Един по-добър свят е възможен

- Г-жо Капоте, добре дошли за втори път в София като посланик на острова на свободата. Променила ли се е България през годините и в каква посока?
- Почти десет години са минали от моето завръщане в Куба, след седем години работа като шарже д'афер и.д. на Куба в България. Това е дълъг период от време, през който са настъпили важни промени в двете страни като резултат от разпадането на социалистическия лагер. България премина през съществени промени в последните години, като отговор на новите международни и регионални конюнктури.
Народите са тези, които имат свещеното и неприкосновено право на глас в полза или против това, което се случва на тяхната територия.  Международните отношения следва да се основават на зачитането на процесите, протичащи във всяка страна, въз основа на неотменния принцип за национален суверенитет. Куба винаги е изпитвала силно уважение към случващото се в други страни и това е принципът, който ни дава право да изискваме уважение към решението на 11-те милиона кубинци за съдбата на Куба. Ние сме верни привърженици на ненамесата във вътрешните работи на други страни. Към България подчертаваме взаимното уважение, което винаги е характеризирало нашите отношения и братските чувства между нашите два народа през тези 50 години. Вярваме, че чувствата са плод на човешките взаимоотношения и независимо от промените остават неразрушими.
- Днес, във времето на световната глобализация, на икономическата и финансова криза и на продължаващата близо половин век блокада на Куба от страна на САЩ, как вашата родина отстоява справедливата си социалистическа социална политика?
- Кубинската революция в исторически кратък период има два изключителни подвига. Първият - преориентира своята система на икономически отношения към социалистическия лагер, който беше подал ръката си в знак на солидарност, за да се изправи срещу враждебността на САЩ и геноцида на най-продължителната в човешката история икономическа, търговска и финансова блокада. Вторият - трийсет години по-късно преодоля сериозната криза, възникнала с внезапното изчезване на системата на икономическите взаимоотношения с бившия СССР и социалистическия лагер. Да защитаваме нашия политически проект, без да отричаме всички постижения в социалната сфера - това е най-важното решение, което днес ни дава възможност да покажем изненадващи показатели в образованието, здравеопазването, социалната сигурност, културата, спорта и научноизследователската дейност.
Въз основа на собствената си история, на обстоятелствата, довели до нейното суверенно решение за изграждане на социализма и на личния успешен опит, Куба реши да запази непроменен политическия си избор и да го защитава в абсолютен суверенитет и плащайки необходимата цена, без да се поддава на натиск или заплахи. Без съмнение най-добрият отговор е единството на хората, които се чувстват господари на съдбата си, готови да защитят своите постижения, ръководени от верен и неподкупен лидер.
- Кубинската революция направи много и за развитието на самобитната кубинска култура. Откъде идва тази грижа за изявите и самочувствието на художествено-творческата интелигенция?
- Културата е един от основните източници на развитие. Тя дава духовно, творческо, емоционално, морално и етично богатство на обществото. Кубинската култура е смесица от културите на 3 континента: Европа, Африка и Азия, което я прави универсална. Култура е енергия и чувство и от тези източници кубинската култура черпи постоянно - вчера, днес и завинаги. Известната фраза "Да сме образовани, за да сме свободни" на Апостола на независимостта на Куба Хосе Марти е вдъхновението за постоянното развитие на кубинската революция, която насърчава всеки кубинец към богата обща култура. Културата е първото, което трябва да бъде спасено, заключи Фидел Кастро, по време на най-сериозните изпитания на специалния период, когато оцеляването на кубинската революция беше подложено на ударите на безмилостната икономическа война. И в обстановката на тази обсада се е разчитало в голяма степен на защитата на цялата национална култура - историческата памет, човешките корени, същността на "кубанизма".
Кубинската култура е богата на личности във всички културни жанрове и е дала на света както музикални форми, като например "ел сон" (предшественик на популярната салса) и "ча ча", писатели и поети като Хосе Мария Ередия, Хосе Марти, Гилермо Кабрера Инфанте, Рейналдо Аренас,  Дулсе Мария Лойнас, Aлехо Карпентиер, Хосе Лесама Лима, Николас Гилен и Елисео Диего, международно известни и признати художници като Уилфредо Лам,  Рене Портокарреро и Томас Валдес, балетисти като Алисия Алонсо и Националния балет на Куба.
Мнозина продължават да се питат как кубинската култура с толкова ограничени материални средства поради блокадата на САЩ и в страна от третия свят поддържа и развива своето признато качество и разнообразие в света днес. Кой не го знае? Само революцията и културната политика, която цени идентичността, историята, общността и разнообразието, дават духовната сила на кубинския народ. Тези корени на толкова автентичната кубинска култура я правят силна, изненадваща, красива и солидарна.
- Как в Куба се почита паметта на героите на свободата от Хосе Марти до днес? Има ли надежда да бъдат освободени от затворите на САЩ петимата кубински герои антитерористи?
- Думите на Фидел Кастро, който нарича Хосе Марти "интелектуален автор" на щурма на казармата Монкада, дават определен обрат в тълкуването на историята на Куба. Идеите за независимост на Марти, тяхната яснота за опасността, която представляваше зараждащият се американски империализъм за Латинска Америка - това насърчава младия бунтовник да застане начело на революционното движение "26 юли", което ще завърши на 1 януари 1959 г. с победата на революцията. Тогава Куба завоюва законния си суверенитет след като е била близо 500 години испанска колония и 60 години неоколония на САЩ.
Разкриването на историята на Куба, нейните герои и мъченици, посрещането и обсъждането с истински патриотизъм на всяка една от версиите, които не отговарят на истинската история на страната, беше една от основните цели на възпитанието по време на 52-те години революция. Примерът на Ернесто Че Гевара и неговата концепция за значението на възпитаването на "новия човек" се превърнаха в крайпътен камък за патриотичното възпитание на младите поколения.
Но не по-малко важен за възпитанието на нашите младежи беше случаят на петимата кубинци, които от 12 години излежават несправедливи присъди в затвори в САЩ за това, че са защитавали своя народ от държавен тероризъм, струвал на Куба хиляди жертви включително и невинни деца. Петима антитерористи, които не успяха да преклонят и които станаха пример за сила, патриотизъм и сигурност в каузата, която защитават. Имаше надежда, че президентът Обама ще оправдае връчената му Нобелова награда за мир с освобождаването на петимата патриоти, но сега сме убедени, че единствено нарастващата международна солидарност ще ги върне у дома като "Петимата кубински посланици на достойнството".
С убеждението, че младите хора трябва да мислят творчески точно сега, когато са изправени пред предизвикателството да живеят в толкова сложни свят и време, се работи за насърчаването у тях на постоянна готовност да защитават страната си и интерес към осъзнаване на отговорностите, които неизбежно ще бъдат принудени да поемат.
- Навършиха се 15 години от установяване на дипломатически отношения между нашите две държави. Мнозинството българи подкрепят кубинския народ в неговия политически избор на развитие. У нас асоциацията за приятелство "България-Куба" е едно от най-авторитетните граждански сдружения. Как си обяснявате това приятелство и топлите ни чувства към кубинския народ?
- За онези от нас, които имахме късмета много млади да се запознаем отблизо с тази прекрасна страна, беше много лесно да открием човешките качества на този героичен, талантлив и братски български народ, изразени чрез уважението към наскоро победилата кубинска революция и който ни подаде братска ръка чрез хилядите от най-добрите си специалисти, изпратени в Куба, станали основата на ефективно сътрудничество в почти всички житейски области. По този начин беше материализирана значимата подкрепа към една страна, която още тогава трябваше да се изправи срещу жестоката търговска, икономическа и финансова блокада, предизвикала огромни материални загуби, които днес надвишават 7 милиарда долара, както и безброй ограничения на народа на Куба, превърнала се в най-продължителния геноцид, познат в човешката история, геноцид срещу миролюбив и солидарен народ, който никога не е представлявал заплаха за никого.
Постоянството на тази солидарност в най-трудните моменти и искреността, характерни за кубинско-българските отношения, придобиват днес  още по-голямо значение, защото беше поставено началото на важен процес на възстановяване, след принудителното отдалечаване, като резултат от промените след изчезването на социалистическия лагер и СИВ. Но трябва да се изтъкне, че когато връзките между две държави се изграждат на основата на тази братска прегръдка между два народа, няма сила, която да ги раздели. Това е приятелството между Куба и България, което днес укрепва чрез значимата размяна на визити и подписани споразумения, като по този начин поставят двустранното сътрудничество в центъра на явен процес на възстановяване.
Изказваме нашето признание към българските приятели, които през тези години са били винаги до Куба и дадоха своите научно-технически познания, своето културно богатство, своята морална и материална подкрепа към онзи смел народ, който не се поддава на заплахи, нито на клевети. По-специално на членовете на Българо-кубинската асоциация за приятелство, ръководена днес от скъпата приятелка Станка Шопова, подпомагана в тази братска дейност от важна група сътрудници, повечето от които са посветили част от живота си на задачата да поддържат неразрушимата връзка между Куба и България.
- Какво е вашето лично кредо, което ви крепи и като дипломат, и като гражданин на една славна страна?
 - Моята вяра е вярата в човека, в увереността му в това, което защитава, в желанието му да се справи с предизвикателствата на живота. Тази сигурност позволи на народа на Куба да устои, да е единен и да подкрепя други нуждаещи се народи спасявайки човешки живот с убеждението, че "Глобализацията на солидарността" е единственото ефективно средство, с убеждението, че "Един по-добър свят е възможен. "