Да придобиеш цял свят, но да повредиш душата си

На половин час път от София е прочутият с минералните си води и със свежия си въздух лечебен център Банкя. Два са манастирите около него: Дивотинският и Клисурският. Те са част от големия комплекс от духовни твърдини около София, наречен Софийска мала Света гора.
Клисурският манастир "Св.Петка" е построен преди много години на древен път, свързващ София с някогашното село Брезник. Повечето български манастири са сгушени, скрити в планински пазви, а този е разположен под връх Укреплението, на 1024 м височина в Люлин планина, на около 3 км северозападно от село Клисура. Отдалеч се откроява манастирското средище, състоящо се от малка черква, жилищни и стопански сгради, защото възвишението, на което е кацнало, е открито - обгражда го приказната хубост на околните Люлински възвишения.

Предания и история                        

В преплитането им е истината за раждането на манастира. В 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ пренася в тогавашната столица Търново мощите на Света Петка Българска. Литийното шествие спряло за почивка на това място, което светицата осветила с нетленното си тяло. И така в ХIII век била построена отначало черква, а после - и манастир.

    Коя е Света Петка

Живяла е през ХI век в Епиват - на Мраморно море (дотам се простирала България някога). Родителите й били заможни българи. Брат й бил монах и стигнал до архиерейски сан.
След смъртта на родителите си Петка раздала наследеното имущество на бедните, отишла в Цариград, обходила светите му места и пет години прекарала в молитви в тихия храм "Покров Богородичен". После се поклонила на Гроба Господен в Палестина, посетила и другите Свети места. Заселила се в Йорданската пустиня, където се подвизавала и Мария Египетска.
Явил й се ангел и й рекъл да се върне в родните си места, там да остави тялото си.
Никого от близките си не заварила Петка в родния си град и заживяла като странница при храма "Свети Апостоли". Когато починала, граждани на Епиват я погребали като чужденка - вън от града.
На един от войниците му се присънил сън, в който го упреквали, че е презряно тялото на Преподобна Параскева. И друга жена имала подобно видение и затова тялото на Петка било тържествено поставено в съборния градски храм "Свети Апостоли".
Започнали да се случват чудеса при мощите й - болни се изцелили, слепи прогледнали. Затова след битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ пренесъл мощите на светицата в специално построения храм в Търново "Света Петка". Това станало в 1238 г.
След падането на България под турско робство мощите били пренасяни във Видин, после - в Сърбия, после - в Цариград, а от 1641 г. са положени в град Яш, Румъния, където и днес те извършват чудеса.
Православната църква чества паметта на Света Петка на 14(27) октомври.
                          
Премеждия, смърт и възкресение

Малко се знае за тях, пък и архивите са изгорели в пламъците на многократните набези и опожарявания. Особено голям бил пожарът през втората половина на ХХ век. Старата черква рухнала сама.
На три пъти манастирът бил възобновяван - през 1944, 1954 и в 1998 г. И днес продължава да се доустроява, да се подобряват жилищните и черковните сгради, да се изографисват стените му. Заслуги за възраждането му има най-много Мария Магдалина Дохторова - дълбоко вярваща благодетелка от руски произход.
Тя пристигнала тук през 1956 г. и за две години успяла да възстанови черквата "Св. Петка", иконите в нея, на които са изобразени български и руски светци, библейски и житийни сцени. Родена през 1896 г. в Киев, Мария Магдалина преживяла трудни скитнически години, странствала в Италия, Франция, Австрия, Гърция, Сърбия, Албания и след поклонничество в тамошните манастири се установила тук, където и свършил земният й път. Но тя успяла да благоустрои манастира, да сбере многочислена монашеска общност.

 Библейски разкази, изписани по стените

 Когато и да го посетите, в каквото и годишно време, той ще ви зарадва със своята многоцветност, с ярко изписаните си стени, със сградите си в живописен български възрожденски стил. Има някакво магнетично привличане с добре поддържаните си цветни градинки, с ромолящата вода на чешмата, с разказите библейски, изписани по стените му.
Местата за посетителите и гостите са изградени със завиден усет за гостоприемство. Тук красотата се съчетава със спокойствието и тишината. Слънцето огрява целия манастирски комплекс, панорамата се открива от всичките му страни с цялата си прелест, с променящата се в сезоните хубост и мястото има необикновено силно излъчване.
Можете с часове да се любувате на цветните изображения по външните стени на черквата, по старата малка камбанария, защото сега се строи нова, висока, която ще разнася звъна на камбаните по околните красиви възвишения.
Най-много са гостите на светата обител на 14 октомври, когато с курбан, водосвет и света литургия се почита паметта на Света Петка и се посрещат посетители и поклонници от близо и далеч. Идват тук и сръбски, и руски монаси, и туристи и първото, което ги среща на входната порта, е библейската мисъл :
"Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си!"
За душите човешки, за тяхното благо, за тяхното успокоение са градени манастирските твърдини. Но и за вярата, за оцеляването на държавността, за просвета и образование са били съграждани, устройвани с школски и книжовни средища. А повечето от българските манастири са били и центрове на свободолюбиви и революционни монаси, които помагали на делата народни.
          

Празнична литургия в манастирския храм