Гръмотевици в рая на супергероите

Александър Симов

Не мина и ден след изборите, а партиите в новосформираната коалиция ПП/ДБ се разтресоха от скандали и вътрешни политически взривове. Може би това е естествен процес - този десен съюз беше създаден като генномодифициран продукт, наблъскан с медийни стероиди, поставен на венозни финансови инжекции и силни геополитически дроги. Именно тази изкуствена виртуална реалност, в която ги поставиха ги накара да сметнат, че са само на няколко красиви снимки и патетични лозунги от победата. 

Изборният резултат май им подейства като леден дъжд. Нищо не те вкарва повече в реалността от ритник в слабините, който прекратява всичките ти емоционални блянове. И така без да са минали и 24 часа след изборите, бившият транспортен министър Николай Събев изригна със статус, че ако са почтени хора Асен Василев и Даниел Лорер трябва да напуснат ПП, заедно със своята група.

За мнозина този вопъл дойде съвсем неочаквано. ПП е партия-пеленаче и медиите нямат чак толкова дълбока представа за нейните подводни течения и водопади. Отдавна се говори, че Василев и Лорер имат своя собствена група в ПП, която постепенно узурпира цялата партия и я подчинява на своите схеми и виждания, но едва след гневният изблик на Събев виждаме, че всичко това е истина.

Въпросът, разбира се, е на каква база е това разделение, кои са линиите, раздиращи младата формация и какъв ще е изходът от този кипеж.

Към момента можем само да предполагаме, но най-вероятно групичката на Василев/Лорер е тази, която е инженер на коалицията с ДБ. Това се оказа стратегическа грешка, защото изгони над 70 хиляди гласа периферия. Силата на ПП беше в нейната сравнително центристка позиция и антикорупционен заряд, който обаче припознава и грандиозните усилия на БСП в битката с ГЕРБ. Прилепването на партията към сектата на градската десница срина нейната сила и образ. Това политическо инженерство може да е изглеждало блестящо на хартия или в съзнанията на пиарите в офиса на Иво Прокопиев, но на практика точно то подпечата победата на ГЕРБ и трумфа на Бойко Борисов. В момента, в който ПП се доближи до Демократична България, тя наследи сектанският дух, всички неприятни фобии на жълтопаветния планктон, техните обсесии, мелодраматични конвулсии и безкрайни тъпотии. 

Това е причината Събев да е бесен, защото тази коалиция подмени ПП и я натика в обичайния батак на най-неприятните хора в българската политика. От своя страна ДБ чрез своите виртуални инфлуенсъри и претенциозни нарциси иззе публичното говорене на новото обединение. Това се оказа рецепта за катастрофа. И тук под катастрофа разбирам не крайния резултат, който не е лош, а фактът, че коалицията остана втора. Всички стратегии за действие след изборите на обединението се градяха единствено и само върху идеята за победа. Това е другият капан, който щракна за тях. Нещо повече - плановете за действие след победните избори бяха дъвкани от шумните позьори на ДБ и описвани като в романтично стихотворение. Коалицията побеждава, а ГЕРБ като послушно сираче подкрепя всякакво правителство, без да иска министри, влияние или опрощение. По-сериозни сюжети има дори и във филмите за възрастни. 

Драмата, която разтърсва ПП може най-добре да бъде видяна в това как десните анализатори обясняват резултата от изборите. Едно предупреждение - точно тук се впускаме в най-мътната и блатиста част на българското политическо несъзнавано, така че четете техните мнения на собствен риск. 

Ще вземем за пример терзанията на проф. Евгений Дайнов. Той казва, че единствената грешка било забавеното обединение, иначе нищо друго не било направено неправилно. Но малко след това си противоречи, защото показва една основна грешка според него. Десницата пак не е случила на качествен народ. Европейските българи се оказали в малцинство. "Затова сме тази провинциално-ориенталска страна, която сме", отбелязва професорът.

Очевидно грешката в кампанията е толкова очевидна, че европейските българи буквално не могат да я видят. 

ДБ екзекутира периферията на новата коалиция. В момента когато започнаха да атакуват паметници, да говорят обичайните тъпотии за "дерусификация" на България, повечето хора със здрав разум избягаха с писъци от тази психиатрия. 

Послание като "европейски доходи" е силно. Дори послание от типа "трябва ни съдебна реформа, за да вдигнем доходите" също може да мине. Но послание от сорта "сега е времето да се саморазправим с паметниците" изглежда толкова налудничаво и архаично, че можеше да дерайлира коалицията им още на следващите избори. 

"Дерусификацията" е любимата ми постановка. Тази дума не означава нищо. Но може и да означава всичко - да профилактираме българи с неправилни убеждения; да построим затвор за русофили или да направим Христо Иванов патриарх на Българската православна църква. И може би точно тук ГЕРБ подхлъзнаха своите противници. Набутаха ги в любимата им канавка и ги оставиха да танцуват в калта. 

С очите си видях, че този път за ПП/ДБ се канеха да гласуват хора, които в друго време и ситуация никога не биха се приближили до такава бюлетина. Но когато темата за паметника стана водеща, същите гласоподаватели обърнаха гръб и се присъединиха към батальона на негласуващите. 

Ето така се губят избори. И може би тепърва ще виждаме заревото на битката, която започва в медийните любимци на диванните анализатори.