Напразни вопли

За първи път от десетилетия Европа се осмели да надигне глас срещу своя покровител. Одобрените миналата седмица от сената на САЩ санкции срещу Русия преляха чашата на търпението и някои в ЕС дадоха воля на негодуванието си.
Санкциите, които все още предстои да бъдат бетонирани в закон, ужилиха силно Германия и Австрия. Техни газови компании вече са вложили средства в изграждането на "Северен поток 2", а предвидените ограничения директно се разпространяват и върху тях. Както е известно, от средата на 90-те години САЩ разпространиха своята юриспруденция в целия свят. Вносителите на законопроекта открито заявиха, че освен кредитирането на руски проекти санкциите трябва да осуетят строителството на газопровода, защото бил "вреден за Европа". В замяна се предлага американски втечнен газ, който е 70 на сто по-скъп (!) от руския. С други думи, каквито и възможности да ви предлага уж свободният пазар, вие трябва да купувате това, което ви нареди тарторът. Някой още да се съмнява, че правото е на страната на силния?
Австрийският канцлер Кристиан Керн и германският външен министър Зигмар Габриел в общо изявление изразиха недоволството си: "Енергийното снабдяване на Европа е въпрос на Европа, а не на САЩ!". Берлин и Виена не искат да загубят доходите, които "Северен поток 2" им предоставя като мощни енергийни центрове и транзитни страни за цяла Европа. По-късно и други се присъединиха към воплите на Берлин и Виена. Защото освен енергетиката санкциите засягат и редица други индустриални сфери, в които много европейски компании имат успешен бизнес в Русия.
Сенаторите, инициирали законопроекта, този път не съобщават какви са целите на новите санкции и какъв е поводът за тяхното налагане. На тях отдавна им е ясно, че и досегашните нямат никакъв ефект. Затова пък изтикват чисто идеологическите си мотиви: "Русия се държи много надменно, което е неприемливо", и трябва да бъде наказана "за опитите й да унищожи демокрацията". А демокрацията според САЩ, както е известно, се мери само с пари. Тя е "правилна" само когато работи в техен интерес.
Лошото сега е, че и във Вашингтон не са наясно какъв е собственият им интерес. Новите санкции са насочени колкото срещу Русия и Европа едновременно, толкова и срещу Доналд Тръмп. Те са дело на онези американски кланове и техните лобита в Конгреса и в медиите, които свързваха бизнес перспективите си с победата на Хилари Клинтън. Докато Обама въвеждаше санкции с укази, сега те се пакетират в закон, за да не може Тръмп да ги отменя. Налагат се в момент, когато в началото на идния месец на него му предстои първа среща с Путин. Така че да бъде с вързани ръце. Разследването на "руската връзка и намеса в американските избори" не дава резултат и опитите за отстраняване на президента от власт - също. Затова целта е, ако не могат да го свалят, той да не може да променя политиката и тя да продължи по коловоза, прокаран от тандема Обама - Клинтън. Така санкционният законопроект има колкото външна, толкова - ако не и повече, вътрешна насоченост.
Интересно е дали воплите на Европа ще имат ефект. Дали след толкова години би могла да си върне достойнството и поне относителната независимост. Надали. Днес и тя не е наясно с интересите си. От Брюксел всеки ден се раздават призиви са солидарност. Но и там, както във Вашингтон, имат свое специфично разбиране за това понятие. Защо Берлин не реагира по същия начин за изграждането на "Южен поток"? Напротив, "големите" в Европа солидарно направиха всичко възможно да го няма и газопроводът, и АЕЦ "Белене". Солидарността е "правилна", когато пак е в интерес на силните. Сега щели да наказват Полша, Чехия и Унгария, защото не искат да приемат имигранти. Те поканиха многолюдните потоци да залеят континента, а после всички трябва да ги посрещаме. Но докато в Прага, Варшава и Будапеща поне се осмеляват да надигнат глас, нашият колективен политически елит мълчи. Той е солидарен. С кого, защо, в чий интерес? Не е ясно. Поне сега да беше се солидаризирал с трите източноевропейски страни за имигрантите или поне с Берлин и Виена за газопровода. Последното на Бойко, а и на всички останали така им отива. Или отвъдокеанският тартор е по-важен от нашата европейска същност?
В такъв случай можеха да измислят нещо, с което да направят впечатление - така, както го правят други. Когато преди 40 години се прокарваше първият газопровод от Русия към Европа, САЩ също наложиха ембарго. Тогава някои западни медии писаха, че проектът е опасен, защото по тръбите можели да минат съветски танкове. Сега шведите съзряха заплаха в платформите по пътя на тръбата: от тях руснаците можели да направят военен десант! Не става ли твърде рискована солидарността и присъствието ни в компания с такава болна фантазия? Поне да бяхме наложили и ние някакви санкции. На Бурунди, да речем. За неспазване на европейските ценности. Поне ще бъдем в крак с модата на тартора.