И "да", и "не", защо не!

В живота е пълно с двусмислие и неискреност. В политиката лицемерието и обърнатите стойности са закована практика. Нима обречените на голяма мъка от клетите избиратели персони не играят виртуозно с емоциите на хората? Представят за добродетел едно, а то било съвсем гадно. Говорят за мир и разбирателство, а се готвят за война и унищожение. Дрънкат за ценности, а загърбват изконни човешки добродетели. Омайват ни с притчи за ненарушимост на границите, а се стремят да ги кроят по свой интерес. Зоват за равноправие, а продължават да копаят бездната между бедни и богати, между имащи и нямащи, между богопомазани и обезправени. Така леко, мазно, а и не съвсем ни пързалят по политическата пързалка с въздесъщото: "И "да", и "не", защо не!"
Бившата империя от Албиона отдавна се е доказала като голям майстор във всякакви игри - от разузнаването до информацията и нейния деформиран образ, което е пак работа на тайните служби, но от друг вид. Случаят с отравянето на бивш полковник от руското военно разузнаване и дъщеря му във Великобритания провокира повече въпроси, отколкото отговори. Някои са уверени в руската следа, а други я поставят под съмнение. Ако има такова разминаване в становищата и се предприемат сериозни наказателни мерки срещу Москва, защо не се извърши международна експертиза за установяване на отровата и нейния произход с участието и на обвинените? Не е ли крайно време да се престане с тези "химически" атаки, основани на предположения, а не на доказани факти? Пресен пример е и Сирия, където още се лее кръв и гинат невинни. На всичко отгоре ги смразяват с вести за вероятни атаки с бойни отровни вещества от "дежурния виновник" Башар Асад. После се оказва, че противниците на легитимната власт имали складирани опасни  химикали за поразяване. Втората новина обаче по-вероятно е минала покрай ушите на хората, тъй като с разпространението на първата бе ангажиран сериозен медиен антураж. Така в съзнанието на потребителите на "едрите зърна" от информацията остава сатанизираният образ на Асад и неговите поддръжници. А за пърхащите по едрата плетка на новините и техния псевдообраз остава успокояващото: "И "да", и "не", защо пък не."
Неподвластните на излишните емоции немци също посвоему прагматично играят на политическия трапец. Заради властта "мама Енджи" (фрау Меркел) погаси искрите по емигрантската политика на Германия с главния си опонент по въпроса Хорст Зеехофер. В ролата вече на вътрешен министър бившият премиер на Бавария наложи по-твърдия курс към бежанците с "депортация и репатриране" на провинилите се и на тези, на които им е отказано убежище. Оказа се, че прекалено либералната канцлерка е готова да преглътне горчивия хап и включи на заден. А защо не, когато за власт, влияние и големи интереси може и с "да", и с "не".
Както с отложените преговори между САЩ и Турция за обстановката в Сирия поради смяната на щатския държавен секретар Тилърсън. Дали във Вашингтон ще се съгласят да употребят влиянието си и да лобират за турските искания за изтеглянето на сирийските кюрдски формирования на изток от Ефрат? Или на масата ще бъдат извадени и картите с топлите руско-турски отношения?
Да оставим големите политически каскадьори и да се приближим до нашите граници, защото и там има добри ученици по политкоректност (това кой го измисли?!). В Скопие детронираният от властта бивш премиер Груевски театрално се нахвърли срещу човека с минало и сегашен председател на парламента Талат Джафери. Стигнало се едва ли не до кютек заради приемането на закона за употребата на езиците от депутатите, който практически въвежда двуезичност в републиката с неуточнено все още име. Довчерашният шеф на ВМРО-ДПМНЕ едва ли не знае, че този закон, заедно с разплитането на сложния възел с името, е едно от условията за експресното приемане на Македония в НАТО по геостратегически съображения. Той обаче казва твърдо "не" на иначе обективно опасния за бъдещето на новата държава закон. Съпартиецът му президент Иванов пък се зарече да не подпише указ за обнародването му. Така актът ще си остане само акт, но нереализиран и без правна стойност, което не може да не знае влезлият в патриотичен образ Груевски. Т.е. "да" на евроатлантизма, "не" на закона за езиците, "да" на ново име на републиката със задължително присъствие на "Македония" в него, но без промяна на конституцията.
И "да", и "не", но ние да сме добре. Както е у нас. Днес сме за участие на държавата в проблемната сделка с ЧЕЗ, после не можело. Срам! Предлагаме по бедност на балкански държави да участват в "Белене" и им произвеждаме ток на ишлеме, а не съкращаваме пиявиците от раздутата администрация и не удряме корупцията и сивия сектор, за да осигурим средства за стратегическия за страната ни обект. Така е, когато се движим по проваления либерален модел - по-малко държава, повече келепир. Но не за всички, уви!