Ели Томинска: Оставихме възпитанието на улицата

ЕЛИ ТОМИНСКА е родом от село Аспарухово, Монтанско. След завършването на Държавния библиотечен институт в София работи не само по специалността си, но и като журналист в "Септемврийско дело" в Монтана. Авторка е на стихотворения, разкази и приказки за деца. Има издадени книги, сред които се открояват "Хитруша" (1997), "Мечо Клепоушко" (1998), "Истории с опашки" (1998), "Звезден дъжд вали в съня ми" (1999), "Приключенията на Ани" (1999), "Гатанки" (2000), "Моята първа азбука" (2000), "Буквар за първи клас" (2002, в съавторство), "Пъстра китка" (2003), "Песента на кокичето" (2008), "Питанки" (2010), "Ветровете в мен" (2012), "Врабченце без палтенце" (2014). По много нейни произведения са направени драматизации и песни. Книгите й са участвали в международни панаири във Франкфурт на Майн и в Москва. Член е на Съюза на българските писатели.

"Предпочитам детската публика - заради честността в очите й"

"Не може да таиш в себе си проблеми и да пишеш безгрижно"

- Кога разбрахте, че искате (и може би по-важното - можете) да пишете за деца, госпожо Томинска?

- И преди съм писала, но само за възрастни. Когато дъщеричката ми стана на 3 годинки, покрай нея започнах да съчинявам детски стихотворения. А после вече се посветих по-сериозно на това творчество. Първите ми публикации са били в местните вестници, а след това и във всички детски издания по онова време - "Славейче", "Септемврийче" и т.н. Всъщност, от 25-годишна започнах да пиша, дотогава само четях.

- Кои теми са най-подходящи за малките читатели? Има ли табу на образи и сюжети, които не бива да присъстват в произведения, предназначени за малчуганите?

- Много е важна психиката на децата. И затова самата им възраст определя забранените теми, върху които не е добре да се акцентира в произведения, предназначени за подрастващите. Винаги съм се стремяла да ги уча на взаимопомощ, честност, да не лъжат, да не крадат... Обикновено го правя чрез образи на животни, за да не обидя или засегна малките.

- Доколко е важна илюстрацията за детската книга?

- Тя е от голямо значение - особено за по-малките. Имам прекрасни илюстрации в почти всички мои книги. Рисунките в тях завладяват децата, служат им за подсказка, стимулират тяхното въображение. Важно е да се постигне синхрон между автора и художника. Лично аз не одобрявам твърде модернистичните изображения в изданията за деца, забелязала съм, че малките предпочитат по-реалистичните рисунки.

- Кои съвременни автори бихте препоръчали да влязат в най-новите читанки и учебници по литература, имайки предвид, че и ваши творби са сред тях?

- Непременно децата трябва да се запознаят с творчеството на Валери Петров - с неговите прекрасни приказки и стихове, както и да прочетат произведенията на Кирил Назъров, Ангелина Жекова, Петя Александрова, Мая Дългъчева, Бойко Ламбовски... Какво точно ще влезе в учебниците - е политика на всяко издателство. Масово се иска от авторите да подаряват свои творби, без да им се плащат каквито и да било хонорари. Някои колеги не се съгласяват и затова отпадат.

- Каква е тайната на творчеството ви - опитвате се да погледнете на света през детски очи или чрез произведенията си давате възможност на детето във вас да говори?

- Ако можех да разгадая тайната, щях да я споделя. Но все още не я зная. Мои близки казват, че съм запазила детето в себе си. Явно това е основното ми предимство. Интересно е, че ми се е случвало след срещи с деца да си поправям някои мои произведения: да пренаписвам края на приказката например, защото усещам - нещо не е така, както са си го представяли малчуганите. Те са толкова честни, че по всичко личи тяхната реакция и няма как да я скрият. И когато нещо не им допада, те го коментират, обсъждат, казват какво усещат. Децата са като лакмус - моментално показват какво мислят и чувстват.

- В книгите си успявате ненатрапчиво да внушавате на подрастващите кое е добро и лошо, хубаво и грозно... Смятате ли обаче, че е достатъчно тази "информация" малчуганите да получават само от литературата?

- В произведенията ми наблягам на това, защото самата аз така съм научена от моите родители. Но децата не могат да се възпитават само с книги. Основното за мен винаги е било семейството. И чак след това е училището, книгите и всичко останало. Лошото е, че оставихме много от децата да ги възпитава улицата. Обаче нищо не може да замести домашното възпитание и примера на родителите. Не е важно какво говориш, а какво вършиш. Защото децата по-често не слушат или не чуват, но гледат! Книгата просто е едно допълнение към всичко друго.

- Имате ли си любим герой от всички измислени от вас самата?

- Особено на сърце ми е Мечо Клепоушко. Малката книжка, наречена на този герой, вижда бял свят благодарение на издателство "Фют". Та това меченце от Клепоушко става Непослушко. И това разсмива децата, не ги обижда. Също така много харесвам Хитруша, която е кръстена на дъщеря ми. Като малка тя се смееше и казваше, че трябва да й дам половината от хонорара за тази книга, защото съм я използвала за вдъхновение. 

- Ваши приказки са излъчвани в програмата "Лека нощ деца" на БНТ. Как пробихте в това предаване?

- Никога не търся известност. Живея в провинцията, не обичам да се изтъквам. Някои мои творби стигнаха до БНТ, след като издателката ми ги дала на редакторка от "Лека нощ деца", та оттам бяха направили 3-4 приказки по книгата ми. Не познавам никого от телевизията. На мен така по принцип ми се случват нещата - без да искам. Не знам - късмет ли е? Не зависи от мен, просто си идва едно след друго.

- Удостоена сте с различни отличия. Какво означават те за вас?

- Имам литературни награди за стихове за възрастни. Нищо, че съм автор на повече от 10 книги за малки читатели и мои произведения се печатат в учебниците - отличия за това не са ми давали. Само от Община Лом ми връчиха плакет "За принос в духовното и културно развитие на децата". И това е.

- Някои ваши произведения са участвали в международни панаири на книгата във Франкфурт на Майн и в Москва. Как се случи?

- До 2008 г. работех с Надежда Кабакчиева от издателство "Слънце", която приемаше като мисия всяка година да пуска книга поне на един български автор. Беше нейна идеята да се представи в чужбина моя творба.

- Коя е любимата ви книга от детството? 

- Спомням си приказките на Братя Грим. Много обичах Андерсен, а от българските - произведения на Ангел Каралийчев. Научих се да чета още преди първи клас. За късмет, библиотекарката беше наша съседка и ми даваше много хубави детски книжки с красиви илюстрации. Имах и собствени, разбира се, защото татко, като ходеше до града, винаги ми носеше подарък - книжка. Така че, много съм чела, без да мисля, че самата аз ще пиша. Целият ми живот е свързан с книгите.

- Защо според вас възрастните харесват произведения, писани за деца?

- Мисля, че това е свойствено на онези, които са запазили детското в себе си. Много хора не разбират литературата за деца, често се изказват срещу такива произведения, както например се случи, когато излезе "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг. Трябва да разбираш детето, за да харесваш и детските книги. Някои дори смятат, че се пишат много лесно и не е сериозно да си автор на подобни творби. Но аз не се обиждам, защото мога да пиша и за възрастни, но ми е по-приятно да го правя за малчуганите. Определено предпочитам детската публика - заради честността в очите й.

- Зная, че сте от авторите, които се радват на пряк досег с читателите...

- Наистина, имала съм стотици срещи с деца почти из цяла България. Помня много от тях. Пазя и доста снимки. В съзнанието ми и до днес е жива срещата в едно училище, когато 90% от децата си бяха купили моя книжка, с радост ми я показваха и искаха автограф. Не мога да се оплача, че произведенията ми се залежават, обикновено още първата година се изчерпва тиражът. Досега обаче така и не успях да преиздам онези книжки, които исках, защото са много търсени. Дано успея все пак.

- Какво най-често ви питат децата, когато разберат, че сте писателка? Изненадвали ли са ви с реакция или собствени разбирания на ваши произведения?

- Първо, малчуганите много се радват, впечатляват се и искат да пипнат жив писател. Особено в детските градини това е задължително. А въпросите им все се въртят около това - кога започнах да пиша, кой ме накара да го правя, как измислям героите... Явно се вълнуват от тези неща. А в училищата, особено деца от III-IV клас, често питат може ли и те да станат писатели, искат съвети, четат техни съчинения... Което е чудесно. Децата днес са много освободени и доста от тях се занимават с писане.

- Коя аудитория сред читателите е по-трудно уловима - момичешката или момчешката?

- Може би момичетата са малко по-активни. Макар че пиша и за момчетата, не се ограничавам, така си ми идва естествено и не мисля предварително от кой пол ще бъде героят ми. От срещите ми с децата забелязах, че момичета обаче четат повече, научават наизуст стихотворения, обичат да рецитират.

- Как ви повлия социалната изолация, наложена заради коронавируса?

- Не я приех трагично или драматично, защото съм човек, който обича да си стои вкъщи. Харесва ми да съм сама, да пиша, да чета... Творчеството е самотно занимание. Така че не се чувствах ощетена. Липсваха ми само контактите с близки и приятели. Използвах изолацията, за да довърша някои неща, които бяха изостанали.

- Спомняте ли си какво дете бяхте вие самата?

- Будно - много четях, исках да науча нещо ново, да зная повече... Бях и борец за честност - то това май си остана за цял живот. Установих наскоро, че какъвто е човекът като дете, такъв си е и когато порасне. Нямам лоши спомени от детството си, макар че майка ми беше болна, живяхме бедно, но много се обичахме вкъщи и това ме е заредило с положителна енергия още от малка. 

- Защо възрастните често забравят, че са били деца?

- Според мен това е свойствено на онези, които и като малки не са били деца в истинския смисъл на това разбиране. Ако наоколо има злоба, омраза и други подобни негативни чувства, нито един възрастен не може да е близо до детето си и да му осигури хубави спомени занапред. Понякога и самите професии според мен пречупват хората, защото не може например един съдия да запази детското в себе си, както и човек, който е станал полицай. Да ви призная, че, докато бях журналистка и се сблъсквах с някои неприятни моменти от нашата професия, в този период от живота ми почти не пишех за деца. Забелязах, че вдъхновението при мен идва в по-спокойна обстановка, когато съм положително настроена... Не може да таиш в себе си проблеми и да пишеш безгрижно.

- За някои писатели писането било мъка и болка, за други - щастие и спокойствие. А за вас?

- За мен писането е необходимост да споделя чувствата и разбиранията си. Много обичам също да се срещам с децата. Най-неприятно, специално за мен, е времето, когато чакам издаването на следващата ми книга, защото трябва да се обаждам, да търся, да се разправям - това хич не го обичам.

- Съвсем скоро ще зарадвате ценители с най-новата ви книга, илюстрирана от известния български художник и карикатурист на ДУМА Анатолий Станкулов. Ще разкриете ли в аванс какво да очакват (по)читателите ви?

- Новата ми книжка ще е малка, с осем римувани приказки и затова много се радвам на чудесните илюстрации на Анатолий Станкулов, защото имах голямо желание рисунките да са хубави. Героите в тях са Мечето, Мишлето, Лиса, Вълчо, Детето... В "Напереното Кръкожабче" събрах няколко поучителни истории, които са много достъпно написани за деца от предучилищна възраст и първи клас. Вярвам, че ще им харесат...