Хайл, Европа!

Позор за столицата на европейска България бил Паметникът на Съветската армия и затова трябвало да бъде демонтиран. Тези "светли" мисли споделиха с нацията чрез щедро предоставените им от нацтелевизиите микрофон и камера двама изтъкнати, почти професионални протестъри. Повод да им се предостави широката телевизионна трибуна бяха "смелите" им дела - поредното оскверняване на паметника.
Вандализмът срещу гранитните символи на времето днес е симптом за тежки психически недъзи, за дълбоки комплекси на малоценност на несъстояли се индивиди, за разпад на личността. Тези хора не си дават сметка, че когато посягат именно на този паметник, се подреждат до онези, срещу които увековечените на монумента воюваха - до нацистите. Защото тезата, че съветските воини не са освобождавали България от фашизма и затова няма нужда от паметник, не издържа. Паметникът е въздигнат в знак на преклонение пред народа, дал 25 милиона жертви в битката за освобождението на Европа от фашизма. Може би жалят за България от Тристранния пакт, за България - съюзник на хитлеристка Германия?
Съветската армия била окупатор, казват празноглавците. Същото твърдят техните събратя в Полша, Прибалтика, а днес и в Украйна. Прелиствали ли са всички те собствената си история? Или плюнчат само страниците, които им се нравят? На същия този "окупатор" България дължи запазването на Южна Добруджа, въпреки участието си в оста на фашизма. Румъния свенливо мълчи за подаръка, получен от "окупатора" - Трансилвания, Полша - за Силезия, Померания и Източна Прусия, Чехия - за Судетите, Литва - за столицата си Вилнюс, Украйна - за цялата си западна част заедно със Задкарпатието. Ако не беше "съветската окупация", днес всички те щяха да изглеждат много по-скромно на картата на света.
Тези мълчаливци сега са в общ фронт на войнстваща русофобия. Техният нов многостранен пакт не тревожи никого в демократична Европа. Напротив, той среща щедра подкрепа. Населението се настървява, както се настървява звяр пред битка. Колкото повече източноевропеецът мрази Русия, толкова по-яко утре ще воюва срещу нея. А именно това му готви новата натовска стратегия. И никой не го крие. Все повече лица на американския елит и все по-често цинично го признават.
За да бъде постигнат апогеят на русофобията, от паметта на европееца трябва да се изтрият неудобните исторически факти, да се унищожат знаците, напомнящи за тях. Всички трябва да са еднакво подстригани, да познават само определени факти, и то само от най-новата история, да са уравнени в лоялността си към "новите ценности". Неведнъж политолози в САЩ са развивали тезата: "Европа тежи от история и това й пречи. Американците, които не носят това бреме, са носители на прогреса." Най-профпригоден е онзи, който не помни кой е и откъде идва.
Днес в българските училища децата учат за страданията в лагера Белене, но само след 1944 г. Какво е ставало там в годините на Царството и учебникът, и учителят мълчат. Те не споменават и за концлагерите в Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик. Изтрити са. Заедно с имената на мъчениците. Нямало е фашизъм, не е имало и антифашисти. Така е угодно на политическия модел, на който модерната политическа класа е дала псевдонима "демокрация". Това обяснява защо днешните български демократи не са сложили и никога няма да сложат цвете на партизански гроб, на братска могила. Няма да отронят и зла дума за техните убийци. Това обяснява и защо те веднага взеха повод от "героизма" на вандалите и предложиха миниреферендум за премахването на Паметника на Съветската армия. Мнозина от тях не се притесняват от антифашисткото и комунистическо минало на родителите си, от собствената си социалистическа младост на комсомолски активисти. Защото това непригодно минало отдавна е изтрито и от паметта им, и от биографиите им. Наричат процеса "пречистване", т.е. автолустрация.
Освен "демонтаж", на паметника бе намацана именно думата "лустрация". При това неслучайно бяха употребени цветовете на украинското знаме - жълто и синьо. Знак на солидарност и подкрепа за режима в Киев. Как иначе? Та нали именно Украйна днес е острието на русофобията, пример за лустрация на историческата памет. Приетият там закон за забрана на съветската символика и отмяна на 9 май като Ден на победата не смути българските демократи. Приравняването на нацистите с техните жертви, на комунизма с фашизма дори се приветства. В Брюксел също гузно мълчат. Аналогията с позорното европейско съглашателство с Мюнхенския сговор от 1938 г. е напълно логична. Тогава - само година по-късно, цяла Европа бе принудена да се поздравява с "Хайл!" Докато съветският войник, изминал ада на войната, не закичи съветската си символика върху Райхстага и не провъзгласи Победата. Днес същата тази Европа бойкотира празника на собственото си освобождение. Нима чака отново да чуе "Хайл!"?