали да им връщат от времето, когато в Гиген паднал глиган, а при тях нищо.
- Накрая по традиция всички ме изпратиха до нас като войвода - разказа доволен Васко. По пътя за назидание на един колега, който сутринта ни отказа да дойде на лов, метнахме в двора му краката на глигана, че да го е яд, като ги види. В нашата дружинка на такава слука се радваме като малки деца на балонче...