15 Ноември 2024петък03:52 ч.

Интервю

Марко БАДЗАТО:

Днес жестоката реалност е пред очите ни

Някъде в миналото един мисионер ми каза, че ако не се спре с плячкосването на Африка и Близкия изток, техните народи ще започнат да се стичат към Европа, припомня живеещият в България известен италиански писател

/ брой: 217

автор:Борис Данков

visibility 4923

Марко БАДЗАТО (Marco Bazzato) е италиански поет, публицист, писател, преводач и художник, роден през 1969 г. Автор е на книгите - "Свободна воля"; "Полето на грънчаря (Мат.,27:7), Поеми за любовта и смъртта"; "Проектът Емаус" и "Аборт от любов". Носител е на няколко литературни награди в Италия, сред които Европейска награда за поезия, присъдена му в Таранто за двуезичната книга "Полето на грънчаря", посветена на България. Един от авторите в "Antologia poetica di Segreti di Pulcinella (2003-2005), изд.Giulio Perone editore, Roma, 2005 и в "Проект Смърт", изд. "Сиела", С., 2011. Негови творби са публикувани както в родината му, така и в българските вестници "Литературен вестник", "Новият пулс", "Български писател", "Словото днес", ДУМА, както и на страниците на собствения му блог http://marco-bazzato.blogspot.com/. Член е на ПЕН Клуб - Италия.  
 

- Г-н Бадзато, как се озовахте в нашата страна, с какво ви привлече България?
- Как защо? (Смее се). Съпругата ми е българка. Но още първия път, когато посетих България, всичко в нея много ми хареса, въпреки ярко изразените контрасти. Независимо от това съм убеден, че чувствата, които изпитвам към тази страна, са породени точно от тези резки контрасти, които, изхождам от собствената си гледна точка, понякога преминават дори разумната логика.
- Какво мислите за българите, за техния манталитет и национален характер, душевност?
- Не е лесно да се даде определение на българите, без да се попадне в капана на наложените за тях стереотипи. Съществува голям риск, човек дори и без да иска, да нагази в някакви клишета. Първото, което ще кажа за българите, е, че те са широко скроени, приемат и изслушват различните мнения, но накрая правят нещата на своя глава, както е и правилно да бъде. За разлика от мнозина италианци, българите са по-бързи при вземането на решения. Ако не те харесат, забрави, че ще ги накараш да си променят мнението, но симпатичен ли си им, рядко ще ти забият нож в гърба. Ако след време все пак размислят и решат да го направят, поне ще те гледат в очите: ето това е истинската балканска кръв.
 - Вече няколко години живеете у нас. Коя българска черта ви допада най-много, а коя не ви харесва?
- Не е в стила ми да изразявам крайни мнения, като например коя българска черта ми харесва и коя не ми харесва, предпочитам да споделя с вас какво в българите продължава да ме удивлява. Постоянството и нетърпеливостта. Тези двете страни на един и същ медал, за които никога не се знае коя от двете ще лъсне.
Луд съм и по начина, по който българинът си пие кафето. Толкова бавно, че черната живителна течност изпада в ригор мортис!
По време на религиозните, националните или семейни празници българите, като заседнат на трапезата, нямат равни на себе си. В миналото съм си мислил, че само жителите на област Венето в Италия пускат корени в столовете, но българите направо ги пробиват и корените им проникват дълбоко в пода. Да не говорим за огромните количества месо и колбаси по масите, както и отношението към вегетарианците или хората със специален режим на хранене, включващ минимална консумация на мазнини. Горките хорица, веднага попадат в черния списък на подозрителните субекти. Да не забравя да отбележа и прекомерната употреба на сол за сметка на водата, която се слага на масата, само ако специално си я поискаш. Сякаш пиенето й е неуместно. (Смее се) Тя е като непоканен беден роднина сред предпочитаните вино, ракия, всякакви други концентрати, бира и газирани напитки, които се леят в изобилие. В такива дни сърдечносъдовата система, кръвното налягане, черният дроб, жлъчката и стомахът не празнуват, а точно обратното, молят се да оцелеят!    
- Казвате, че пишете поради вътрешна потребност, а не по призвание. Така ли е всъщност?
- Призванията също се раждат от нашите вътрешни потребности, породени от физически или психически травми, неразрешени конфликти или белези, които са променили по някакъв начин маршрута на нашето битие.
В началото и аз бях като вулкана Етна, избухвах и лавата от думи неспирно избликваше.
С възрастта човек се променя. Забавя темпото. Но винаги, когато пръстите започнат да ме сърбят, не съм спрял да изпитвам необходимостта да пусна на свобода родилия се в главата ми сюжет, който жадува бял свят, но не си мислете, че като писател се възползвам от него, не, истината е, че той е този, който буквално "ме експлоатира", за да го овеществя.
- Твърдите, че писането лекува личните ви рани и терзания. Това означава ли, че то е нещо като терапия?
- В моя случай със сигурност е така, защото е освобождаващо духа занимание. Не е задължително да си професионален писател, достатъчно е да имаш желание, поне частица талант и да чувстваш нуждата да изразиш болката или радостта си чрез този вид изкуство. Не са много онези, които са готови да приемат "да родят вкъщи", затова избират "асистираното раждане", тоест по-лесно им е да се обърнат към психолог или психоаналитик, за да изплачат душата си, вместо върху белия лист.
- Книгата ви "Свободна воля" бе издадена на български през 2003 г. Това първата ви книга ли е?
- Да, "Свободна воля" е първата ми книга, която е изстрадана по различни поводи. Преди нея винаги съм писал, но под псевдоним. Истинското ми име зае неговото място, едва когато се почувствах напълно готов да поема по този път.
- После на български и италиански излезе "Полето на грънчаря. Мат., 27:7. Поеми за любовта и смъртта", за която получихте Европейската награда за поезия в Таранто. Тази книга е посветена на България. Защо?
- Защото и тогава, както и сега, вярвам в тази държава. България, както и Италия, биха могли да бъдат сравнени с недобре и тук-там обработвани обширни парцели на Балканския и Апенинския полуостров, в които от всички страни започват да израстват бурени. А това са две изключително плодородни земи, които неистово се нуждаят да бъдат грижливо култивирани, орани и засявани, но не с "генномодифицирани организми" само заради "по-високите добиви". И в двете страни не липсват "земеделци", но за съжаление не всички са на правилните места, а онези, неподходящите, пък предпочитат да останат разплути в удобните си кресла, вместо да вземат мотиката и отидат да копаят.
- Неотдавна излезе романът ви "Аборт от любов", чиято тема е правото на лично щастие и посегателството върху него на т.нар. медии и нетърпимостта на обществото. Това не е ли продължение на темата за "свободната воля"?
- Темата за свободната воля винаги присъства в творчеството ми и най-вече в моите романи, като се започне с "Проектът Емаус". Всяко човешко същество търси личното си щастие, но, както и за свободната си воля, невинаги разполага с подходящите инструменти, за да ги използва по най-добрия начин, дори напротив, често злоупотребява с тях, вредейки на себе си и на другите.
Нетолерантността е вътре в човека и респективно в обществото. Всеки път, когато се заблуждаваме, че сме я надвили, се връща под формата на толерантност. А толерантността не е друго, освен латентна нетолерантност. Рано или късно избухва. Толерантност, приемане и взаимност не са синоними и често по вина на медиите се използват в неправилния им смисъл.
- В едно свое изказване твърдите, че модерният човек не се е отдалечил особено много от неандерталеца. Какво ви дава основание да мислите така?
- Неандерталецът е имал едно положително качество: убивал е и е ловувал, за да оцелее, но на локално ниво, докато ние, съвременните хора, разрушаваме планетата, убиваме се на планетарно ниво с все по-усъвършенствани свръхтехнологии. Тази еволюция аз я наричам примитивна.
 - По какво си приличаме с "примитивния хомо сапиенс"?
- По жестокостта. Поръчителите и/или окултните финансисти на онези, които реално държат юздите на властта, не са по-различни от маймуните, чупещи оглозганите кости в началото на филма "2001: Космическа одисея" на Стенли Кубрик от 1969 година.
Може би за благото на планетата видът хомо сапиенс трябва да бъде заменен с някакъв друг човешки вид, който да е с по-развито чувство за етика и емпатия, както и да не е отдаден на идеята за самоунищожение. Човечеството може и да е стигнало до днешния ден, но това не значи, че ще има утрешен.
- Смятате, че сме "подло силни към слабите" и угоднически сервилни  към "така наречените властимащи". Така ли е?
- Достатъчно е само да се взрем по-внимателно в развитието на европейската политика. Директивите, които идват от ЕС, се приемат безропотно от местните политици, без значение на националността и политическата им ориентация. Питам се, в миналото колко ли от италианските парламентаристи са прочели, преди да приемат почти единодушно, Лисабонския договор и Европейската конституция? Отделните държави са отстъпили, без да се консултират с гражданите си, голяма част от своя суверенитет. Това е само един от примерите, доказващи, че сме "подло силни към слабите" и угоднически сервилни към "така наречените властимащи".
- А какво мислите за насилието като черта на модерния човек?
- Все още сме жертва на страстите си, които не знаем как или, още по-лошо, не можем да управляваме, защото рационалността, емоционалната интелигентност и съчувствието не фигурират сред първичните и основни инстинкти на човешкия вид. 
- Свидетели сме на нескончаеми войни и ново "велико преселение на народите". Докъде ще я докараме, ако светът продължава да се движи по тази опасна спирала?
- Всичко това беше предвидено още преди трийсет години. Някъде в миналото един мисионер от ордена на Даниеле Комбони ми каза, че, ако не се спре с плячкосването на Африка и Близкия изток, техните народи ще започнат да се стичат към Европа... Днес жестоката реалност е пред очите ни. Да не говорим за далаверите вътре в общността, като например най-новият и модерен бизнес, този със създаването на центрове за бежанци, направени с пари от европейските фондове, който източва ресурси, жизненонеобходими за самите европейски граждани. В края на краищата обаче най-високата цена от това "заиграване" ще платят не само държавите, които продължават да бъдат дестабилизирани отвън, но най-вече Европа и самите европейци.
- Какво мислите за бъдещето на Европа - на България и Италия?
- Европейският съюз е като стар москвич, който бълва огромни количества въглероден двуокис във въздуха. Касае се за ретро модел, но никой не знае как или, още по-зле, не иска да го осъвремени, превръщайки го в по-икономичен, използвайки по най-разумния начин парите на европейските граждани, в това число българи и италианци.
Италия загуби голяма част от атрактивността си, която имаше в миналото, и днес, също като България, не може да изяви цялата си потенциална енергия, въпреки първокласното си природно и културно наследство. Не е случайно, че Пловдив и Матера ще бъдат двете европейски столици на културата през 2019 година. Но тази възможност не бива да е крайна, а изходна точка, за да се засили интересът и към други български градове. Трябва да се намерят начини за привличане на още повече чуждестранни туристи и със същото желание, с което те посещават Италия например, да започнат да посещават и България, за да могат наистина да я опознаят и оценят по достойнство.
Фактът, който ме огорчи и продължава да ме огорчава, е, че България пропиля възможността си да участва на Експо 2015 в Милано. Съжалявам за пропуснатите икономически възможности както в сферата на туризма, така и във всички останали сфери, които страната щеше да има, ако бе представена на един толкова авторитетен световен форум.  
- Оптимист ли сте или песимист за бъдещето на света?
- Независимо от всичко съм оптимист и много бих се радвал, ако бъдещите поколения се окажат по-способни от предхождащите ги. Но...
- Какъв е вашият девиз като писател?
- Белият лист е болестта ми, а химикалката моето лечение.
- Благодаря.
- Аз също!


Превод от италиански: Весела Лулова Цалова  

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ