16 Ноември 2024събота15:44 ч.

Идната година ще сме още по-зле

Вече сме в процедура на ЕК за свръхдефицит, предстои мисия на Евростат, ще стигнем и до МВФ

/ брой: 196

автор:Йосиф Аврамов

visibility 3614

Европейският съюз на 13 юли 2010 г. започна наказателни процедури заради прекомерен бюджетен дефицит срещу България, Дания, Кипър и Финландия. Това решение бе взето на срещата на финансовите министри от съюза, в която взе участие и българският им колега Симеон Дянков. По този начин България се присъедини към 24-те държави членки на ЕС, срещу които е започната процедура по свръхдефицит.
Засега само 3 страни от ЕС - Люксембург, Швеция и Естония, успяха за 2009 г. да ограничат дефицита в публичните си финанси под изискуемите от Пакта за стабилност 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Европейската комисия наскоро публикува комюнике, в което настоява за засилване на икономическия надзор над отделните страни в ЕС. Според комисаря за икономически и парични въпроси Оли Рен в момент, когато крехкото възстановяване на икономиките на съюза вече е факт,

правилата за фискална дисциплина

трябва да се прилагат по-непреклонно. Това са повече от ясни индикации, че бюджетната разпуснатост няма да се толерира и може да има значителни последици под формата на парични и други санкции. Всичко това трябва да накара настоящото, пък и бъдещите български правителства да се замислят по-сериозно при подготвянето на годишните бюджети и при тяхното изпълнение. За да не станем отново свидетели на това, което се случи през 2009 г. и 2010 г. - ревизия на бюджетни данни (2009 г.), ревизия на държавния бюджет (2010 г.), процедура по свръхдефицит и предстояща проверка на бюджетната ни статистика от ЕС и службата Евростат.
 България в началото на юли 2010 г. бе поставена на 10-о място в списъка на държавите, застрашени от фалит и едва ли е утешение, че нашата южна съседка Гърция е втора, а северната ни съседка Румъния е осма в него. Логичен е въпросът защо, след като имаме един от най-ниските размери в ЕС на държавен дълг (около 15%) сме в челото на тази класация? Вероятно международните финансови институции и ЕК не са безразлични, че в средата на годината у нас се прави

безпрецедентна актуализация на бюджета

която е първата след юли 1997 г., когато бе въведен валутният борд. Освен че се нарушават неговите принципи по отношение на бюджетния дефицит, у нас е налице тежка икономическа криза, а и изключително остра фискална криза, свързана със свити приходи в бюджета.
 През септември 2010 г. у нас пристига мисия на Евростат, която трябва да установи на какво се дължи неточното бюджетно планиране и най-вече защо са големите разминавания в прогнозните и отчетни данни за бюджета на правителството ни. То безпрецедентно актуализира през юли Бюджет 2010 при 4,8% дефицит, докато през декември 2009 г. бе приет Бюджет 2010 с 0,6% дефицит.
 Актуализацията на бюджета в средата на годината поставя доста въпросителни. Може би най-голямата е дали правителството ще удържи дефицита, който макар и голям, все пак би гарантирал в някаква степен следващата година. Все още е налице вероятност да има още една актуализация на Бюджет 2010, ако правителството не подобри събираемостта на приходите, от една страна, или ако не приложи по-ефективен контрол върху разходите. Подобна актуализация може да се размине, ако кабинетът приложи тактиката от 2009 г. и част от текущите разходи за тази година бъдат прехвърлени за 2011 г. Има сериозен риск да не постъпят в Бюджет 2010 поне 2,5 млрд., а при песимистичен вариант - към 3 млрд., което поставя извънредно лоша основа на каквото й да е планиране на стопанството ни и на публичния сектор за следващата финансова година. При прехвърлянето им за догодина се обричат цели сектори.
 Почти пред закриване са

трите академии по изкуствата

където с 32% е съкращението на издръжката на един студент в сравнение с 2009 г. В същото време таксите се вдигат на 600 лв. за семестър, или 1200 лв. на година, а тези пари са непосилни за доста от студентите. Заради безпрецедентно намаляване на субсидията с около 35% спрямо м.г. в колапс са повечето дейности на БАН. Намалението на бюджета води до орязване на средствата, необходими за издръжката на вузовете и институтите, а оттук рискът за затварянето на учебните заведения не е далеч. В НАТФИЗ например има решение на Академичния и Студентския съвет, според което вузът ще затвори врати от 20 ноември до 15 февруари! От това ще пострадат студентите, преподавателите, учените, тъй като учебният процес и изследванията ще бъдат осакатени.
 Най-тежко е положението на общините, на които парламентът им намали парите, макар и не с първоначалните 138 млн. лв., а с по-скромните 100 млн. лв. Някои депутати определиха бюджетната политика на правителството спрямо общините като нов "Апокалипсис сега". Те следва да очакват режим на уличното осветление, сериозен ръст на таксите за детски градини, недостиг на пари за запълване на все по-големите дупки по шосетата, драстични съкращения на чиновници, нови фалити на фирми, работещи за общините. Сериозна е опасността пред 15 общински администрации,

които са на ръба на фалита

Тревожни са данните за спад в промищленото производство, което е показателно за негативните тенденции пред българската икономика. За разлика от България големите и по-развити страни от ЕС (Германия, Франция и др.) бележат ръст на БВП, респективно и на промишленото производство.
 Видно от таблицата е, че от страните в ЕС Естония, в която бюджетният дефицит е най-висок, е с най-високия растеж на индустриалното производство. Страната, която бе на ръба на фалита - Гърция, е с най-голям спад на индустрията, а страната, която разду рязко бюджетния си дефицит - България, се нарежда непосредствено до Гърция.
 В средата на 2010 г. потреблението и промишленото производство продължават да падат, което е видно от данните за май на НСИ. Оборотът на търговците е намалял с 12,4% в сравнение със същия месец на м.г. Сериозен спад имат продажбите на компютри и телекомуникационна техника. Те са се свили с една пета в сравнение с май 2009 г. Сериозен спад е налице в продажбите на автомобили, които са с 29,8% по-малко, отколкото във и без това крайно лошата 2009 г. Сериозна криза сочат и данните в отрасъл "Строителство", като през май НСИ отчита спад от 16,6% в сектора спрямо м.г., което е както при индустриалните сгради, така и при жилищните блокове. Необичайно за този период на годината строителните компании отчитат по-малко работа, дори и в сравнение с април. Спрямо този месец спадът на строителната активност е с 3,7%. НСИ отчита слаб ръст на промишленото производство. Спрямо май м.г. то е нараснало с 0,4 на сто поради по-добрите резултати в преработващата промишленост. Сериозен е спадът при производството на електроенергия и в добивната индустрия. Обемите на промишления сектор през май са намалели с 0,9% спрямо април, показват още данните на НСИ. Впечатляващ

ръст има само при производството на цигари

- 37,9 на сто. Износът продължава да расте и през месец май (33%), но са налице сериозни съмнения, че част от стоките, които уж се изнасят, имат фиктивен експорт с цел заобикаляне на ЗДДС и последващо възстановяване на ДДС. Индустрията започва да се изправя на крака - растежът на оборота е 12%, а реалното производство се увеличава с 0.4% на годишна база (най-вече, защото има реален спад в енергетиката и добивната индустрия - докато преработващата промишленост ускорява растежа). Налице е тенденция на намаление на производството в консервната промишленост и спрямо съответния период на 2009 г. спадът й е с 12% (по данни на БСК). С


погрешните си антикризисни мерки

българското правителство задълбочи икономическата криза в страната, което е визирано в доклада на Виенския институт за международни икономически изследвания в най-новото му проучване на икономиките в Централна и Югоизточна Европа. Може би за първи път е толкова категорична оценката на външни анализатори, които считат, че предвид погрешните антикризисни действия българското правителство е задълбочило и удължило ефекта на глобалната финансова и икономическа криза в България. Според експертите на института, докато през първото тримесечие на годината по-голямата част от европейските страни са започнали да загърбват кризата, българският БВП е спаднал с 3,6% в сравнение със същия период на 2009 г. Това развитие на нещата е запратило България на едно от последните места в Европа.
Имайки предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната, отсичат икономистите във Виена. Налице е

безсмислена стратегия срещу кризата

осъществявана досега от кабинета на Бойко Борисов, който от встъпването си в длъжност през юли 2009 г. насам не е представил реалистична стратегия и политика за справяне с кризата. Единствената ясно изразена цел на кабинета е била влизането в ERM II или т.нар. еврочакалня, което е една, според Виенския институт, нереалистична цел, обявена в неподходящо време. Друга ирационална стъпка на правителството е задържането на бюджетни плащания особено към фирми, работещи по държавни поръчки. Това е предизвикало прекалено

силно охлаждане на икономиката у нас

и е навредило както на икономическата дейност в страната, така и на доверието на инвеститорите. В същото време през тази година нашето правителство на практика е изоставило първоначално обявената си стриктна данъчна политика и я е заменило с "разточително популистко харчене". Неясният и постоянно променящ се политически курс е оказал разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите. В случай че погрешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната. Премиерът неотдавна в предаването "Панорама" на БНТ омаловажи тези добронамерени предупреждения, като каза, че те били резултат от предприетите мерки от правителството срещу австрийския eнергоконцерн EVN?!?
Вече със значителна доза вероятност може да се твърди, че през зимата или пролетта на 2011 г. България ще е принудена да сключи финансово споразумение с МВФ. Може би бившият премиер Иван Костов и бившият финансов министър Милен Велчев са прави да пледират за сключване на споразумение с МВФ незабавно. Но трябва да се има предвид, че от такова споразумение с фонда ще произтекат всички възможни негативни последици, които нашите съседки Гърция и Румъния изживяха през пролетта на 2010 г., като:
- намаление на пенсии и заплати. В Румъния бе предложен и 16% данък и на пенсиите;
- драстично допълнително орязване на разходите за образование, наука, култура, за общините. Този път вероятно ще се посегне и на разходите за вътрешна сигурност и отбрана, които бяха свещени крави досега;
- увеличение на данъци, като например допълнителното 2% облагане на застрахователните премии, което Бюджетната комисия вече прие на първо четене;
- вдигане на ставката по ДДС от 2 до 5%.
Дали тази прогноза ще стане реалност през 2011 г. - времето ще покаже.


Безработица

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ