Бюджет 2011 - пица и без брашно

Към 20 септември т.г. са налице разчетите, респективно параметрите, на бюджет 2011, които са публикувани на уебсайта на Министерството на финансите. Преди месец там бе публикувана и бюджетната прогноза за периода 2010-2013 г. Преди внасянето на бюджет 2011 в НС обаче финансовият ни министър, който е поработил в Световната банка (а тя препоръчва в страните, които подпомага, пазарни реформи) направи доста странен, дори абсурден за страна-член на ЕС, ход. Той внесе в МС постановление, с което се отпускат 715 хил. лв., за да може държавата да придобие на цена 1 лв. 715 хил. акции от Българската фондова борса (БФБ) и да стане с 51% мажоритарен собственик. Предвид обстоятелството, че цената на 1 акция бе произволно определена от държавата, този акт на покупка може да се причисли към класическите примери на принудителна национализация. Като нищо той може да влезе в световната финансова история като едно от най-безсмислените придобивания на активи от страна с пазарна икономика. Защо обаче му е на Дянков държавна борса, вместо на нея да листва държавните дялове на редица доходоносни държавни монополисти? Очевидно той не иска прозрачната им приватизация. Догодина - ще видим, но не е изключена

последваща приватизация на БФБ

от фирма, близка до ГЕРБ?!
В проекта за бюджет 2011 г. обаче има доста по-тревожни неща от национализацията на БФБ. Те са недвусмислено доказателство, че управляващото мнозинство от ГЕРБ и "Атака" (Синята коалиция засега се опитва да се разграничи от финансово-стопанската им политика) започва да проявява нервност и да се презастрахова срещу евентуално неизпълнение на бюджет 2011. Затова и МФ планира "трупане" на дългове от следващата година (предвидено е в доклада и разчетите на бюджет 2011 емитиране на облигации на международните финансови пазари за 1 млрд. евро, или 2 млрд. лв.). Това става, след като през 2010-а се "стопи" наполовина фискалният резерв от 8,2 млрд. лв., оставен от предишния кабинет. Той достигна санитарния минимум от 4,5 млрд. лв., а е опасно да слиза под него. Все още не са пристигнали у нас проверяващите органи от ЕК и Евростат, които трябва да установят колко е и как се изчислява бюджетният ни дефицит, както и финансовата ни статистика. В София вече има мисия на МВФ начело с Катрина Пърфийлд, която ще работи до 3 октомври. Поставянето на жена за ръководител ни напомня за една друга дама - Ан Макгърк, която оглавяваше мисията на фонда през 1996-1997 г., когато държавните ни финанси бяха в сходна, много тежка ситуация.
През следващата 2011 г., когато ще се проведат президентски и местни избори, МФ неизбежно ще трябва да се разплати с болниците, които от няколко месеца отлагат плановия прием и връщат хора, тъй като не могат да ги лекуват. НЗОК дължи пари на здравните заведения, които по последни данни са около 125 млн. лв. По тази причина в болниците има липса на консумативи, лекарства, а персоналът им е с намалени и постоянно бавещи се заплати. Всеки прием на нов болен е свързан с допълнителни разходи и задлъжняване. Един от зам. финансовите министри (той бе замерен с бутилка на събора на БЛС заради изказването си там) успокои директорите и лекарите от болниците, че ще им се плати през март 2011-а, ако подпишат анекси, или след юни, ако не подпишат. С други думи - пари за болниците в бюджет 2010 няма и ще се плати от бюджет 2011, което

генерира верижен дефицит

в техните бюджети през следващата година. Той ще бъде покрит, ако те оцелеят изобщо, през 2012-а.
По сходен начин стои въпросът с неразплатените над 1,5 млрд. лв. на участвалите в обществени поръчки, в т.ч. и по европрограмите. До 22 септември т.г. са разплатени чрез Българската банка за развитие (ББР) едва 212 млн. лв., при това със 7% отбив. Останалите над 1 млрд. лв. вероятно ще се платят някога (може би през 2011-а), но в действителност не се знае кога. Заведените от потърпевшите фирми дела в съда се отлагат поради изискване на тройни, а за някои и петорни експертизи. Задълженията на държавата към бизнеса се прехвърлят за следващите години, което увеличава вътрешния държавен дълг, за който ще се плащат и лихви. Забавянето на плащанията към бизнеса е в основата на липсата на приходи в бюджета. Затова и средствата за лихви в проектобюджет 2011 са важно и значително перо в него, с което се намаляват всички останали разходи.
През 2011 г. се предвижда ръст на приходите с над 1 млрд. лв. и запазване на разходите спрямо 2010-а, което априори води до дефицит от порядъка на 2 млрд. лв. Ръстът на приходите е почти изцяло зависим от развитието на икономиката ни (тя отбелязва спад на БВП през първото полугодие на 2010 г.), респективно - от по-големи приходи от косвени данъци и от корпоративен данък, а такова не се очертава. Ако тези положителни очаквания за икономиката ни не се оправдаят, то и бюджет 2011 ще бъде изправен пред сериозно неизпълнение.
Разчетите в бюджетната прогноза до 2010-2013 г. и в доклада към проектобюджета за 2011 г. за ръст на БВП през т.г. с 0,7% и ръст на БВП през 2011-а с около 3% са абсурдни. Най-вероятно през настоящата година ще е налице около 1,5% спад на БВП, а през 2011-а ръстът на БВП ще е или нулев, или най-много до 1%, но само ако правителството изплати задълженията си към бизнеса и от него се генерират по-големи приходи за фиска от данъци и акцизи.
Премиерът и неговите министри се хвалят у нас и в чужбина, че не увеличават данъците и че България е страна с най-ниски преки данъци. Което отчасти е вярно. Но заслугата за това е на предходното правителство. Същевременно тихомълком се предлага от следващата година туристическите пакети да се облагат не както досега със 7% ДДС, а с 14%, като същата сума ще плащат и хотелиерите, които приемат индивидуални туристи. Това двойно нарастване на ДДС в туризма, което ще се въведе след подписването на повечето договори с чуждестранните туроператори, ще доведе до

сериозни загуби и фалити

представителите на този най-динамично развиващ се отрасъл у нас. Странно защо ведомството на Дянков предлага промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, като намалява амортизационните норми за хардуерна техника от 50 на 30%, което ще затрудни фирмите при инвестирането им в тази насока. Не се предлага в промените на ЗКПО и отменянето на 5-процентния данък дивидент, което отдавна се иска от работодателските и браншовите организации.           Здравеопазването и образованието са недофинансирани, независимо от всички слабости и дефекти на тяхното управление.
За образование и здравеопазване и в проектобюджет 2011 са предвидени недостатъчно средства. Те са от 2 до 4-5 пъти по-малко (като дял от БВП) в сравнение с повечето страни в ЕС, като на човек от населението средно за здравни грижи ще бъдат разходвани 384 лв. през 2011 г. В резултат на хроничното им недофинансиране, голяма част от най-острите проблеми в тези изключително важни за здравето и развитието на хората и страната системи се дължат именно на недостига на средства. Сериозен проблем е и забавянето на изплащането на субсидиите към болниците от страна на НЗОК. В голяма част от здравните заведения медицинската апаратура е на техническото ниво на 70-те или на 80-те години на ХХ в. и е крайно  амортизирана. Рентгените в някои общински болници са дори вредни за здравето на пациентите.
В повечето училища и дори в университетите се ползват компютри, които в други държави отдавна са извън употреба. С тях едва ли учениците и студентите ще овладеят съвременните информационни технологии в учебния процес. Предвид недостига на финансови средства е наложително оскъдният ресурс да се разпределя по-рационално. Средствата за здравеопазване (3,7% от БВП) са на трето място по размер с предвидените 2,89 млрд. лв. и регистрират ръст едва от 2%. В доклада към проектобюджета не е посочено, че ще се извършват реформи, а единствено са изброени структурите, които ще си разпределят парите. Не проличава ще се правят ли промени, които да повишат качеството на здравеопазването ни, като: оптимизация на болничната инфраструктура, разработване на нов тип здравна карта и корекции в метода на финансирането. В проектобюджета за 2011 г., както и в предишни години, ще се харчат пари единствено за издръжка на сгради, заплати на лекари и персонал и поддръжка за система, която е пред колапс.
Предлага се увеличение на бюджета през 2011 г. в направление "Общи държавни служби". Планира се средствата да нараснат с 2%, достигайки 1,77 млрд. лв. Въпреки оптимизирането на администрацията с 10,9%. За изпълнителните и законодателните органи парите се намаляват с 1,5%, но за сметка на това се предлага увеличение от 25% на средствата за общите служби (статистика, прогнозиране, бежанци, инвестиции, българи в чужбина и т.н.). Очевидно за министър Дянков

чиновниците са по-важен приоритет от здравеопазването

науката, просветата и културата.
По отношение съфинансирането на оперативните програми са налице редица недомислия. В проектобюджета по схемата за единно плащане на площ са предвидени 1 060,8 млн. лв., в т.ч. 767,4 млн. лв. за директни плащания и 293,4 млн. лв. - за национални доплащания, като за тях средствата се осигуряват от националния бюджет и впоследствие се възстановяват от бюджета на ЕС. Очакванията на правителството са, че за директните плащания от ЕС ще бъдат възстановени 627,8 млн. лв., или 80%. Подобна е схемата и за заложените 53 млн. лв. по схемите за животни. Още едно голямо плащане, този път за развитие на селските райони, прибавя в бюджета 611,9 млн. лв. (от които 146 млн. лв. са национални средства). Очакваните европейски средства за 2011 г. представляват по-малко от 3% от БВП и едва 1,7%, ако се извади вноската на България. Същевременно силно са орязани средствата за национални доплащания в ОП "Регионално развитие" и Програмата за развитие на селските райони и това ще рефлектира предимно в изграждане на инфраструктурата на общините. Недостатъчно средства са предвидени за борба с ерозията и свлачищата, което със сигурност ще я направи неефективна.
Показателно е да се цитират данните от проведената анкета от сайта "Дарик финанс" на 25 септември т.г., в която потребителите му отговарят на въпрос относно оценката им на представения проект за бюджет през 2011 г. Най-голям е делът на отговорилите, че бюджетът, предлаган от финансовото министерство, е неадекватен на икономическата ситуация в страната (40%), а други 19% са избрали отговора, че проектът се гради на твърде оптимистични допускания относно вътрешното търсене и растежа. 3% от отговорилите посочват, че бюджетът не отразява нуждите от пари на определени сектори. Други 3% са на мнение, че бюджетът игнорира проблемното здравеопазване. С други думи - 65% от участвалите в анкетата дават негативен вот за бюджета, което, ако не друго, поне следва да накара управляващото мнозинство да се замисли преди гласуването му в пленарна зала.