Фанта, закон и слово

Тези дни една незначителна информация подсказа една значителна и много характерна за съвременния свят особеност - лицемерие. Става дума за най-елементарна телевизионна реклама, посветена на 75-годишнината от появата на немската напитка Фанта. Никой не подозираше, че текстът "тя възвръща вкуса на добрите стари времена" ще предизвика скандал.
Фразата наистина звучи безобидно, ако не се знае, че питието е сътворено в нацистка Германия през 1940 г., напомня немският в. "Ди Пресе". Вдигна се шум в медиите, зрители и журналисти изтълкуваха клипа, като опит на "Кока-Кола", която от 1960 г. държи правата върху немската марка, по този начин да изрази симпатиите си към нацизма. Наложи се американската компания официално да поднесе извинения.
Някой ще каже: "Каква нетърпимост у германците към най-дребните рецидиви на нацизма!" Щеше да е така, ако тази съпротива срещу рекламната безвкусица и американското невежество не бе демонстрирана на фона на безмълвието и примирението с чудовищните престъпления на киевския режим, с есесовските шествия в Прибалтика и френетичната русофобия в целия "цивилизован свят", който същата Русия преди 70 години спаси от нацизма.
Каква ти тук фанта? Каква скрита симпатия към нацизма? Тя е открита и откровена. И никого не смущава. Нещо повече, на неонацизма в Украйна и Прибалтика се гледа с умиление. Като на безобиден палавник. Поощряват го да се налудува. Трябва ли още да се доказва, че събитията в тези страни оповестяват възраждането на нацизма в най-отвратителния му вид. Преди два дни Литва чества 25-годишнината от своята независимост. Отбеляза я с многохилядно шествие на ксенофобски организации. Свастиките и прочие нацистки символи бяха най-невинната част от тържеството на тълпата. "Литва за литовците!" беше обединяващият лозунг. "Не искаме тук да живеят разни кацапи (руснаци), чифути и полуполяци", обясняваха организатори на празничната процесия.
Такива убеждения битуват в главите на една млада европейска нация, прегърнала идеите на демокрацията. Това става в страна, където по време на хитлеризма са избити около 18 000 евреи. Във Вилнюс има от кого да се учат. "В Украйна вече всичко е решено. САЩ може да окажат влияние на ситуацията там и да обърнат хода на събитията, само ако започнат да убиват руснаци". Предложението в пряк ефир на едно от най-популярните предавания направи военният анализатор на една от най-гледаните в САЩ телевизии "Фокс нюз", генералът от запаса Робърт Скейлс. То бе в контекста на ученията на НАТО в Прибалтика. С такива призиви се възпитава привързаност към "демократичните атлантически ценности". И лоялност към съюзниците. Нашите съюзници - от Вилнюс, през Киев, та чак до Вашингтон.
А Европа мълчи. Тя се възмущава от рекламен клип за фантата. И смята, че това негодувание е достатъчно, за да съществува с чиста съвест. Цяла година тя пази благочестиво безмълвие за над 6-те хиляди жертви, за репресиите, потъпканите елементарни човешки права и разрушените градове на Донбас. Европейските лидери не се тревожат, че "проевропейски" Киев не разследва масовите убийства на Майдана и в Одеса. Не се възмущава от укриването на резултатите - колкото ги има, от следствията. Вече не я вълнува кой разстреля боинга над Донецк. Истината не е интересна. Тя е премълчана като ненужна за пропагандния ефект в т.нар. информационна война. А премълчаването на факти и събития, техният повсеместен преднамерено целенасочен и еднопосочен подбор също е пряко посегателство върху свободата на словото. Лишаване на публиката от правото й на достъп до информация.
Нека обаче сме наясно: вирусът на нацизма се разпространява неусетно и бързо. Той е изкушение за всяка власт. Заразеното с него население се управлява лесно. А свободата на словото досадно пречи. Затова е сред първите жертви. Замества се с ерзац новини - за фантата. Може и с откровени лъжи. Когато в работа се впрегне законът под воала на благородна цел, става опасно. Достатъчна е например поправка в Наказателния кодекс, която третира като престъпление "проповядването или подбуждането чрез медиите към дискриминация, насилие или омраза, основани на политическа принадлежност" и предвижда 4 години затвор и глоба до 10 000 лв.
Предложението тези дни направи родното Министерство на правосъдието. Ден по-късно министърът оттегли поправката... за поправка. Но не се отказва от нея. Ще я "прецизира". Така законът ще гарантира медиите и населението да бъдат по-послушни и лоялни съюзници. В крайна сметка става дума за общ "цивилизационен избор". България има богат исторически опит. Преди 80 години едни закони - "За защита на държавата" и "За защита на нацията", ни приближиха към тогава изгряващия "цивилизационен избор". Направихме го на 1 март 1941 г. Пак не съвсем по своя воля. Забравихме ли докъде ни доведе? Не сме ли българските журналисти днес сред най-уязвимите? Ще се чуе ли гласът ни? Или ще пишем за фантата?