Истината за Батак и баташкото клане

След потушаването на Априлското въстание името на Батак става най-известното не само в Българско, но и в чужбина. Това се дължи на международната анкетна комисия за разследване на извършените варварства, жестокости и мъчения над българите по време на въстанието и неговото потушаване. Истината за въстанието в Батак и за потресаващото клане по време на неговото потушаване най-добре свидетелстват в спомените на Ангел Петров Горанов, родом от Батак, син на участника в Априлското въстание, представител на първото Велико народно събрание в Оборище и ръководител на батачани по време на сраженията Петър Горанов (х.Геров). Тези негови спомени по най-категоричен начин опровергават опитите на някои наши и чужди "реформатори" на историята да деформират и да представят за мит героичните и потресаващи по своята жестокост трагични събития. По-долу се представят със съкращения, част от спомените на А. Горанов:
"На 23 априлия-Гергъовден, Петър Горанов  заповядал да слязат четите от позициите, които се наредили по войнишки на широката площад пред черковата "Св.Неделя" дето се извършило молебствие от свещенниците поп Нейчо и поп Петър п. Илиев. Възторгът бил неописуем. (Подобно на Панагюрище въстанието се обявява в църквата по най-тържестевен начин.) Подир молебствието всички целували кръста под благословението на свещенниците за успеха на своето предприятие... На позициите било весело...(Съгласно източници общо броят на въстаниците надвишава 1000 души. Батачани обаче разполагат само с 500 пушки, 380 пищова и 20 шишанета. Остналото въоръжение се състои от ножове и маждраци. Въстаниците разполагат и с артилерия, състояща се от 2 черешови топа.)
На 29 априлия симерлантската стража вечерта по 12 часа забележила по доспатския път откъде Ташбоаз (днес язовир) да идат голямо количество въоръжени башибузуци. (Ахмед ага успял да мобилизира и поведе след себе си 8000 башибузушки пълчища от Доспат, Ардинско и др. На 30 април врагът е вече на"Петрово бърдо".)

Антони Пиотровски, Димитър Кавра -Инсценировка на тленни останки в "Св. Неделя" в Батак, 1886-1888 г.


...Додето първенците... още не знаели какво да се решат и какво да предприемат, пристигнал един батачанин, който бил хванат в гората от башибузуците, изпроводен нарочно от предводителя им, известният на всички селяни Ахмед а(г)а Барутински с послание да каже на баташките първенци да се представят незабавно при него и му обещаят в разстояние на 2 часа да му предадат всичкото оръжие..., другояче той ще нападне селото и ще земе оръжието със силата на своите башибузуци. По повод това, П. Горанов събрал на часа съвета и след съвещание проводили в стана на Ахмеда (пратеници) да отговорят на башибузушкия началник, че батачани по никой начин не приемали да си предадат оръжието, с което са прогласили свободата и независимостта си, и че ако Ахмед иска да го земе със сила, те са готови да се бият!...

Вътрешността на църквата "Св. Неделя" в Батак, след 1913 г.


Преди да се завърнат пратениците от страна на неприятеля, П. Горанов взема от позициите (Свети Георги и Царъов комин) 100 души и тръгва по височините. Когато стига на могилата Кънева барика, от страна на неприятеля се отделили 200-300 души с червен байряк и с диви викове се спуснали по посока на въстаниците. Между това нападателите заградили от всяка страна селото... Наченал се непрекъснат бой. На първо време башибузуците загубили няколко души убити и се видели да се оттеглят на такъв разделеч, на което баташките куршуми не можели да ги стигнат. Тогава П. Горанов заповядал да извадят черешовия топ, който изпразнили 4 пъти едно по друго, но не направили никаква повреда на неприятелите и не им произвело никакво особено впечатление. Наред с пушечните гърмежи следвали нескончаеми диви викове от всички страни... П. Горанов наблюдавал борбата с ентусиазъм и с висок глас ободрявал и насърчавал четата... Насърчителните гласове се слушали и от училището, където било пълно с мъже, жени и деца. Но скоро те са станали безполезни. Башибузуците с голяма сила направили атака към позицията... Взело да се мръква. Турците заели всичките височини покрай селото и непрестанно гърмели върху къщата... Освен куршумите навсякъде летели като парцали сняг, запалени маслени пачаври за подпалване къщята и плевните... (Като вижда безизходното положение през нощта на 30 април срещу 1 май П. Горанов пробива затегнатия обръч на противника и извежда голяма група батачани, които се спасяват. Другите защитници на Батак остават и търсят начин да се укрият.)
...Населението без разлика на пол и възраст се събрало в черквата, в училището и в Трендафил Кереловата къща, които места се считали за по-здрави, по-сгодни за самозащита и по-неизложени на подпалване... Останалите в долния край пак се събрали в Богдановата къща. Повече от 4000 пушки произвеждали непрекъснат екот над селската продълговата котловина... Селото отвсякъде се запалило... Пожарът продължавал сам по себе си. Скоро огънят се приближил до Богдановата къща като произвеждал ужас и трепет у събраните в нея селяни; там имало 200-300 души мъже, жени и деца. Защитата се подържала само от няколко души, от прозорците на стените и хладниците на зимника. Всички други стояли като омаяни, като хипнотизирани в някакво сънливо състояние, препълнено с уморителна задушливост, стенание и ледена отчаяност...
Заранта на другия ден турците пратили един посланник с предложение да се предадат, защото уж селяни от черквата и Трендафиловата къща се били предали като им обещали, че не ще им направят нищо зло. След тоя пратеник явили се наблизо познати, прикрити помежду съседните сгради, които молели и уверявали първите да си предадат оръжието под тяхна лична отговорност и да излязат да гасят пожара. Затворниците в Богдановата къща се помамили и се решили да си предадат оръжието..., оръжието го събрали..., и го предали на познатите тям турци от Яни махала.
Тогава всички башибузуци... заградили Богдановата къща и наченали такова потресающо и отвратително клане, такива сърцераздирателни ужаси, каквито никога не е виждало Човечеството ...Освен обирите, те начали с различни мъки да се трудят да изнасилват уплашените жени, но в това срещнали такова отчаяно съпротивление, че при всичката неравна борба ни една стаена страст не успяла да получи удовлетворение. Нашите си служили с ноктите, зъбите, с малките дървета, бакъри, ножчета и други подвижни тела като оръжие... Кръвта затекла...
На средата донесли един труп (дебело дърво-чукън) и до него се изправил един висок черен като комин, страшен като дявол помак с възпретнати ръкави, с препасана отпреде му червена престилка, земана от някоя млада жена, със забучена от страна дълга кърпа за обърсване на кървите..., разгърден, бос с окъсани потури..., с превързана кърпа на главата, а отгоре забучена босилена китка, земани от някоя мома и с пелка (балтия, топор), който сече от двете страни в ръцете си... Звероподобните ръмжения се подпалили отново с по-голяма отвратителност. Към касапина и чукъна повели един гол батачанин, който сам си подложил главата на чукъна. Касапинът издигнал пелката (топора-брадвата) и с див рев я сложил с всичката си сила  върху лежащия на чукъна батачанин... Глух удар..., но главата стояла още на тялото. Пелката се издигнала повторно, червените кърви на широки бразди прошарили бялото тяло и нещастникът мъченик направил едно малко движение, не за самзащита, не за отбрана, не от страх, а за да си подложи по на място врата, за да отбегне по нататъшните промахи на касапина... Последвал нов удар... и главата на жертвата се търколила на два разкрача, а тялото се сгромолясало около дръвника. Ето и втора жертва. Подир малко и втора отсечена глава... и трета глава... Кръвта тръгнала на потоци по земята!
Жертвите стояли и с някакво тъпо и сънливо хладнокръвие чакали реда си. Никакви плачове, никакви сълзи, никакви разкаяния и жалости, никакви вълнения и страсти - нищо, нищо не движело и не безпокояло никого! Тук там се чували само гласове на бозайничета... Отсечените глави и отделените от тях тела скоро съставили грамадни купове около дръвника. Батачани сами си повдигали мъртвите и си чистили място за себе си. Бащата например е заклан, синът се събличал бързо, хвърлял дрехите и парите си в грозните ръце на башибузуците, отивал сам при касапина, хващал главата на баща си, целувал я няколко пъти без сълзи и без глас, хвърлел я на грамадата от мъченически глави, после прегръщал мъртвия му кървав труп, притискайки го за последно целувание и последня раздяла към обятията си, прехвърлял го настрана върху грамадата мъртви тела и сам подлагал врата си на дръвника!... Освен клането на дръвника наченало и друго... При касапина захванали да се явяват или да се довличат с отесчени ръце, крака, носове, уши, с кълцани и окървавени лица клани и недоклани... Самите касапи се бързо променявали и си гласели жертвите, които им отсичали разни части по тялото и най-сетне главата!...
...Станало нужда да донесат още два дръвника и християнската, българската или баташката касапница се разширила.
Наченало се клането и върху жените, момите, бабите и децата. Най-напред жените завеждали на дръвника, облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в голям ущърб на голаците башибузуци, раздрали пердето на собствения си и на човешкия срам и захванали като мъжете да ги събличат голи и да ги колят като овце или като кокошки на дръвник... Повеждат майката на дръвника, а децата й припкат около нея, притискат се помежду кокалите й, прехващат се за тялото й произнасят само трогателното и детски любовното: Мамо!
...Или: Башбузуците зимат от ръцете на майката детето, отсичат му главата. Тя се хвърля като тигрица върху нея, зима я, целува я, смучи кръвта й, докле успеят да я съсекат на части...
По такъв начин в няколко часа клането свършило. Не останало ни един жив човек, с изключение на няколко малки дечица, които са отвели в робство за потурчване. Около дръвниците стояли грамадни купове човешки глави и тела; на отделно място стояли женските й детинските и по всичкия площад били разхвърляни човешки и детински меса и глави - все с отворени и въздигнати към небето очи!..."
Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май 1876 г., като избива повече от 300 души, повечето от тях жени като за тези си геройски подвизи е награден лично от султана. 
Два месеца по-късно като член на международната анкетна комисия кореспондентът на вестник "Дейли нюз" Макгахан пише: "Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда. Онова, което видяхме, беше така ужасно, че човек не може да спре погледа си повече от миг... Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо..."
Тръпки и потресаващ ужас изпитва човек, запознавайки се с правдивите спомени на Ангел Петров Горанов, при посещение на църквата- костница в Батак, които убедително и по най-категоричен начин потвърдяват резултатите  от анкетната комисия.