Фирмен знак - подвита опашка

Реакцията на българските велможи на състоялата се тази седмица в Будапеща среща за газопровода "Турски поток" много напомня на баснята за лисицата и гроздето - не може да стигне до него и се самоуспокоява, че то било кисело. Нищо особено не се било случило в унгарската столица и въобще не било ясно какво ще излезе от тая сбирка и идеите на съседите, които не поканиха на нея нашият чудо-момък Даниел Митов. "Няма начин да се правят изводи, че след тази среща ще се случи изобщо нещо реално", реализира той мисълта си.
Още по-феноменално изказване направи босът на кабинета. След като разкри "тайната", че петте страни са суверенни, той им призна правото да се събират и да си говорят каквото си искат. И типично в свой стил отправи закана: "Да, има тълкувания, но се надявам, че нашите евроатлантически партньори също правят своите тълкования". Предупреждава ги човекът да внимават, защото ще се оплаче на по-големите батковци във Вашингтон и Брюксел.
Пътят от срещата в Будапеща до изграждането на "Турския поток" може да е дълъг и все още не напълно ясен, но на нея няколко неща станаха пределно ясни. Първо, че за разлика от нас, съседите ни са суверенни не само на хартия и във високопарните слова на държавниците си, но и на дело. Правят каквото е по силите им в интерес на гражданите си, без при това да извиват шии на Запад и да треперят дали оттам някой няма да ги смъмри.
И второ, гледат без илюзии на реалността. А тя е, че с "Южен поток" е свършено веднъж завинаги и бързо трябва да намерят място край "Турския". Нашите големци и енергийни умници до ден днешен продължават да хленчат, че все още нямат писмено известие от Москва за прекратяване на договора за "Южен поток". Това според тях е достатъчно основание да градят въздушни "газови замъци", в които у нас да се вливат много потоци, едва ли не от четирите посоки на света. Големи мечтатели. Да им се не нарадваш, ако не беше на гърба на българина.
Онзи ден илюзиите им понесоха още един удар. Гръцкият премиер Алексис Ципрас преговаря в Москва за перспективите пред участието на страната му в изграждане на инфраструктурата за новия газопровод. Може ли още да има съмнение, че Гърция ще заеме мястото на важен газотранспортен възел за цяла Южна и Централна Европа и в бюджета й ще се вливат стотици милиони евро годишно. Нека припомним, че само за пет месеца печалбата на Пристанище Варна от обработката и складирането на 65 т. тръби, с които в наши води трябваше да бъде изградено морското трасе на "Южен поток", надхвърли 2 млн. лв. Преди години нямаше съмнение, че мястото на енергиен център принадлежи на България и щяхме да го заемем, ако държавниците ни по-рядко се оглеждаха на Запад. Сега по аналогия с една стара градска песен можем само с носталгия да припяваме "...мястото ни е сторено, но ни е време минало..."
Прави впечатление още нещо - и петте съседни държави, чиито външни министри се събраха в Будапеща, са съизмерими с България по площ и население. Това, че са малки европейски страни, не им пречи да пазят достойнството си. Напротив, затова, че Унгария и Гърция се осмелиха на висок глас да заявят своите интереси, несъвпадащи с брюкселските догми, сега големите и силните в ЕС гледат на тях с повече уважение, с едно наум, че трябва да се съобразяват с тях.
Високомерните предупреждения на еврочиновници и атлантически мисионери не изплашиха унгарския премиер да отстоява позициите си, не отказаха чешкия президент от намерението му да уважи парада на победата в Москва, не спряха Алексис Ципрас да преговаря с Путин за по-тясно сътрудничество. На заплахите от Брюксел той отговори със завидна категоричност: "Гърция е суверенна страна със свое безусловно право да води многостранна външна политика. Ние използваме всички възможности за развитието на взаимноизгодно сътрудничество в защита интересите на гръцкия народ". Почти е невъзможно да си представим български политик, който да отвърне с подобна твърдост на упрек, отправен от западна особа. Всъщност такъв пример няма в 25-годишната ни "демократична" история. Подвитата опашка е фирменият знак на днешния български политик.
С тази подвита опашка преди години влязохме в НАТО, а след това в ЕС. Сега непрекъснато ни надуват ушите, че това бил българският цивилизационен избор. Някой да ни е давал правото на такъв избор? В другите - същите тези съизмерими с нас държави, направиха референдуми. Тук шепа политически шмекери си присвоиха правото да решават за цял народ. Не се осмелиха да чуят гласа на българина, защото не бяха сигурни, че той ще прозвучи, както на тях им се иска. Беше ги страх. Затова и до днес ходят с подвити опашки.