Голямото купуване

Дни преди изборите, кой знае защо, изплуват спомени от 2007 г. Тогава изборите приключиха напълно законно. Не защото нямаше драстични нарушения, подкупничество, "епидемия от измами", според заглавията на медиите. А защото "Така рече съдът!" Защо ми се струва обаче, че вътрешното убеждение на съда мина тогава покрай фактите? Покрай официално публикуваните от ЦИК цифри. Които, кой знае защо, съдът убедително пропусна да обсъди.
Преди да правим какъвто и да било опит за анализ, нека фомулираме една хипотеза. Или да направим допускане дали най-драстичните нарушения през 2007 г. бяха не купуването на гласове, колкото купуването на членове на комисии? Дали последното не се е оказало по-евтино и по-ефективно средство от купуването на гласове?
В София например, ако във всяка от 1427-те секции успееш да купиш по двама от членовете на съответната избирателна комисия, дали това няма да се окаже далеч по-изгодно и по-малко рисковано, отколкото да купуваш гласовете на хиляди роми? Ами допълнителните разходи за наемане на "застъпници"? През 2007 г. броят им в Перник се оказа над 650, в Сливен - над 1000, по данни на медиите. Пак според медиите, в Благоевград за закупуване на гласове отишли над 600 000 лв., в Пазарджик - 500 000 лв., в Стара Загора - 300 000 лв., а в софийската община "Овча купел" - само 380 000 лв.!
Ако приемем допускането на подобна възможност, каква би трябвало да бъде задачата на евентуално купените членове на избирателни комисии? Много просто: да подготвят предварително подпечатани и надлежно маркирани в полза на "правилния" кандидат бюлетини; след това в хода на "преброяването" единият къса и хвърля в коша част от действително подадените, но нежелани бюлетини, докато другият подрежда на тяхно място предварително

подготвените фалшификати

Една по една. Докато бройката съвпадне. Прави се протокол. Всичко е точно.
Ако "двойката" успее да подготви 100 предварително подпечатани и надлежно маркирани бюлетини, разходите на купуващия кандидат или партия падат драстично. Рисковете - също. Докато гювечът драстично нараства. При 1427 секции в София "добре свършената работа" може да донесе допълнително 142 700 гласа. Nice, ah?
Операцията е приложима само ако трябва да се изпълни една задача: да се подменят бюлетините за кмет! Възлагането на повече задачи като подмяна на бюлетини за съветници и пр., прави упражнението с повишена трудност и може да доведе до провал. Затова и не се възлагат.
Някой вероятно ще възрази: "Това не може да се случи! Ами останалите членове на избирателната комисия - тези, които не са купени? Не виждат ли какво става?"
Не, не виждат. И не могат да гледат. Заети са с друга работа. Нека поясним, че във всяка отделна секция има по 4-6 члена. След приключване на изборния ден те обикновено решават да ускорят преброяването, като разделят бюлетините на две или три купчини, "за да не висим до среднощ". Така всяка двойка е заета със "своята" купчина. Което улеснява предварително замислената подмяна. След това могат да си разменят купчините за "допълнителна проверка". Но подмяната вече е осъществена. Протоколът е съставен. Остава само да се подпише.
Е, тук-там може да станат издънки. Но предвидливо е разработен авариен сценарий за туширане на издънките. А и "правилна" група за бързо реагиране може да пристигне незабавно на "местопроизшествието", да се легитимира като

"методисти" на ЦИК

и да внедри нужните указания. Макар това да става най-често по телефона. Проблеми няма. Всичко е като за пред света. И за пред Евросъюза. Не вярвате ли?
Когато даден избирател, или както е модерно да се казва сега - електорална единица, симпатизира на даден кандидат-кмет, издигнат от дадена партия или коалиция, не е ли логично същият този избирател да подкрепи и листата от съветници на този кандидат-кмет, издигната от същата тази партия или коалиция? Още повече, че имената на кандидат-кметовете обикновено са включени в съветническата листа. Освен това електоралната единица е наясно, че без мнозинство в местния парламент избраният кмет може да бъде сериозно затруднен да провежда и изпълни предизборните си обещания. С други думи, липсата на мнозинство в общинския съвет е най-често срещано оправдание, когато няма положителни резултати за общината, за хората, подкрепили този кмет. На подобни оправдания се наслушахме през последните години.
Е, може да има изключения. И сигурно ги има. Възможно е също така някой да харесва даден кандидат-кмет, но не и съответната партийна листа. Или обратното. От това се получават различия. Нормалното обаче е, колкото гласове са подадени за даден кандидат-кмет, приблизително толкова да са и гласовете, подадени за съответната листа. Но когато разликата достига 15 или 20% в полза на "избрания" кмет, нормалният човек обезателно ще се позамисли. И ще започне да разсъждава дали хипотезата за купуване на членове на избирателни комисии не е правдоподобна? Защото през 2007 г. в стотици общини бе налице точно такава чувствителна разлика. Потвърдена бе в официалните данни на ЦИК. Но съдът, кой знае защо, пропусна да я обсъди.
А купуване на гласове, автобусен вот, присъствие на над 400 000 мъртви души в списъците, полицейски предупреждения, прокурорски закани и пр. има. И трябва да има. То е част от съпътстващата операция, която трябва да отклони вниманието от Голямото купуване на членове на избирателни комисии.
И още нещо: колко от председателите и членовете на избирателните комисии са несменяеми от десетилетие? Може ли да се проследи следизборното "развитие" на този "състав" и на семействата им?
Такива мисли напират дни преди настоящите избори. Които, както твърдят медиите, щели да бият рекорда по чудовищни фалшификации. А иначе - купуването и продаването на гласове е престъпление!