Право, куме, в очи...
Дунанма с Фън шуй по европейски
/ брой: 6
Започва се. От утре триумфално влизаме в ролята на председател на ЕС. Това не означава, че българинът, обитаващ извън жълтопаважния софийски център, ще добие усещане за по-добро житие, за да оцени значимостта на събитието. С тази задача са натоварени хвърковати репортерски чети, чийто трудов подвиг вечер ще се излива от телевизора.
Въздигането на самочувствието на населението трябва да става опосредствено чрез изобилие от кадри с физиономиите на "ръководните фактори" - най-вече на Бай Бойко, на "десницата" му Цв.Цв., на многовалентната Лиляна Павлова и още някои първенци. Няма лошо. Най-малкото ще си отдъхнем от черната хроника. В екраните ще намалеят новините за убийства, грабежи, недоволство, които иначе запълват телевизионната картина на родното ежедневие. Така ще се сведе до минимум "безотговорното" очерняне на страната. Вместо тях, ще се нагледаме да целувки и прегръдки, на 32-каратови фаянсови усмивки и братски потупвания по гърба, чиято употреба елитните европейски персони са усвоили до съвършенство.
Трудна ще бъде задачата на Лилето, натоварена с най-коварния пост на министър за българското председателство. На каква служба ще я боднат, като свърши работата си на голяма домакиня, засега не знаем. Сигурно ще зависи от това как ще се представи през тези шест месеца. Стискаме й палци да не се случи някой гаф, защото сме майстори в тази област. Дано и опозицията да не й подложи динена кора.
Сега не е време за протести и за разни там вотове на недоверие, хлипа тя ката ден. Призовава народа към единение. За половин година да забрави за черната хроника. Не иска много жената: само докато изпроводим голямото европейско гостуване, да не даваме вид, че сме най-бедните, най-корумпираните, най-отчаяните. Вече ни обясниха, че това са "гнусни инсинуации", "журналистически шаблон" на някои недобронамерени чужди медии. В крайна сметка "такива събития се случват във всяка европейска държава", успокои притесненията на нацията предводителят на парламента Цвета Караянчева. И удари оптимистичен акорд: "Не мисля, че тръгваме лошо, жалко за убития гражданин", каза тя за показното убийство на близкия до Цв.Цв. бизнесмен Петър Христов. За кървавата баня в Нови Искър не се сеща. Изглежда за нея шестте жертви там не влизат в понятието "граждани".
На тази оптимистична нота нашето Лили се хвърли да решава най-трудната си, както сама обясни, задача: да търси пресечна точка в позициите на страните членки по същностни за ЕС проблеми. Задачата не е само трудна, тя е непосилна, а целта - непостижима. Тя е просто една синя мечта. Сред поставените т.нар. приоритети няма тема, по която да има консенсус. За Балканите, където сме със самочувствието на доайени, всички са единодушни, че бързо трябва да приберем под покрива на ЕС останалите по стечение на обстоятелствата извън него. Как, кога и с цената на какъв компромис мненията се разминават. След фанфарното посещение на Бойко в Цариград към темата се присламчи и Турция. От позицията на председателстващ ЕС премиерът обеща на Ердоган, че ще направим всичко, за да примъкнем османлиите в Европа. Само три дни преди това френският президент Макрон, без дипломатически скрупули го бе отрязал: в момента няма основания за преговори с Анкара за членство в ЕС. Такава е позицията и на Германия, и на Австрия. Къде ще я търси Лилето пресечната точка?
Няма я и по другите приоритети. "Брекзит" и бюджетът на общността след 2020 г. са голяма лъжица за устата дори на най-печените финансисти. Това, което нас ни засяга, е, че лъжицата може да е голяма, но нейното съдържание след излизането на Острова от ЕС става критично малко. С напускането на Великобритания - един от "чистите донори", който само дава, но не получава, бюджетът на ЕС ще изтънява годишно с 13 млрд. евро. Според комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер това ще отвори финансова дупка, като се има предвид планираното увеличение на разходите за борба с тероризма, отбраната, вътрешната сигурност и укрепване на границите. Това също са приоритети на председателството, по които разногласията са повече от пресечните точки. Нашите фактори на властта ще трябва да проявят чудеса от геометрични способности, за да ги открият.
Това обаче няма как да се случи. Най-добре ще е Бойко, Лилето и компания да не се изживяват като председатели, от които страшно много зависи съдбата на ЕС, а да приемат по-скромната роля на добри домакини. Да покажат излъсканата за случая фасада на България, гостите да я усетят като на територия, подредена по европейски Фън шуй, и след шест месеца да си заминат по живо, по здраво. Да създадат впечатление за добре свършена работа и накрая да обършат потта от челото и да въздъхнат с облекчение. Ако и след това големите европейци не открият у нас "бижуто на Европа", може да им подарят по едно синьо мънисто. В крайна сметка смисълът на цялата дунанма е да не се изложим. И това не е малко, ако успеем.