Хайтов в спомените ми

На 15 септември, денят в който по традиция започва учебната година в България, през 1919 г. е роден най-талантливият български творец от моето съвремие Николай Хайтов.
Като ученик в прогимназията през летните месеци на 1962 и 1963 г. бях на пионерски лагер в Яврово, родното село на Хайтов. По онова време писателят в летните горещини напускаше задушната София и прекарваше по някоя и друга творческа командировка в Яврово.
Хайтов бе вече издал няколко книги, публикуваше из вестниците и списанията свои разкази, очерци и пътеписи и бе станал известен като талантлив творец. Още ги нямаше "Дивите" му разкази, но издадените книги като "Хайдути", "Разбулена Родопа", "Писма от пущинаците" и "Жени хайдутки" го бяха популяризирали сред младежите. Поради което в културно-масовия план на лагера записвахме и срещи с Николай Хайтов. Писателят се отзоваваше с удоволствие на поканите за такива срещи. Водеше ни до останките от римския път, минаващ в околностите на селото, разказваше ни за Капитан Петко войвода, за Ангел войвода, за хайдутите, от които произхожда и фамилията му. Веднъж трима-четирима по-любознателни стигнахме с него почти до съседното с. Руен.
Когато излезе обемистата му студия "Асеновград в миналото", в новооткрития Дом на културата в Асеновград бе организирана премиера. Там възникнаха спорове относно някои пасажи, рождени места и дати на някои от описаните личности. По-късно разбрах, че спорещите са правили това не от принципност, а по-скоро от завист. Защото, като местни творци и интелектуалци, не са могли да извършат това дело, а са допуснали книгата да се напише от човек от село.
Писателят Георги Марков в един от задочните си репортажи посочи по лондонското радио БиБиСи писателя Николай Хайтов като пример за истински талантлив творец-патриот, невлияещ се от натрапвания "социалистически реализъм". Завистниците веднага използваха това, за да го обявят за фашист. Най-отявленият му противник дори разпространи снимка на Хайтов с отрязана партизанска глава. Това обаче не попречи на същия завистник след 1990 г. да изрази противоположно мнение и да обяви Хайтов вече за комунист и за протеже на Тодор Живков.
През 1996 г. разбрах, че колегата ми по перо Иван Гащилов поддържа приятелска връзка с Николай Хайтов. Тъй като бях вече написал селищната монография за Горни Воден, решихме да отидем до вилата му в Яврово за консултация. Във връзка с това още на два-три пъти с моята кола ходихме до Яврово, при което Гащилов винаги носеше касетофон и с разрешението на Хайтов записваше всичките ни разговори. Целта на тези записи разбрах доста по-късно, когато след смъртта на Хайтов Иван Гащилов публикува обемиста книга със заглавие "Гласът на Хайтов". В нея на два пъти споменава и моето име, засегнат е въпросът с книгата ми за Горни Воден и дори в илюстрациите е публикувал наша обща снимка с Хайтов. Но не срещнах репликата, която писателят ми каза веднъж на изпращане, вероятно защото касетофонът вече бе изключен. А именно по повод жалбата ми за създавани пречки от завистливи асеновградски културтрегери Хайтов се изрази:
- Ако не се налагаше и аз цял живот да се боря с хорската завист, досега щях да съм написал поне още две-три книги и създал още два-три филма!
Жалко за този факт! Нямащите таланта да се увековечат със свои творби, искаха да се увековечат чрез борба срещу неговия талант, раздухвайки всевъзможни лъжи и клевети.
Характерна в това отношение е една случка с Хайтов и моята първа книга.
Бяхме в първите години на т.нар. демокрация и кмет на Асеновград бе станал мой приятел, с когото сме работили заедно преди това. Книгата ми "Воден през вековете" бе краеведческа, част от нея се отнасяше за манастира "Свети Кирик" и аз посетих манастира (тогава първокласен хотел-ресторант) с молба за финансово подпомагане на издаването срещу тяхна реклама на обложката. Служител в манастира се заинтересува от ръкописа ми и сподели, че кандидатства за шеф на културата към ОбС в Асеновград. Тъй като не бил от партията на кмета, а знаеше, че съм приятел с него, помоли ме да ходатайствам за назначаването му. Назначат ли го, щял веднага да подпише финансирането на книгата изцяло от общината, защото тя заслужавала не двайсет, както ми бе обещано, а двеста хиляди тогавашни лева.
Макар и да го познавах съвсем бегло, ходатайствах за него пред кмета. Не знам доколко са повлияли думите ми, но наскоро след това същият бе назначен за шеф на културата. И вместо чакания подпис за финансиране на книгата ми (решение на ОбС бе взето отдавна), същият започна да се крие от мен, докато един ден ми заяви, че иска да му предоставя поне две рецензии от специалисти - професори, академици, доценти... Добре го измислил.
Разбирайки всичко това, Хайтов се ядоса и реши специално по този въпрос да посети кмета. В един четвъртъчен ден, на път за София, той се отби в община Асеновград, а аз го чаках отвън. След половин час същият излезе почервенял и ядосан, какъвто не бях го виждал дотогава. И процеди през зъби:
- От оня, брадатия, не чакай съдействие! По-скоро се пази от него, защото смята да пречи на бъдещата ти изследователска и творческа дейност!
Кметът този ден бил в командировка и Хайтов влезнал при заместника му. А заместникът казал, че в общината вече има отговорник за културните дейности и го препратил именно при този, за когото ходатайствах да стане такъв. Който някога твърдеше, че книгата ми заслужава не двайсет, а двеста хиляди, и ако стане шеф на културата, ще направи това!
За съжаление и днес има хора, непризнателни към делото на Хайтов. Борбата му за доказване на истината около гроба на Левски продължава да се преиначава и изкривява. В интернет чета какви ли не измислици за негови плагиатства и интелектуални кражби, защото той вече не може да ги опровергае и да се защити, а още са живи някои от най-яростните му противници.

Ето как започва статията за Хайтов в Уикипедия:
"Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си "Диви разкази", както и с противоречивите си съчинения относно гроба на Апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения." И по-нататък: "Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. "Работническо дело". По-късно присъдата е отменена", "През 1967 г. излизат знаменитите му "Диви разкази", авторството на които е спорно"(?!?)...
По-нататък ме е гнус дори да чета измислените клевети, а камо ли да ги цитирам! Та читателят едва ли не остава с впечатлението, че става въпрос за престъпник, който влиза с взлом и ограбва ръкописите на най-добрите творци.
Ни дума за това, че цяла България с трепет очакваше пред телевизора всяка вечер сериите за Капитан Петко войвода, нито дума за това, че филмът "Козият рог" прослави българското кино, получавайки плеяда световни филмови награди, като тези в Карлови вари, Чикаго, Брюксел и т.н. Но явно това е политика в културата - Хайтовите сериали по телевизията са заменени с турски сериали, а оригиналът на закупения от 62 държави култов филм бил забранен в България. Сакън, да не обидим съседите!
Това ли заслужава този велик българин?! Не мога да мълча, когато изключително честен и талантлив български творец - патриот е охулван и унижаван от завистливи бездарници и безродници! Срамота!
Наскоро, на среща на културни дейци в Лондон, като споменах, че съм от България, някои възкликнаха:
- А-а-а... България - страната на Хайтов!
Да! Оказа се, че не познаваха нито Вазов, нито Ботев, а да не говорим за по-новите ни писатели. Но знаеха за Хайтов! Ей това не могат да му простят някои от съвременниците ни!
Но защо, след като Хайтов продължи да твори и публикува още десетки книги и имаше още куп неосъществени идеи, защо онези, от които уж бил преписвал, не успяха да напишат нищо след своите клевети и скандали?!? Не се ли запитват, не си ли задават този въпрос незаинтересованите наши читатели? И докога ще се търпи това кощунство с името му в интернет пространството, кому служи този антихайтовизъм?
България за това е на този хал, за съжаление... И целият в мъгли обгърнат обаче, върхът пак си е връх!


Авторът и Иван Гащилов на разговор с Хайтов в двора му в с. Яврово
Снимка ЛИЧЕН АРХИВ