Някога гостът беше просто "Добре дошъл!"

Цветан ЦОНКОВ е роден на 15 февруари 1941 г. Завършил е биология в Софийския университет през 1968 г., специалност ихтиология. Първата година е технолог в консервна фабрика. След това работи като специалист в Окръжния народен съвет в Габрово и директор на рибовъдно стопанство в АПК. 35 години е ръководител на ловно-рибарското сдружение в Габрово. Сега е пенсионер.

 "Дойдеше ли някой на лов, независимо кой е и от какъв сой е, сядаше редом до хляба на останалите", казва Цветан Цонков.
Риболовец е от дете, а ловец става, когато започва работа в ловно-рибарското сдружение в Габрово.
Да се слива с природата е деликатната му същност. Това е причина да иска да разкрива тайните й. Не е ли на лов, често е изправян пред дилемата - да стреля или не, ако му излезе животно. Е, на пусия ли е, ловът е по-силният. В човека, казва Цонков, има всичко - душа, страсти, ген... Първичното в нас се пробужда веднага щом ги има условията.
Под негово ръководство сдружението издава собствена грамофонна плоча с песни за лова и риболова. Ентусиазмът по подготовката й обхванал и приятелите му. Заедно с поета Васил Сотиров, по чийто текст е една от записаните песни, търсели отговор на въпроса: "Какво е ловът?" Според Сотиров разликата между ловеца и неловеца е само едно мигване. Ловецът затваря око и стреля.
"Така е при всеки ловец. Започнат ли инстинктите да се надпреварват, го хваща ловният бяс и затваря око. Отвори ли го - в него се събужда човешкото", перефразира казаното от писателя Цонков.
- Г-н Цонков, деятели на ловно-рибарското движение у нас ви сочат като специалист и човек, който е направил много за развитието му. Вие обаче не криете разочарованието си от промените, които се внасят в ловната организация. Възможно ли е, според вас, столетните й традиции да отстъпят? 
- Когато бях студент, също имаше митинги. Но аз не ходех. Там човек загубва своята самостоятелност. Хваща го стихията. Палежи, обръщане на коли. Гледаш, уж не ти палиш, а си с тях. Такива неща стават и в обществото. Ловната организация очевидно я прилепва същата диагноза. На тези, които искаха да стават ловци по мое време, им казвах: "Ловът е друго нещо." Отиваш сред природата, попадаш с едни хора, които нямат нищо общо с терзанията ти в работата или в обществото.
Сега нещото, което не разбирам, е отношението към ловеца-гост. Някога той беше просто "Добре дошъл". И нищо повече. Ще го сложим на най-хубавото място, ще го обградим с внимание и уважение. Следим го ще има ли успешен излет. И ако нищо не е отстрелял, тогава, когато се биеха зайци, някой от домакините непременно ще му даде поне един, за да не си тръгва празен. Сега от това няма и помен. Стигна се дотам, че да искат от гостите баснословни такси. С други думи - ела, плати си и, ако може не идвай с празни ръце - сложи нещо на масата.
От друга страна, колеги от дружинки, които често посрещат гости, ми се оплакват, че се превръщат в слуги. Вместо да се чувстват домакини, се отделят настрана. Забравяме, че ловната организация е правена другояче.
- Как?
- Спонтанно. Без декрет. След Освобождението са поискали да се създаде организация, за да има ред. Докато на Запад ловът се е правил в именията, където слугите са обслужвали своя благодетел, у нас в основата на лова е равнопоставеността. Сега, струва ми се, започнаха да се делят на бедни и богати, на пасивни и агресивни. Достатъчно е, че някои избиват комплекси като демонстрират скъпи оръжия, от които ловът губи своя смисъл. Една обикновена ловна пушка може да ти достави сто пъти по-голямо удоволствие, отколкото модерните карабини с оптики, бързомери и тем подобни. Чувал съм, че някои са излизали на лов и с базука. Те не знаят ли, че не са на война, а на спортно забавление в мирно време, наречено лов.      
- Затова ли стоите на дистанция през последните години? Не ходите дори на лов.
- Преди години един американец - лицензиран трапер, женен за габровка, идваше често по нашия край. Вземахме го на лов с нас. Харесваше му как се черпим, интересни му бяха състезанията по стрелба. Попитах го веднъж какво прави, когато му стане скучно в гората при дългия престой в нея. А той ми отговори: "Влизам още по-навътре!" Сега и аз правя като него. 
- Къде са корените на проблемите днес в Съюза на ловците и риболовците в България?
- Появиха се метежни хора. Нямам обяснение какви са и откъде се взеха. Тъжна работа! Мислех, че хората в тази организация трябва да са устроени по друг начин. Непрекъснатият допир с природата и с дивеча трябва да ги прави по-мъдри, по-търпеливи, по-смирени, да усещат хармонията й и да се учат от нея. Там всичко е върховно. Не може да си сляп за нейното многообразие и богатство. След ловния събор в Казанлък преди години в Габрово дойде племенникът на генерал Франко. Много богат човек, който в късна възраст се отказва от политиката. Бил е посланик в Москва, познава добре източния свят. Заведохме го в архитектурно-етнографския музей "Етъра", но заваля дъжд. Скрихме се под купата сено пред механата. Там той възкликна: "Вие не знаете какво имате! Природа, много, много дивеч. Организацията ви е със значимо място в обществото."
- Тези процеси не се ли повтарят във времето и не водят ли до оздравяващи завръщания в организацията?
- Ако аз направя закон за лова, първото, което ще бъде записано в него, е: "Когато влизаш в гората, стъпвай на пръсти и не викай". Какво е това настървяване да разхищават днес. Питал съм колеги защо викат, когато влизат в гората. Иван Недков, когато беше заместник-директор на дивечовъдното стопанство в Лъгът, веднъж ни каза: "Когато се събирате на площада за лов, така викате, че в околността вече знаят за вас." Въпросът ми не е защо ловът дава настроение. А за отношението към дивото и към природата. Влезеш ли в гората - мълчи. Това е преклонение.
Добре, някои имат нужда да викат - нека го направят, но когато свърши ловът. Да се съберат, да се почерпят и тогава да се отпуснат. Когато сме на лов, нека ни обладава друго настроение.
- Няма да открием топлата вода, ако кажем, че културата е в основата на всяко развитие. 
- Помните, че в Комисията по духовността към СЛРБ бяха Дончо Цончев, проф. Марко Семов и други свестни хора. В Габрово, в Дома на хумора и сатирата, организирахме среща с писателите-ловци на тема: "Ловецът в човека, и човекът в ловеца"? Събраха се интересни и известни личности, хора на науката и изкуството, които споделяха своето виждане за лова. А сега някои натискат нещата полека-лека да опростяват. Надявам се, че това ще е несъвместимо с организацията ни, която съхранява повече от столетие културата на поколения ловци.