Акъл - море

Как да не викнеш: "Акъл - море, глава - шамандура!" У нас претенденти за почетната титлата - бол. Особено сред политическото гъмжило. Няма съмнение кой би я спечелил. ТОЙ ще е! Бащицата. Мисловната му дарба особено блести на турнетата в чужбина. Брюкселският подиум най му приляга.
И този път не изтърва случая. Изпъчи се и ревна срещу "общия враг". "Ако санкциите са достатъчно силни, за да върнат всички на масата на преговорите, съм абсолютно "за". Това, което се случва в Алепо, е недопустимо и трябва да бъде прекъснато от страна на Русия. С цялото ми уважение. Знам какво си причинявам, тъй като водим преговори за наследството, което получихме в енергетиката, но по-важното са ценностите, ще ги защитим докрай", рече баш министърът пред съпровождащата го мобилна репортерска група за подкрепа. Хуманитарната му акция нямаше да е така бляскава, ако не беше добавил: "Има нещо по-важно от печалбата, бизнеса, икономическия интерес. Това е човешкият живот, ценностите, които ЕС и всички ние изповядваме."
Уви, саможертвата на публичната му изповед остана неоценена. Той не е виновен. Даде всичко от себе си. За пореден път показа, че здраво стои на посочената от евроатлантическия ЦК русофобска позиция. Колегите от Европейския съвет го подведоха. Без да го питат, се отказаха от плановете си да наказват Москва за момента с нови санкции. Едни, защото за разлика от нашия бабаит смятат печалбата и бизнеса за по-важни. Други, защото се съмняват в "зверствата" на Русия в Сирия. Трети, защото ги чакат избори. И накрая такива, които предпочитат да видят кой ще е новият стопанин на Белия дом, и тогава да решат накъде да опънат платната.
Да бяха само санкциите. Всичко, за което евробосовете бяха замислили да изковат общи действия, се провали. Отложи се обсъждането на голямото британско сбогуване. Подписването на търговско споразумение с Канада отиде да отлежава заради несъгласието на белгийската Валония. Нейният регионален премиер събра кураж и отсече: "Няма да допуснем да ни поставят ултиматум". Провинциалист - лесно му е. Нашият не е от тия. Той е почти столичанин. Но ето, че инатът на самонадеяния валонец най-безцеремонно сложи безвизовия ни режим с Отава в хладилника. Не прояви солидарност, плю на усилията и безсънните брюкселски нощи на Бащицата, който искаше да отвори вратите за българския дребен бизнес към просторния канадски пазар. Като не могат вкъщи и в Европа, там да си опитат късмета.
Нищо ново не измислиха на брюкселската седянка и по имигрантската криза. Не обърнаха внимание на геройската атака на американската коалиция за прогонване на терористите от Мосул. За разлика от Алепо, те не видяха там опасност от хуманитарна криза. Въпреки че сериозните битки още не са започнали, а жертвите вече са стотици. Пренебрегнаха предупрежденията на Червения кръст, че настъплението срещу "столицата" на терористите може отново да доведе до стотици хиляди бежанци, които най-вероятно ще се насочат към Европа, а значи и към България. Но това са факти, за които не се говори, защото не съвпадат с генералната линия, а щом е така - толкова по-зле за фактите.
Подведе се Първенеца от Банкя по акъла на Меркел и Оланд и изявата му в Брюксел не събра фенове. А би могла. Можеше да измисли друга хватка. Като се е стиснал за пеша на Обама и панталона на Хилари (отдавна не е забелязвана с пола, защото ще става главнокомандващ), да беше постъпил иновационно, че да направи впечатление. И без друго вече не лежим на сърцето на Русия, а щеше да направи сензация, ако беше разкрил, че московците са виновни за Баташкото клане. Поляците как обявиха, че Москва е агресорът от Втората световна война, а украинците - че Русия ги е окупирала още през средновековието. Уникален принос в модерната русофобия внесе тези дни и "независимият" американски журналист Майкъл Бом, работещ в Москва. Във фейсбук той написа, че руснаците са избили индианците. Малко плагиатство в посоката на такъв нетрадиционен подход нямаше да е излишно. Но не му е дошло на ум на нашия завалия. И свитата му от асистенти дреме.
Можеше да постъпи и традиционно. Трябваше само да защити националния интерес, както правят разни унгарци, италианци, словаци и прочее "популисти". Още повече, че Ердоган пак му даде повод. Бащицата обаче, както знаем, не е от тия. Две речи дръпна османлията миналата седмица - едната в черноморския град Ризе, другата - в Бурса. И двата пъти нахока Европа за подялбата на земите на бившата империя и си ги поиска обратно. Каза, че "Турция не е само в Турция" и тя имала право "да се интересува" от Ирак, Сирия, Либия, Крим, Карабах, Босна, да настоява за референдум в Солун, Кипър и егейските острови за присъединяването им към "историческата родина". Границите на турския "национален договор" включвали също Алепо, Киркук, Батуми и... Кърджали и Варна.
Шансът за ефектна защита на националния интерес бе проспан. Но почетната титла е в кърпа вързана.