Ловците са нашият най-сигурен резерв

Генерал Михо Михов е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, Габровска област. През 1980 г. завършва Военна академия "Г.С. Раковски", а през 1988 г. - Генералщабната академия на СССР. В началото на 1992 г. е назначен за командващ ПВО и ВВС, а през 1997 г. - за началник на Генералния щаб на Българската армия. От 2002 г. до 2005 г. е съветник на президента по въпросите на сигурността. След това е посланик в Република Македония до 2009 г. Ген. Михов е пилотирал 5 типа самолети-изтребители в България и толкова в чужбина. Има повече от 2100 летателни часа. Военен пилот първи клас.
 
- Помните ли първия лов?
- Помня като ученик първото ни излизане с дружинката в село. Беше откриването на лова. Участвахме с моя съученик и приятел Ганчо Василев. От мерак той ме чакаше в тъмни зори пред нас, легнал на пейката. Това е меракът - от него по-силна мотивация няма. Никога не сме бракониерствали. Помагахме в пренасянето на зайците, които отстрелваха истинските ловци.
Като редовен ловец участвах в ловен излет за пръв път на фазани в Ямболско. Бях вече полковник и служех в този край. Не ми вървеше, а се и учех практически. Прави са хората, че с гледане и слушане на вицове за лова не се става добър ловец.
- Синът ви също е ловец. Как го възпитавате?
- Родовата памет живее с ценностите и възпитането, което сме възприели от нашите предци. Тези неща се пренасят не само със спомените, но и с вещите. Аз искрено се радвам, когато синът ми ловува с "Туловката" на дядо си. И той гледа две кучета, за да бъде пълноценен и полезен за дружинката ни. Правилата са да можеш да кажеш: "Прави като мен!" или с примера си да утвърждаваш името на фамилията. Моите родители бяха трудолоюбиви хора и аз днес твърдо знам, че трудът ме е реализирал професионално.

- Какво е за вас ловът?
- Ловът е смесица от чувства, емоции и отговорност. На лов не се ходи като на сватба или просто на излет. Първо, трябва да се стегнеш и екипираш като за сериозна работа. Оръжие носиш. Това е повече от отговорност. Много е силно, но ще го кажа. Тръгнал си да отнемаш живот и да пазиш живота на другарите си. Къде го има това, освен по време на война? Затова ловът е висша степен на другарство, преданост и толерантност, ако си добър човек. Аз мисля, че повечето от ловците са такива.
Защо е потребност? Ами защото това е и здраве. Организмът и психиката се товарят и разтоварват до крайни състояния. При това ловът е и хитрост, и тактика, и грижа за животните. Съюзът ни не подкрепя онези, които не се грижат за животните. Това е следствие, или би следвало да е, от многото усилия за подхранване и опазване на дивеча в ловните полета. Това е първа грижа и смисъл на съюза ни, който е с над 100-годишна история.
- Обществото ни все повече губи морални устои. Ще се пренесе ли и в ловните среди?
- Мисля, че днес обществото страда и има потребност от нравствена революция в положителния смисъл на думата. За себе си аз намирам човешкото и нравствено извисеното все още в ловните дружинки, в дружеството и в Съюза на ловците и риболовците в България. Надявам се, че тази мая на по-чистото, на отношението към природата и между хората не само ще се запази, но и ще се пренася все повече в обществото и между хората. За да оцелеем като човешки, разумни същества.
- Коя е случката ви с най-голяма тръпка?
- Изтървах два големи глигана. Единият го раних и го преследвахме 2-3 километра. Отиде си, запечата раната и ни се изплъзна. Не оживя обаче. Уби го съседната дружинка. В Тетевен ми засече пушката "Бенели" и при изключително удобна позиция пропуснах добър трофей, но остана по-важното - споменът и урокът от неуспеха.
- Разкажете някоя забавна ловна история?
- Аз за себе си трудно разказвам. Не съм и от тези, които си измислят. Имахме един излет под Беклемето. Бяхме напуснали пусиите си, когато кучетата лавнаха. Това беше наша грешка. Тъкмо пушехме по цигара. Поогледах се, ослушах се и понеже бяхме до моето място, аз се върнах обратно. И... животното ми идваше. Тъкмо се прицелвам и отзад, отдясно, се произведе изстрел. Поглеждам кой ми "помага", но с яд, и виждам моя "по-стар" колега о. р. генерал Кръстев. Веднага ми мина, защото той си е много забавен, зевзек и ученик на Цанко Краев - един голям балканджия.
- Какви са отношенията между ловците?
- Повече от прекрасни. Те са образец на надпартийност, етническа толерантност, другарство и грижа един за друг. Няма в обществото друго подобно общежитие. Там и да се изложиш, ще ти го кажат по най-закачливия начин. Ако не понасяш критика и майтап, хич не си за ловец. Така че в дружинката човек се довъзпитава и израства нравствено.
- Кои добродетели съхранява ловът?
- Във всички случаи ловът е символ на задружното, на грижата за природата и на оцеляването. Защото човекът е оцелял с лова и с труда си. Ето тук е и маята, която трябва да пренесем в бъдеще при все повече глобализиращия се свят и все по-отчуждаващите се един от друг човекоподобни същества. А човешкото е заложено именно в генезиса на природата и в общуването, за да бъде обществото все пак система.
- Какви са нравите в природата и обществото?
- Животинките са по-чисти от нас. Както се казва, колкото повече опознавам човека, толкова повече заобиквам животните.
- Каква е дисциплината по време на лов и в армията?
- Дисциплината е необходимо условие и състояние, което гарантира победата и успеха. Във всички случаи свежда до минимум  нещастията и жертвите на безредието. Дисциплината обаче трябва да е доброволна и съзнателна. Независимо от това трябва да има командир, който казва, наказва и отстранява.
Когато участваш в лова на няколко дружинки, веднага забелязваш в коя е най-безопасно, сигурно и спокойно да се ловува. Така е и в армията. Качественият командир и ръководителят на лова са тези, на които всички следва да се подчиняват. Аз го правя.
- Каква е тактиката при организиране на лов и на военно учение?
- Има много общи неща. Първо, и военният, и ловецът са във "враждебна среда". Поне така трябва да се води учението, а и ловът е близък до това. Можеш да бъдеш изненадан, трябва да слушаш и гледаш, да преследваш, да се маскираш и какво ли не още. Навлязоха и модерните комуникации, които облекчават управлението. Тактиката, това са прийоми и способи, които прилагаш, за да спечелиш боя и да имаш победа, ако "слуката" е твоя.
Аз, пък и не само аз, считам, че ловците са нашият най-сигурен резерв. Те са истински мъже й жените сред тях - също.