Многолюден писателски форум в паметта на един летописец

Писателят Марин Христозов със своята книга на живота "Паметки за писатели", писана почти през всичките съзнателни, вече осемдесет и кусур години, ме изуми с цялата принадлежност на книжовната си същност към писателската гилдия. От тези 320 паметни страници, обхващащи повече от половин век, се убедих, че Марин Христозов е неделимо чедо от това племе, наречено творци на художествени текстове. И паметките му са в унисон с природата на тази порода човеци, хора на художественото слово. И бързам да поясня, че Марин Христозов, влизайки в ролята на летописец на летописците, си служи с най-експресивната форма - фрагмента, реприза, моменталната снимка. Този похват ни е завещан и препоръчан като най-модерен изказ от Гео Милев. Той е от войнстващата публицистика - той е четивен, неговите щрихи се натрупват в съзнанието на читателя, те са и като черно-бели графики, и като обектив на фотограф-художник, и като цветни акварели на лиричен художник.
От върха на патриаршеската си възраст този човек ни показва скромно и убедително как може да се служи беззаветно в гънките на живота, почти анонимно и в определен момент да застане пред очите на всички и да каже: Ето, това е моето дело... Неговата библиографска справка ни внушава респект с достойно извървян път през драматичния ХХ век и навлязъл в ХХI. Искам да се спра на някои знакови факти за родения на 30.IХ.1926 г. в с. Караджалово, Първомайско. Никой не избира нито родители, нито време, нито място на своята поява. Така и той - Марин Христозов, още като юноша е трябвало да вземе участие в антифашистката съпротива като партизанин и доброволец в Отечествената война.
Вървял е моят обект с любопитно отворени очи още след последния топовен салют на Победата, минал е през Алма Матер, после по стълбицата на административно-политическия механизъм, през редакции и служби, но все с бележник в ръка. Ето този бележник се е превърнал в книга на неговия живот, макар преди това в библиографската справка да има заглавия и на други негови книги - "И се заклехме", "В голямата наша малка война", "Зли времена", "Малък прозорец в "Голямата къща" - те съставляват неговата биография. Но тези щрихи в "Паметки за писатели" почти за всеки срещнат и настигнат по пътя през годините писател, тези слънчеви мигове от срещи и разговори, уловени от благодарната му памет, са неговият писателски съюз, неговият форум.
----------
Тази вечер от 17 ч. книгата ще бъде представена в Националния литературен салон "Старинният файтон". Освен Велин Георгиев ще говорят издателят Трендафил Василев и други писатели. Актрисата Лиляна Филипова ще прочете страници от "Паметки за писатели"