Евротунелът и как Европа задълбочава бежанската криза

Десетина седмици в района на град Кале между 3 и 5 хиляди нелегални мигранти чакат да им се отвори възможност да се прехвърлят през подземно-подводния тунел във Великобритания. След първите масови атаки на Евротунела няколкостотин мигранти скандирали пред силите за сигурност "Отворете границата" и "Не сме животни". Всички сме хора и сме длъжни да се отнасяме един към друг в дух на братство. Но освен това някои са граждани на Европейския съюз, а други - засега - не са, и опитите този факт да се игнорира озадачават. 
Статистиката преброи, че за първото полугодие на 2015 година 37 хиляди пъти нелегални мигранти са се опитвали да преминат от Франция във Великобритания. През двете кризисни нощи, на 28 и 29 юни, между нула часа и 6 часа сутринта между 1500 и 2000 нелегални мигранти атакуваха Евротунела с намерението да се прехвърлят на Острова. Следващите нощи опитите за този подземно-подводен абордаж продължиха, но с по-ниска интензивност. Мигрантите са преодолели няколко от защитните заграждения, но в крайна сметка полицията за борба с безредиците ги отблъснала със сълзотворен газ.
За да се справят двете държави с проблема нахлуване на нелегални мигранти, Европейската комисия предостави светкавично съответно - на Великобритания 27 милиона евро, а на Франция - 20 милиона евро. Парите са от специални еврофондове, за които предвидливо е предвидено, че двете държави ще могат да получат, в рамките на периода от 2014 до 2020 година, съответно 266 милиона евро (Франция) и 370 милиона евро - Великобритания. Бе съобщено, че Франция ще усили охраната в района на Кале - ще се издигнат нови  заграждения на входа на тунела от френска страна, ще се използват кучета за откриване и задържане на нелегални и т.н.
Чудя се дали господата Джеймс Камерън  и Франсоа Оланд някак са останали незапознати със становището на българския представител на Върховния комисариат по бежанците господин Чеширов, изказано наскоро. Според него: "Винаги сме казвали, че изграждането на бариери като огради, доставянето на допълнителни полицейски патрули по границата с цел да спират потока от хора, особено на тези, които имат нужда от международна закрила и искат да упражнят човешкото си право да потърсят убежище - не е решение. Това създава натиск, кара хората, които са изпаднали в безнадеждно положение, да търсят все по-опасни и скъпи начини да влязат на територията например на България, където да намерят сигурност и безопасност." Същото каза и общоевропейския представител на ВКБООН. Очевидно има дълбоки различия в това как се разбира "бежанско-мигрантския" проблем в Европа и в някои специализирани организации. 
Пропуските около неефективния граничен контрол на Евротунела ще бъдат преодолени бързо и ефикасно. Междувременно председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че правителствата на ЕС имат задължението да помогнат на мигрантите, пристигащи в Европа, и "не трябва да се поддават на популистките искания да ги връщат обратно". За първото съм съгласен, за това дали е проява на "популизъм" да си ангажиран с реалните проблеми на обществото - ще споря.   Ръководителят на органа на изпълнителната власт на 28-те произнесе реч пред депутатите от Европейския парламент в Страсбург, в която заяви: "Ние трябва да отворим вратата поне наполовина за легалните имигранти. Това ще предотврати влизането на чужденци в ЕС. Европа да си отвори вратите за легалните мигранти в ЕС и да ги разселва по цялата територия на Евросъюза, за не влизат те през прозореца".
Моралният дълг да се спасява човешки живот не подлежи на обсъждане. Друг е въпросът - странният начин, по който се препоръчва "отказ от разбирането за крепостта, наречена Европа". Да го кажем по-ясно: От Брюксел открито декретират: "Вие (28-те държави членки) трябва да отворите вратите на държавите си!" Чета внимателно Лисабонския договор - не виждам в него договорна опора за подобна препоръка към която и да е държава членка. Чия политика изпълнява Еврокомисията в областта на бежанците, когато заличава границата между "мигрант" и "бежанец"?
Съгласно данните на Международната организация по миграция основните "страни по произход" на нелегалните мигранти, дошли в Европа през миналата година, са били Еритрея (5388 души), Сомалия (3717), Нигерия (2789), Гамбия (2099) и Сирия (2091). Последната цифра представлява за нас особен интерес - как ще са две хиляди сирийските бежанци в ЕС, като само в България по документи  сме посрещнали доста повече? Отговорът, мисля, е на плоскостта на недостоверните интервюта. Въпросът е какво следва от това, че кандидат-бежанецът е дал фалшиви данни за себе си? По начало по-удачно е да говорим не толкова за "бежанци", а за трафикирани хора - сред пристигащите те постепенно стават преобладаващата част. Зад "бежанските потоци" стоят трафиканти и каналджии и това е огромен престъпен бизнес. Международните мрежи на контрабандистите безмилостно използват тежкото положение на кандидат-мигрантите, печелейки от тях значителни суми. Войната с трафикантите е справедлива и обоснована и е в защита на "бежанците". 

Бежанците и дестабилизацията на Европа?

На европейската общественост се спестява анализът, че мигрантско-бежанските вълни обективно водят до социално-икономическа дестабилизация на Европа - днес и през следващото десетилетие дестабилизацията ще засегне както богатите европейски държави, така и по-бедните. България е малък проблем - тя едва диша. Всъщност по-малките разходи около бежанците/миграните са за социалните помощи. По-големият проблем е или ще бъде за пренастройването на европейските институции към едно състояние, при което бежанските въпроси заемат набъбваща част от ангажиментите на евроадминистрациите, ще струва много по-скъпо и - съответно - ще задълбочи неверието на европейците в собствените им правителства. 
Позицията "Приемайте всички!", която се отстоява и в Брюксел, в същността си е антиевропейска и следва да бъде отклонена.
Преодоляването на бежанско-мигрантските кризи безспорно изисква повишаването на ефективността на граничния контрол и сключване на споразумения за обратен прием на нелегални мигранти с държавите по произход, където такива има. Борбата с "мрежите", които се занимават с трафика на хора, ще бъде поне толкова сложна, колкото и борбата с наркоканалите.
Проблемът с нелегалните мигранти не е на лодките, на които ги товарят за средиземноморски незаконен трансфер, понякога се оказва - за последното им пътуване. Проблемите са на сушата. Онова, което е по силите на Европейския съюз, е укрепване на европейските граници в Средиземноморския район.
Новата европейска политики за миграция и убежище, за която толкова се говори, трябва да е реалистична, защото досегашните не са съвсем такива.
В Брюксел трябва трезво да се оцени, че само дееспособни, национално отговорни държави - страни по произход, могат да спрат наплива от нелегални бежанци към Стария континент. Тази е помощта, която дължи Европа - на Еритрея и Сомалия, на Либия и Ирак и т.н. - помощ за възстановяване на националната държавност. Без изграждане/възстановяване на дееспособни държави в Северна Африка и в Средния изток не би могло да се овладеят и нормализират бежанските потоци от тези региони, които стигат не само до Свиленград, но и до Кале.
Случващото се в Кале и в Евротунела пряко касае България, много повече, отколкото ни се струва. Европа се нуждае от това, което френският премиер Манюел Валс нарича "истинска общоевропейска гранична система".  Така че въпросът изобщо не се свежда до това, че "имаме нужда от повече партньорска помощ", под което обикновено българските говорители имат предвид "дайте още малко  европари". Други са основните въпроси. България има нужда от политическа подкрепа за три-четири конкретни неща: да се разграничат достатъчно категорично бежанците от нелегалните мигранти и страната да не бъде непочтено шантажирана за недружелюбно отношение към нелегалните мигранти; да се доизгради защитното съоръжение по цялата югоизточна граница. Нужен ни е и европейски инструмент за ускорено експулсиране на хора, чието искане за оставане в страната като "бежанци" е отхвърлено. Връщането в страните по произход или в съседни на тях държави следва да е подкрепено с активна локална европолитика (там, в Африка!), съвместна с националните правителства. Репатрирането на фалшивите бежанци е общоевропейска задача и може да се поеме от съответната европейска агенция.
От особена важност за България е да се ограничават каналите, по които чужди радикални ислямисти се опитват да достигат до българските мюсюлмански среди. Въпросите са конкретни и прагматични и в опитите да се игнорират правни фундаменти примерно с моралистична реторика от типа "и те са хора", "трябва да спрем тези убиващи лодки" и т.н., са  непочтени. Вярно е, но не за това е спорът. По бежанските въпроси Европа има нужда от по-широко отворени очи. И не само по тях.


Близо 50 000 мигранти са влезли през Гърция в Европейския съюз през юли. За сравнение, броят им за цялата 2014 г. е бил 41 700, съобщава Агенцията по охрана на външните граници на ЕС "Фронтекс". В момента страната е най-използваната входна точка за Европа за мигрантите, които основно идват от Сирия и Афганистан.
Заместник изпълнителният директор на "Фронтекс" Гил Ариас Фернандес заяви, че агенцията ще положи усилия, за да помогне на Гърция и Унгария, където хиляди са влезли по суша през Сърбия тази година.
Европейският съюз призова страните членки да изпълнят обещанията за предоставяне на самолети и друга техническа помощ, така че агенцията по охрана на границите да може да се справи с мигрантския поток в Гърция и Унгария.
През април лидерите на ЕС се ангажираха да увеличат три пъти бюджета на "Фронтекс" и да подпомогнат технически агенцията заради хилядите бягащи от конфликти и бедност и търсещи по-добър живот в Европа. Над 2000 мигранти са намерили смъртта си тази година, докато прекосявали Средиземно море. "Ако не получим тази помощ, "Фронтекс" ще изпита сериозни затруднения с изпълнението на задачите си", обяви говорителката на агенцията.
Много страни са предоставили техническа помощ за кратък период от време, но говорителката на "Фронктекс" подчерта, че за Гърция и Унгария са необходими повече самолети и техническа помощ като персонал и патрулиращи коли.