15 Ноември 2024петък03:56 ч.

Гнилата панацея

Студентите "на частно" във всеки вуз ще зависят от капацитета му, който е куха величина

/ брой: 150

автор:Велиана Христова

visibility 3809

Всеки момент обучението на бакалаври срещу заплащане в държавните висши училища ще стане факт. С което вузовете ни окончателно ще се превърнат в сергии, подобни на онези, които Столичната община упорито премахва от площад "Гарибалди". Защото загрозявали булеварда, предлагайки всекиму разноцветни парцалки - от турски блейзери до дамско бельо. Гротескното е, че политическото мнозинство у нас никак не се смущава от сергиите с парцалки, които предстои да цъфнат на показ в българското висше образование.
Просветното министерство твърдо обещаваше до края на март да огласи проект за нов Закон за висшето образование. Нищо подобно не се случи, за нов закон вече никой и не говори. А уж трябваше с него да се ограничи куфарното преподаване на по пет места. Вместо това в парламента се появи проект за промяна на два текста в действащия закон - единият въвежда изцяло платено обучение за бакалаври, другият сочи какви суми трябва да плащат обучаващите се срещу частна вноска студенти. Проектът е внесен от депутатка - да не се губи излишно време в разтакаване от МОМН през Министерския съвет до Народното събрание. Депутатите от ГЕРБ и без това пробутват автоматично през парламента всичко, което им наредят.
Този път са им наредили

да оскубят джобовете на студентите

като компенсация, подарена на вузовете вместо орязаните им с 20 на сто държавни субсидии. Единствената цел на това занимание е някак да се попълнят касите на университетите, за да няма брожения и протести от тяхна страна. Това официално (и цинично) е наречено "антикризисна мярка". Антикризисна мярка за кого? 
Какво предвижда проектчето за промяна в закона? Всички висши училища получават право да приемат бакалаври срещу заплащане над бройките за прием, които държавата им отпуска за поръчаните и платени от нея студенти. Внесеният текст предвиждаше това право да се даде само на вузове, получили оценка "много добър" при институционалната си акредитация и при акредитацията на професионалните направления. Но още в просветната комисия мнозинството поправи това "недоглеждане", като заяви, че ще се включат и вузовете с оценка "добър". Т.е. - всички, независимо от качеството на обучението в тях. Разбира се, не бе казано, че в противен случай вузове като Великотърновския или Лесотехническия университет няма да имат платени студенти заради оценката "добър" от акредитацията.
Проектът предвижда платеното обучение да е в рамките на 10 на сто от капацитета на съответното висше училище (неясно от кой капацитет - общия, даден при институционалната акредитация, или този по направления, получен при програмната. За разликата ще споменем по-нататък). Така в закона се повишава значението на капацитета за обучаване на студенти, чието практическо значение и досега е само фикция.
Да започнем с това, че институционалният капацитет на вузовете е

най-строго укриваната тайна

която и ДАНС не би разбулила. Никъде в сайтовете на МОМН и на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) няма да откриете конкретни дани за капацитета на вузовете, които би трябвало да се знаят от всеки студент и българин изобщо. Защо? Вероятно за да не се дискредитират вузовете, много от които надхвърлят капацитета си за обучаване на студенти - нещо, забранено по закон, защото при надхвърлен капацитет качеството на обучението неизбежно пада.
Висшите училища непрекъснато натискат НАОА да увеличава капацитета им. Причината е в начина на финансиране - за всеки студент в държавната поръчка хазната плаща издръжка. В момента базовата годишна издръжка, която се прилага главно в педагогическите специалности, е намалена на 866 лв. (доста по-ниска от издръжката на един ученик в средното училище). За другите специалности тази издръжка расте с определен коефициент и най-висока е за медицина и във вузовете по изкуствата (около 9000 лв.). Така, колкото повече са студентите, толкова по-висока е субсидията. По тази причина университетите не изгонват калпави студенти - те им носят пари.
При предстоящата "антикризисна" актуализация на бюджета - сиреч при вандалското орязване на парите за наука и образование, средствата намаляват. Откъде да дойде компенсацията? Ясно - от студентите, които си платят, за да влязат и учат във вуза. Сумите, които те ще плащат, не може да са по-ниски от 70 на сто от държавния норматив за издръжка в конкретното професионално направление, но може да са максимум два пъти по-високи. Сиреч студентите медици, артисти, музиканти извън държавната поръчка ще плащат от 6300 до 18 000 лв. на година в зависимост от това какъв процент за таксата посочи техният вуз. Това е цената на дипломата, която всъщност ще си купят.
Смешното в желанието на вузовете да приберат тези пари е, че... няма студенти. В момента не се запълват местата, които държавата отпуска за прием, защото те са повече от кандидат-студентите. Според министър Сергей Игнатов идната година студентите ще намалеят с още 13 000 заради демографското намаляване на випуска. Е, щом държавата поръчка не се запълва и всеки с тройка може да стане студент, как ще се намерят достатъчно желаещи да ръсят луди хилядарки в платено обучение? Ако се намерят, ще предпочетат

да ръсят парите си в чужбина

защото в много европейски университети ще плащат дори по-малко. Така че висшите училища си правят сметки без кръчмаря. Впрочем - не съвсем. Защото естествен наплив ще има за специалностите, които и сега са най-атрактивни - например разни видове мениджъмънт, бизнес управления, международни връзки, европеистики и все още - право. Така порокът на системата на висшето ни образование ще се задълбочи - пресищането и бълването на бъдещи безработни ще се стимулира в обществените специалности, докато празни места ще остават в специалностите, които са най-необходими за съвременната икономика - физика, химия, биология, математика. Проблем с тези специалности има в цяла Европа, но там се вземат наистина антикризисни мерки за привличане на студенти в точните науки. А у нас имаме курсове с по пет студенти. С въвеждането на платено обучение дисбалансът ще стане непоправим.
В същото време ще се вдигат и таксите за студентите в държавна поръчка, които бяха въведени през 1999 г. - на вузовете ще се разреши да събират държавна такса в размер не до 30 на сто от норматива за издръжка на един студент, както е сега, а до 50 на сто. Т.е. в нашия случай с медиците, артистите, музикантите държавната такса може да бъде 4500 лв. Така ножицата между държавното и платеното обучение се затваря - разликата намалява. Нещо повече, за един студент в държавната поръчка може да се събират 9000 лв. от хазната и 4500 лв. от джоба му - общо 13 500 лв. А един платен студент може да дава 70 на сто от норматива - сиреч само 6300 лв. Което означава, че парите от хазната за държавните студенти ще се преливат за обучението на "частните". Такова чудо никъде в Европа няма.
А сега да се върнем към капацитета на вузовете, защото от него зависи всъщност целият описан процес. Самата акредитация на вузовете често е един фарс. Как да се обясни разумно случващото се например с частния Колеж по туризъм в Благоевград. При първа акредитация през март 2008 г. на него му е дадена оценка "незадоволителна" и отказ за акредитация, както и срок от 18 месеца да отстрани слабостите в качеството и да иска нова акредитация. Сетне от 1 април 2010 г. НАОА му дава още 6 месеца да поиска акредитация. Което не пречи в това време той да обучава студенти (на незадоволително ниво!) и в сайта му да пише, че е акредитиран през април 2010 г. Тази година МС му дава нов прием на 101 редовни и 72 задочни студенти! А НБУ пък, въпреки всички законови изисквания, до момента изобщо няма акредитирани професионални направления - поне според сайта на НАОА.    
Оказва се също така, че общият капацитет на всеки вуз, получен при институционалната акредитация,

се разминава драстично

със сбора от капацитетите по специалности, получен при акредитацията по професионалните направления. Това огласи председателят на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков (вж. таблицата).
Проблемът е, че в НАОА различните акредитации се правят от различни комисии. Комисиите, оценяващи вуза като институция, и другите - за професионалните направления, работят всяка сама за себе си. Всяка определя капацитета в областта, за която отговаря. И когато накрая се сумират данните за професионалните направления, те изобщо не съвпадат с институционалния капацитет на вуза за обучаване на студенти. Би трябвало общият му капацитет да е сбор от капацитетите по направления.
Реално какво следва? Първо - никой не може да каже със сигурност кога един вуз надхвърля капацитета, разрешен от държавата - той може да е надвишил общия си капацитет, но не и капацитета по направления. Или обратното. Аномалиите са повсеместни. Второ - как точно ще се определи колко е свободният капацитет на висшето училище и съответно - колко студенти срещу заплащане може да приеме то? СУ например обучава по-малко студенти от тези, на които има право, но свободният му капацитет е 7155 места, ако се съди по общия капацитет, и 8370 места по професионални направления. Медицинският университет в София пък е надхвърлил капацитета си по направления, т.е. няма бройки за платен прием. Но пък до запълване на общия му капацитет остават 900 места. Може ли да ги запълни? Откъде се е взел такъв общ капацитет, щом възможностите на специалностите му сумарно са много по-малки? Къде точно обучава своите 5600 реални студенти (и взима субсидия за тях), щом в специалностите му има само 4800 места? И ако примерно приеме 900 студенти срещу заплащане, в кое точно направление ще ги запише, след като в направленията му няма никакви места? Би трябвало общият капацитет на всеки вуз да е сбор от възможностите му по направления. Иначе институционалният капацитет е само една куха и измислена величина. А точно от нея ще зависи платеното обучение. 
От всичко това ще се случи само едно - всяко висше училище ще си прави каквото си иска и никой няма да може да му хване края. Хаос до възбог. При това - създаден от държавата. Качеството на обучението в сметките (и в държавната политика) не фигурира. То евентуално ще зависи от това дали конкретният академичен съвет има акъл да мисли за образованието, а не за това какви парцалки да изнесе на вузовската сергия.    

     
    Софийски университет
Институционален капацитет   28 500 студенти
Капацитет по направления     29 715 студенти
Реално обучавани                    21 345 студенти

      УНСС
Институционален капацитет  20 200 студенти
Капацитет по направления     22 525 студенти
Реално обучавани                   16 500 студенти

      МУ-София
Институционален капацитет  6500 студенти
Капацитет по направления    4800 студенти
Реално обучавани                   5600 студенти
 

                    

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ