На сафари в Африка

Васил Кинов е роден на 11.08.1954 г. в София. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" през 1976 г. Работил е в Държавния комитет по планиране до 1989 г. Генерален директор на "Пирин турист" до 1992 г. Оттогава е в частния бизнес. Семеен, с две деца, ловец от 1988 г.

Сафари е всеки лов в чужбина, но обикновено се свързва с Африка.
То се организира трудно и изисква много подготовка. Договорката трябва да е чрез лицензиран туроператор, който плаща съответните квоти и такси. Вероятността за неуспехи при друга организация е огромна.
Преди да отида в дадена африканска държава, чета много литература за нея, за климата, поминъка, икономическата и политическа структура. Някои страни е по-добре да се избягват, иначе можеш да се сблъскаш с какви ли не проблеми. 
При сафарито е важна физическата и медицинска подготовка. Разговарял съм с много български лекари, които преди години са работили в различни африкански държави. Спазвам техните съвети за храни и напитки. Ходя на консултации за болестите, правя имунизации. В Африка има съвременно медицинско обслужване, но се ползват медикаменти, които са непознати за нас. Добре е да заредим сериозно аптечката си в България.
В Африка домакините са така наречените бури - бяло население, претопени германци и холандци. Те се занимават главно с ловния туризъм и също се считат за европейци. Употребяват африкански храни, но имат имунитет към тях. Там има бацили, които се развиват в относително чисти храни, но за европейците са фатални. Причиняват техни болести, които за европееца са нелечими. Те се развиват в организма за много кратък период. Съветите са прости, но трябва да се спазват стриктно. Един от основните е винаги да се пие вода от бутилка, която ловецът лично отваря. Не се препоръчва да се яде месо от застреляни животни, въпреки че повечето са антилопи. Те са тревопасни и месото им е годно за храна, но европейският стомах трудно я преработва. Често се получава временен дискомфорт, който довежда до три-четири денонощия отказ от лов. Това си е тегоба, защото губиш от сафарито, което продължава около две седмици. По-добре е да се пази диета. Лично аз съм се ограничил в областта на зеленчуците и рядко използвам плодове.
Африка е континентът, където СПИН-ът е най-разпространен. Препоръчително е да има въздържание към местното население, защото практиката показва, че всеки контакт за съжаление завършва фатално.
Ловецът трябва да е със собствено оръжие и да е подготвен стрелково. На сафарито обикновено има шанс за един изстрел по определения вид. Просто втори шанс няма и ако оръжието не се владее до съвършенство, става загуба на време, нерви, емоции и не на последно място на финансови средства. Ако ловецът се прибере без трофей, е угнетен и има чуството за малоценност.
Държавите, в които се ходи на лов, имат различна от нашата надморска височина. Съставът на въздуха и консистенцията са други. Получават се зрителни измами. Винаги се стреля с оптика и трябва да се отчита голямото отражение на слънцето в нея. Когато ловецът наблюдава животното, остава с впечатлението, че то е много близо, тъй като изпълва окуляра. Задължително се ползва далекомер и се правят необходимите корекции. По правило на сафаритата се стреля на много по-големи разстояния отколкото в България.
Преводачи няма. Необходима е добра езикова подготовка. Всички водачи в Африка знаят английски и немски.
Сафаритата се провеждат на огромни територии. Има два вида лов. В южните държави на Африка се ловува с джипове. Преследва се животното на големи разстояния. Егерът прави оценка на трофея и след неговото разрешение ловецът стреля.
В централна Африка - Зимбабве, Конго, Заир - ловът е организиран по друг начин. На всеки ловец се полага един джип с шофьор, бял водач и чернокож прислужник. Ловецът се извежда всеки ден от лагера с джипове, след което тръгва по следа. Хубаво е накрая на следата да се появи животно. То отново е обект на наблюдение от егера. Хората с тъмна кожа са страхотни следотърсачи и тяхното зрение надвишава нашето око, дори и да е въоръжено с различни видове бинокли. Виждат фантастично и често пъти съветите им са полезни. Оценката на трофея на големи разстояния е трудна професия.
След като се отстреля животното при определен анонс, се закарва до лагера. Там трофеят се измерва с рулетка и ако има разминаване повече от 5% спрямо обявеното желание на ловеца, собственикът на ловната база прави проблем на егера.
Изходите са два. Ако ловецът е бил заблуден от егера, може да се откаже от трофея и да повтори упражнението, или да го заплати съобразно точките.