Албанска символика в Призрен

Естествено, неслучайно през изминалата неделя премиерите на албанското и косовското правителство Еди Рама и Хашим Тачи избраха за място на съвместното си заседание град Призрен. Та нали именно там през 1878 година се поставя началото на движението за всеалбанско обединение с т.нар. Призренска лига. Ето защо съвсем логично наблюдателите на това събитие съзряха отчетлив знак за по-голям стремеж към интеграция между Тирана и Прищина, при това не само заради подписаните три важни документа след заседанието.
Очевидно, разчел разсъжденията в тази посока, албанският министър-председател приземи полета на въображението на мнозина съпричастни към заседанието от медиите с думите, че са излишни страховете за обединение на Албания и Косово. Затова пък домакинът Тачи с нескрито удовлетворение съобщи, че се създава специален фонд за албанците от южната част на Сърбия. По своеобразен начин той дори разшири обсега на грижата за албанците, визирайки македонския град Тетово и дори черногорския Улцин.
Този широкомащабен подход за подкрепа на сънародници не би се приел с учудване на редица географски ширини. На Балканите обаче чувствителността по тази проблематика е особено изострена. В случая закономерно Сърбия няма да бъде въодушевена от действието на фонда във и без друго потенциално взривоопасната нейна долина по протежение на Прешево, Буяновац и Медведжа. Сигурно е, че и в Скопие ще посрещнат със скърцане на зъби споменаването на Тетово, което и за наше съжаление е част от силно албанизираната западна част на Македония.
Да не говорим за също буйните черногорци, които вдъхновено утвърждават своята националност след разделянето със Сърбия и са твърде ревниви към посегателства от всякакъв вид. На албанците от черногорски Улцин и околността обаче едва ли са им толкова необходими средства, защото, известно е, към този район се стичат много авоари от масово работещите в чужбина техни сънародници.
Но дали албанската солидарност, макар и пословична, е прецедент в регионалната ни реалност? Обективността налага да споменем и други безспорни факти. Та нима след драматичния разпад на бившата федерална Югославия и ужасната босненска война, обособената в резултат на Дейтънското споразумение Република Сръбска (населена предимно със сърби) не бе и е подкрепяна от сръбската държава? А дали Унгария не подкрепя своите хора в сръбска Войводина или пък дали Турция е безразлична към едноверците си в сръбски Санджак и федерална Босна? Дали и на Хърватия й е все едно какво се случва с нейните хора в Херцег Босна, а Румъния е равнодушна към Молдова? Категорично не! Защото в балканския държавен коктейл наистина многонационалната пъстрота е богатство. Но и в манталитета на нашия човек от полуострова е заложено да почита чуждите, но да общува предимно със своите и им помага всеотдайно.
Трябва ли да ни респектира тогава тази трансгранична балканска солидарност? Едва ли - когато обаче става дума за искрена помощ, а не за размахване на етническата карта или верската еднаквост. За съжаление тази стародавна традиция остава жива и днес, а някои световни ментори експлоатират за своя глобален интерес повишената ни балканска сетивност и капсулирането в националните илюзии. Жалко!