"НЕБЕСНИТЕ ПАСБИЩА" - пътешествие към природата, красотата и просветлението

Има и такова чудно кътче в красивата ни Родина! То е на 65 км от София - във Видинци, една от седемте махали на село Осиковица, община Правец. Дотам се стига с обикновена лека кола. Пътува се по стария асфалтиран път София-Варна. Дървени табели отвеждат до Парк "Небесните пасбища".
Това име, по романа на Джон Стайнбек, е дал на 50 дка гора нейният собственик д-р Васил Ангелов. След като приключил с активната си професионална дейност на ветеринарен лекар, той и сестра му се връщат в реституираното си имение. И двамата не се поколебават - гората принадлежи на България, на всички българи. Затова докторът я превърнал в Парк за всички!
Някога, в 20-те години на миналия век, "филизът" на родата Ангел Даков служил в армията и изкарал няколко години в Австрия. Там харесал много парковете и именията. Проучил тяхното създаване, а като се прибрал в родния си край, в махалата Видинци, се заел да уреди наследствения имот като австрийските имения. Внесъл паркови растения, овощни дръвчета, цветя, храсти. Уредил дом с удобства, двор с алеи за чудо и приказ. Но след 1944 г. всичко станало собственост на Горското стопанство.
В това кътче земя някога живели дедите на д-р Ангелов. Още от 1683 г. (100 години преди създаването на САЩ) тук имало живот! Това се вижда ясно от родословното дърво, което д-р Ангелов със старание е създал. Първо живели Енчо и Вида - по името на тази силна българка махалата била наречена Видинци. После родовата история разказва за Вуте, Дило, Метко, Стойко, Дако, Ангелина, Васил, Васила, Ангел, Цена, Тотка...
Днес стопани на къщата и имението са Васил Ангелов и съпругата му Тони. Те имат син - д-р Александър Ангелов, наследил бащината си професия, и дъщеря Цветелина, която живее и работи като изследователка и психотерапевтка в Англия. Васил и Тони Ангелови посрещат и изпращат челядта си: синът и снахата Десислава, внуците Калоян и Калина. Докторът, с помощта на сина си,  възстановява стария дом, а гората превръща в Частен парк "Небесните пасбища" - за единение, за сливане на човека с Природата.
Паркът е отворен всеки ден, няма врати и стени, няма входни такси - той е за всички, които ценят красотата на Природата, които обичат спокойствието и песента на птиците. Самият д-р Васил Ангелов се определя като създател на парка, но и като негов общ работник. Защото по негови идеи са създадени тук кътчета за почивка, барбекюта, алеи, люлки, пътеки. И вече 10 години Парк "Небесните пасбища" посреща гости - за отмора в зеленината и прохладата през лятото, за тишината и белотата на снега през зимата, за дъхавите и полезни билки, за рибата в близката река Малки Искър, за туристически походи до връх Острома в началото на Стара планина.
Тази година, в един зноен летен ден,  потеглихме към Парк "Небесните пасбища". Прекарахме часове в разходки из кътчетата му. Чрез тях докторът иска да се противопостави на днешното време, което направи хората меркантилни, равнодушни - отне им радостта от живота, премахна усмивките от лицата им! Иска да върне българите към Природата, да ги накара да виждат, да чувстват красотата около тях, да ценят чистотата  и добротата в душите си! 
Тук са: "Мостовете на любовта", "Долината на злото", "Приказният свят", "Къщата на бабата на Червената шапчица", "Тя и Той - силата на брака", "Градината на Ангелите", "Бащиното огнище", "Пътят към Отвъдното", "Илюзиите", "Телевизорът", "Жената", "Бъчвата и фенерите на Диоген", "Стълбата от "Приказка за стълбата" на Смирненски, "Стълбата към Рая", "Кътът на каракачаните" - за живота и занаятите им, за празниците, навиците и облеклата им, "Дървото на Мечо Пух"...
Поскитахме из пътеките, които също... учат, образоват, карат те да размишляваш. Тук са пътеките с кътчетата за медитация и мисли на Петър Дънов, на Петър Димков, "Пътеката на будителите", "Пътеката на Вълка".
Ето го и параклиса-храм "Св. Василий Блажени". Той е построен за три месеца - пак от доктора и приятелите му. Мястото е избрано специално, защото един ден то дало сили и просветление на доктора. Той усетил, разбрал, че тук има енергийна мощ, която действа, помага. Забил колчето и точно там го построили.
Сега в осветения храм се провеждат    обредни служби, идват посетители, оставят икони, палят свещи и се молят за здраве. Наоколо има цветни градинки, тихо и чисто е - като във всяко свято място!
Наблизо са кътовете с учебни чинове за занимания, площадките с люлките за деца, с хамаците за почивка, със старите одъри, с огнищата за скари, около които се въртят жени, мъже и приготвят трапезите. И почти всичко тук, в Парк "Небесните пасбища", е създадено от неуморните ръце на доктора! Помагат негови съмишленици, но моторът е главно д-р Ангелов.
Пълни с история, с героични постъпки са днешните махали на Осиковица. Един от предците на доктора се казвал Недко Даков и бил сподвижник на Апостола Левски. Точно заради това Апостолът се крил известно време в Осиковица. А Недко Даков в 1872 г. ограбил турската хазна заради делото на свободата. Това му струвало заточение в Диарбекир и тежки премеждия! 
Днес ни липсват храбростта и всеотдайността на някогашните българи! Също техните идеали, доброта, чистота, добронамереност, с които отстоявали езика и народността си. Трудни, тежки били времената, но българите успели да построят 6 училища в Осиковица! Обаче и децата се отплащали на родителите - връщали се от чужбина по родните си земи и работели за България!
Къде изчезнаха светлите, високи идеали на българите? Къде са сега нашите чеда български? Докога ще се скитат немили-недраги из чужбина, докога за чужди хора ще се трудят? 
Тези мисли терзаят и доктора, и съпругата му Тони! И те имат чедо извън България, далеч от райския кът Парк "Небесните пасбища"! И те тъгуват за дъщеря си! Затова са станали предани, ревностни радетели на БЪЛГАРСКОТО! Затова продължават полезното си дело - да облагородяват парка, да посрещат радушно гостите си в него и да им предлагат с радост и безплатно всичко, което имат! За да ценят и обичат България! За да остават в нея, да работят за нея, защото Родината ни с всичките си хубости и достойнства заслужава това - децата й да бъдат нейни истински граждани! 
Това е разказът за д-р Васил Ангелов и неговите "Небесни пасбища". Днес паркът е сред 50-те най-интересни места в България, които си заслужава да посетите през 2016 г. 
А аз продължавам да си мисля: Името на доктора идва от "василевс" - царствено е! Във вените на д-р Ангелов не тече царска кръв, но делото, с което се е заел в златните си години, е царствено. Защото с широк жест ни дарява преголям подарък.
Има и още! "АНГЕЛОВ" - фамилията означава  високо, небесно духовенство. Само "ангел небесен" може да ни дари с такъв късмет.
Докторът казва:
"Как да продам дървения материал от гората? И какво от това, че ще стана богат? Кесия - пълна, но душа - празна! Нали няма да я има тази хубост, тази зеленина, този въздух? Нали ще изчезнат песните на птиците? Нали няма да ги има моите гости?" 
Остава ни едно задължение - да бъдем признателни и благодарни на д-р Васил Ангелов и да се надяваме, че делото му ще има последователи и почитатели!

                                                    
Д-р Васил Ангелов и моя милост

Храмът "Св. Василий Блажени"