Как и с какво помним американските президенти

Кой ще е следващият президент на САЩ - Хилъри Клинтън или Доналд Тръмп, ще разберем наесен. Дотогава ще се начетем и наслушаме на дълбокомислени коментари на специалисти вашингтонолози, ще продължим да се чудим Тръмп сам ли се реши или сръчен бръснар му оформя алабрособретона, и как Хилъри с широко отворени очи, пардон, широко отворена уста, ще нахъсва феновете си. А ние, неспособни на задълбочени анализи, ще се задоволим да споделим с какво са ни впечатлявали американските президенти, откакто започнахме да се интересуваме от политика.
Дуайт Айзенхауер, с прозвището Айк, се настани в Белия дом през 1953 г. и изкара два пълни мандата до 1961. Несъмнено за успеха му помогна ореолът на главнокомандващ американските войски при победния край на Втората световна война. По-важна роля обаче изигра находката на "имиджмейкърите" му, които измислиха слогана "I like Ike" - "ай лайк Айк" - "Аз харесвам Айк". Никакво съмнение, звучи, та дрънка, лесно се скандира и не затруднява съзнанието с концепции, програми, визии.
През 1961 г. го наследи Джон Кенеди. Тогава бях студент и всички колежки започнаха да си тупират косата като Жаклин, хубавата му съпруга.    
И самият Джон се харесваше -

волева брадичка плюс въплъщение на сбъдната американска мечта: наследник на състояние от 800 милиона долара, което за времето си беше солидна сума. За жалост не си доизкара и първия мандат: застреляха го в Далас, а Джаки Кенеди след известен период на траур стана съпруга на още по-богат мъж, гръцкия корабопритежател Онасис.
Мандатът на Кенеди довърши вицето му Линдън Джонсън, който бе преизбран и за втори мандат. По онова време в речника ни влезе думата "ескалация" - ескалация на войната във Виетнам, където половин милион американци се биеха срещу виетнамците. Джонсън беше безцеремонен тексасец, веднъж пред събраните журналисти оголи шкембето си, за да покаже белега от претърпяна операция. А по-късно, в средата на седемдесетте, като го попитаха какво мисли за тогавашния президент Джералд Форд, наследил Никсън след оттеглянето му без време от власт, отговори: "Вери гууд бой" - "много добро момче, само дето не може едновременно да върви и да дъвче дъвка".
Дойдохме до Ричард Никсън, Дик Никсън, встъпил в длъжност през 1969, преизбран, но не доизкарал втория мандат заради известната "афера Уотъргейт" за подслушване на щаба на демократите. Още преди това носи неблаговидното прозвище "Tricky Dicky" (приблизително може да се преведе като "тарикатчето Дики" заради не много почтената окалваща кампания, която води в 1950 г срещу съперничката си за място в Сената). Не е любимец на медиите, често го карикатурят, обвиняват го в притворство, алчност и всичко лошо, което може да се сетите. А той е май най-интелигентният президент, който САЩ са имали през последния половин век. Прекратява войната във Виетнам, започната от Кенеди, и връща американските войници у дома. През 1972 г. разиграва т.нар. пинг-понгова дипломация и посещава Китай. Започва ерата на разведряването със Съветския съюз, свързана с договори за ограничаване на въоръженията. Е, да, ама къде по-достъпно и по-вдъхновяващо е за американците "ай лайк Айк".
За Джералд Форд /(единственият американски президент, когото съм виждал на живо в Хелзинки на първата Конференция за мир и сътрудничество в Европа през 1975 г.) вече дадохме думата на Линдън Джонсън.
Лично Тодор Живков даде на българските журналисти "зелена улица" да наричат Джеймс Ърл Картър - Джими: "Щом той така иска, наричайте си го Джими, ха-ха-ха". Преди това имахме инструкция да не използваме умалителното "Джими", трябвало да бъдем почтителни.

Картър има лошия късмет

президентството му да съвпадне с иранската революция на аятолах Хомейни, когато революционни гвардейци окупираха американското посолство в Техеран и взеха 66 заложници. Картър послуша акъла на военните, а не на държавния секретар Ванс, който го разубеждаваше да не предприема силова операция по освобождаването им. В рамките на операцията "Eagle Claw" от самолетоносача "Нимиц" в Арабско море в един априлски ден на 1980 г. излетяха 8 хеликоптера, същевременно курс към Иран взеха 6 транспортни самолета "С-130 Херкулес". Те трябваше да стоварят в иранската пустиня рейнджъри и зелени барети, които да проведат операция по освобождаване на заложниците. За зла беда пустинна буря повреди два от хеликоптерите още по пътя, друг катастрофира при приземяването, даден е бил отбой, но в суетнята при отстъплението още един хеликоптер се сблъска с "херкулеса", при което загинаха 8 военнослужащи. Пълен провал. Спомням си, че във френския "Експрес" прочетох тогава, че американците много разчитали на данните от спътниковото разузнаване, според които мястото на приземяването в пустинята било абсолютно безлюдно. От израелското разузнаване бяха обърнали внимание на американските си колеги, че освен на техниката, трябва да се разчита и на човешкия фактор. Ако са го сторили, щели да разберат, че денем там наистина е безлюдно поради жегата, но нощем минават много хора и така "тайната операция" станала явна и последвал провал.
Рейгън е минавал за второкласен артист, но се огради с умни сътрудници, а имаше и свръхамбициозна съпруга. Плюс това слушаше съветите на английската премиерка лейди Тачър, която му подшушна печеливша тактика в общуването със съветския президент Горбачов. Двамата се скъсваха да го хвалят колко модерен политик е той, а не като предшествениците му. А и каква очарователна съпруга има, която знае как да се облича и при какъв фризьор да ходи. Знаем какво последва и вероятно най-точен е държавният секретар на САЩ при президентстването на Никсън, Хенри Кисинджър, който беше казал нещо в смисъл, че Горбачов се засили да прескача ров, без да прецени, че вместо на другия бряг, ще се сгромоляса в средата.
Известно е, че задължителна част от пиар кампаниите на американските президенти е да ги покажат в каква добра физическа форма са:    

джогинг, езда, фитнес

А Джордж Буш-баща взе, че повърна в скута на японския си гост по време на тържествен банкет, и това го показаха по телевизиите. Така че за втори мандат шансовете се изпариха за миг.
Клинтън може да бъде наречен "щастливото овчарче": симпатяга, свиреше на саксофон, идва и в България, гостува му Петър Стоянов (стоп, излъгах, че само Форд съм виждал на живо, и Клинтън видях пред Белия дом при посещението на Стоянов, бях пратеник на "Дума"), вслушал се беше в съвета на свой сътрудник, който му подал записка с текст "Икономиката, глупако!", не се оказа фатално и това, че ципът на панталоните му лесно се разкопчаваше. Изкара си и двата мандата.
Чорбите, които надроби Джордж Буш-син, светът ги сърба и до днес, никой не иска да се сеща за него, затова и ние ще го подминем. Както и Обама, защото е още действащ президент и кой знае, току-виж сътворил нещо велико и запомнящо се.
Задава се двоен прецедент: жена президент и по съвместителство съпруга на бивш президент. Не е без опит, беше държавен секретар, в семейството сигурно водят и политически разговори. Само дето няма кой да й каже, че непрекъснатото широко зяпане с уста (наблюдавайте телевизионните й появи) може да доведе до лапане на муха. Няма да й е сефте май, нали лапаше мухи, докато Бил обсъждаше важни държавни проблеми със стажантката в Белия дом Моника Люински. А според някои последни клюки и с щерката на вицепрезидента му Мондейл.

Толкоз за личните ми впечатления

и коментари за американските президенти. За европейските няма да има място на страницата, затова ще се задоволим с три кратки бележки за г-жа Меркел, британския премиер в оставка Камерън и френския президент Франсоа Оланд - с  очертаващ се единствен мандат.
Камерън ми прилича на онези ученици, пълни отличници, които винаги са добре сресани на път, с изрязани нокти, не си бъркат в носа, не крещят и не се гонят в междучасията, издават съучениците си, които са направили пакост. Естествено всички ги мразят, подиграват им се, правят им всичко напук и им хвърлят закуската в кошчето за боклук.
Метнете една бяла кърпа на ръката на Оланд и бъдете сигурни, че бай Ганьо ще му подвикне: "Гарсон, юн каве е апорт газет булгар". Защото основателно ще го вземе за келнер.
Що се отнася до Ангела, ако остане да избирам между нея и Цецка Цачева, без колебание ще избера Цецка. Защото съм патриот.