Като няма лов, има лаф

С радост приемам поканата на генерал Михо Михов да ловуваме в родното му село Сенник. Честта за мене е голяма, защото Генерала е достоен летец, дипломат и ловец.
Ранно ноемврийско утро. На сборния пункт край Сенник - мъжки ръкостискания, закачливи лица и възбуден кучешки лай. Запознавам се с най-възрастния ловец в дружинката - осемдесет и три годишния бай Петко Мирчев, който ловува вече 59-и сезон. Кънчо Петров ми разказва как е повалил най-големия глиган в историята на дружинката през 2008 г. Селският кантар отчел 310 кг. 
"Колеги, днес ще направим три гонки в местностите Леските, Боята и Величкивото", казва ръководителят на излета Христо Стойчев и прави задължителния инструктаж. Младият ловец Михаил Николов попълва бележката, подписваме се и се отправяме към пусиите.
Гоначите Мирослав Бакалов, Румен Тонов и Стефан Генков с кучетата Арон, Чоко, Лора, Лара и Габи се стараха близо седем часа, но уви тук-там имаше по някоя стара глиганска диря.
Този ден глиганите бяха решили да не участват в лова. В гората има живот - крякат фазани, прескачат ни кошути.
Все пак усилията на тридесетината сеннишки ловци се увенчават с минимален успех - Петър Тотев-Водолаза (виж карето) уби чакал.
Като няма лов, има лаф. Където и да се срещнем ловци, винаги има какво да си кажем. От Николай Петров научавам, че ловното поле е 3500 хектара, от които 12 000 декара са засети с царевица.
Христо Христов е председател на дружинката от пет години: "Петдесет и трима души сме, претендираме, че сме стабилна дружинка. На всеки излет попълваме по две бележки. Стане ли кавга по време на излет, независимо кой е крив и кой е прав, веднага гоня участниците. Да се карат колкото искат, когато са без пушки. Миналата година имаме убити 36 глигана и 80 чакала. След като държавата престана да плаща отстрела на чакали, взехме решение да правим това със собствени средства. Даваме по 10 лева за убит чакал. Един глиган дарихме на Дома за стари хора в село Столът."
"Всяка година изкарваме в гората над два тона сол, намесва се в разговора секретарят Христо Стойчев. - Засаждаме с гулия дивечова нива около четиридесет декара. Разселваме и по стотина фазана. Разполагаме с две бази. Едната е от петдесет години. Преди пет години я запалиха, но я възстановихме. Другата я направихме от изоставена помпена станция преди четири години."
 Този сезон е по-слаб за дружинката. До края на ноември имат ударени единадесет глигана. Венци, техен приятел от Габрово, твърдял, че те са с най-много убити прасета в района. В Драганово имали четири прасета, но трите били блъснати от коли и само едно отстреляно от ловец.
"Безкомпромисен съм към боравенето с оръжие и изследването за трихинелоза, продълж0ава Христо Христов. - Аз и бившият полицай Милко Филипов редовно правим проверки на оръжието. Окаже ли се, че в него има патрон, когато ловецът не е на пусия - наказанието е лишаване от един излет. Същото наказание е и когато някой се осмели да стреля по фазан или заек."
От три години севлиевското ловно-рибарско дружество прави събор, първата събота на август, в землището на Сенник, край красивия водоем "Малауча". В него има и големи екземпляри от шаран, амур и толстолоб (виж снимката).
Сеннишката дружинка е една от малкото в България, която води твърда борба с бракониерството. Един ден в седмицата двама души с джип и пистолет охраняват през нощта района. Дават им се петнадесет лева за гориво. Много добре работят с горската стража, която се отзовава по всяко едно време на денонощието.
Накрая на разговора ни председателят на дружинката каза: "Не щем чуждо, нашето не си го даваме".
Грижата за животните, дисциплината, борбата с бракониерството и веселбите ме карат да си мисля, че Сенник ще е известен не само с Дан Колов - бореца, Михо Михов - летеца, а и с Христо Христов - ловеца.