От немай къде

Неприятно е да тръгнеш на гости от немай къде. Това означава, че принудата се е оказала непреодолима. Няма съмнение, че породените от подобни обстоятелства угнетяващи чувства ще съпровождат предстоящото днес посещение на Ангела Меркел в руския черноморски курорт Сочи.
Тя не е навестявала Путин от две години и когато я питат кога ще престане да се цупи, тя отвръща със заучената фраза: "Когато Русия започне да изпълнява задълженията си по Минските споразумения". Никога не се впуска в "детайлите", че подобно изискване е абсурдно, тъй като Москва, както Берлин и Париж, не е страна по споразуменията, а и трите страни са само гаранти.
Досадната украинска криза със сигурност ще бъде сред основните, които фрау Меркел ще се наложи да обсъжда в сянката на сочинските палми. Както винаги, тя ще се постарае подробностите от разговора да останат там, в сянката. Защото Путин не може да не я попита кога възнамерява сама да изпълни ангажиментите си по споразуменията и да окаже натиск върху Киев. Впрочем, за разлика от републиките в Донбас, режимът там не е спазил нито една от договорените точки.
И датата на срещата създава едно неприятно за Меркел обстоятелство. На 2 май 2014 г. киевските "революционери" изгориха живи между 50 и 100 души в сградата на профсъюзите в Одеса. Сложно ще бъде за канцлерката на "денацизирана" Германия да обяснява майчинското си покровителство над откровено неофашистката власт в Киев.
С дежурни приказки канцлерката вече три години се оправдава пред германската публика и главно пред бизнес средите, чийто натиск за възстановяване на деловите отношения с Русия става все по-осезаем. И няма как да е другояче, след като данните за ущърба от санкциите срещу Русия показват, че са ударени чувствително и интересите на германските предприемачи. Фрау Меркел не може да се скрие зад наложено мълчание на официалните германски медии, които не коментират фактите за щетите.
Според експерти от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) "чистите" загуби на Европа от санкциите и руските контрасанкции възлизат на 17,6 млрд. евро от общия БВП и на около половин милион закрити работни места. Най-големият потърпевш е Германия, където щетите са над 6 млрд. евро и около 100 000 изчезнали работни места. Непосредствено след Германия се нареждат Франция и Полша - другите две страни, чиито лидери са най-ревностни апологети на санкциите. Путин вече няколко пъти е заявявал, че отмяната на западните "наказателни мерки" не е работа на Русия - Брюксел и Вашингтон са ги въвели, те да му мислят. Още повече, че руските производители дори имат интерес от тяхното продължаване, защото се отърваха от конкуренцията на европейските стоки, а освен това светът не свършва с Европа, има кой да заеме освободеното място на широкия руски пазар. Трудно ще й бъде на Меркел да постави сама въпроса за санкциите, а не може да не го повдигне, тъй като германският бизнес чака отговор.
Сложно гостуване се очертава за нееднократно обявяваната за най-влиятелна жена в света. Уви, влиянието й не се простира извън подопечните й "Европейски съединени щати" и никакво го няма в Русия. В Сочи няма да й помогне и 12-годишният опит на високия пост. Както не й помогна при визитата във Вашингтон, чиято цел бе да изглади отношенията с новия президент, върху когото бе изсипан порой от подигравки в предизборния му период. Тя трябваше да понесе унижението от отказа на Тръмп да й подаде ръка пред "очите" на десетки камери. За капак той й извади сметка от 375 млрд. долара, които Берлин дължал за "услугите на НАТО". Тогава дори германските медии нарекоха презокеанското й пътешествие фиаско.
Предчувствията за сегашното отвъдморско гостуване не са по-розови. Те се подсилват от факта, че преди да поеме към Сочи, Меркел не даде протоколния брифинг, предхождащ подобни визити. Обяснимо е: защо да дава публичност на нелицеприятните теми, които предпочита да останат на тъмно. Няма въпроси, на които би могла да получи благоприятен отговор от Путин. Нито ако продължи да стои на досегашните си разрушителни за Европа и за Германия позиции по санкциите, имигрантската и украинската криза, нито ако прояви повече далновидност и смени поне риториката. Второто би означавало да признае гафовете си, а това в навечерието на предстоящите й през есента избори също не е печеливш ход.
Такъв изглежда въобще няма. Дори да успее да запази канцлерския стол, той вече няма да е така топъл и уютен, както беше, докато имаше зад гърба си приятели като Обама и Оланд. Редеят редиците на евроатлантиците. Дори избутваният с колективни евроусилия към Елисейския дворец Емануел Макрон вчера допусна, че е възможно Франция да напусне ЕС, ако той не се промени. А на Германия й трябва именно такъв съюз - непроменен, бюрократичен, работещ по повелята на Берлин. Уви, Путин няма с какво да й помогне. Ще трябва да сърба кашата, която сама забърка.