Ловни трофеи и изложби

Откакто човек ловува, оттогава и събира части от тялото на убития дивеч. По този начин се демонстрира превъзходството на един ловец над другите. Сравняването на трофеите по големина и красота, твърди проф. д-р Нино Нинов, е правено още в дълбока древност. Огромният череп, мощните зъби на хищника или на глигана, големите и дебели рога са принадлежали на едри и силни животни. А това вече е основание за гордост на техния притежател, но както в миналото, така и днес, е и повод за размисъл. Човекът, доказвайки превъзходството си над дивия животински свят и над природата, винаги е чувствал своята зависимост от тях. Чрез ловните трофеи се връщаме назад във времето и съпоставяйки мощта им със сега добитите трофеи, правим изводи за състоянието на различните видове дивеч днес. Трофеят носи богата информация както за животното, което го е носило, така и за състоянието на популацията.
Счита се, че за първи път ловни трофеи са изложени във Виена през 1873 г. в рамките на провеждания Световен панаир.
Първата национална трофейна изложба в България е организирана през 1938 г. в София. След това е имало още пет.
Досега са проведени три световни ловни изложения - Берлин 1937 г. (на него за първи път се оценяват трофеи), Будапеща 1971 г. и Пловдив 1981 г. На проведеното у нас световно изложение са участвали 70 държави. Представени са 11 367 трофея, от които 10 967 са включени в каталог. Четвъртото е трябвало да се проведе в Прага през 1991 г., но поради настъпилите промени се проваля.
Международна трофейна изложба се счита когато участват поне две държави. България е страната с най-много участия в международни ловни изложения - 19. За първи път участваме на изложба през 1930 г. в Лайпциг.
Днес трофеите се оценяват по изисквания, утвърдени от Генералната асамблея на Международния съвет по лова и запазване на дивеча (CIC). По важните са: трофеят е част от дивеча, която доказва, че той е убит. Трябва да има ясен произход - да е известно кой, къде и кога е отстрелял дивеча. Животното, от което е добит трофеят, трябва да е живяло на свобода при естествени условия. На трофея трябва да могат да се измерят всичките показатели, включени във формулата за оценката му. Не е желателно да се въздейства допълнително върху трофея.
В България са поставяни редица световни рекорди на трофеи от благороден елен, глиган, вълк, дива котка. Първите пет места в десятката на най-големите кожи в света на дива котка са български. Четири наши трофея на благороден елен са сред най-добрите в света. Отстреляни са от Христо Иванов, Георг Дразел, Стефан Ковачки и Тодор Живков. Глигите от дива свиня, добити от Тодор Живков и Христо Русков, са сред най-престижните. Днес в десетките на световните рекорди са и череп на вълк, отстрелян от Пенчо Кубадински през 1982 г. в Разград, череп на дива котка, отстреляна от С. Дачев в Бояджик през 1980 г.