14 Ноември 2024четвъртък22:27 ч.

Темата днес

Денят, който промени света

За 78-ми път празнуваме 9 май, когато хитлерофашизмът беше разгромен

/ брой: 87

автор:Евгений Белий

visibility 1973

Eвгений Белий


На 1 май 1945 година три опушени войничета от 150-та стрелкова дивизия на Трета съветска ударна армия окачват своето полково знаме над Райхстага.

В нощта на 8 срещу 9 май в източното берлинско предградие Карлхорст е подписан актът за безусловната капитулация на Германия. Това е краят на Втората световна война в Европа.

Новината за капитулацията на Германия обикаля като светкавица целия свят. В Съветския съюз тя е посрещната с грандиозно ликуване. Милиони хора излизат по улиците на градовете в цялата страна. Москва отбелязва този ден с грандиозен салют. Приключва епопеята, наречена Велика Отечествена война, зад която се крие море от лишения и страдания, мъка от пораженията и радост от големите победи.

Втората световна война е 

най-жестоката, опустошителна и страшна 

военна касапница. В нея участва 80% от цивилизованото население на света, воюват 40 държави, бойните действия се водят на четири континента. Загиват 60 милиона души, като повече от половината от тази ужасяваща цифра са граждани на една единствена държава - Съветския съюз.

Целта на подпалвачите на тази война бе разширяване на жизненото пространство на "висшата" арийска нация или с други думи - световно господство над държави, природни ресурси и хора с цената на поробване или масово унищожение на милиони, защото са руснаци, евреи, славяни, комунисти и всякакви други "низши" същества. Но тази война бе плод не само на идеологията на фашизма и националсоциализма. Тя бе отдавна и старателно подготвяна пред очите на света, на уж загрижени политици, държавници, банкери и индустриалци, а всъщност на правещи се на слепи и глухи пред надигащата се опасност от фашизъм. Това бе война и на криви политически сметки и мълчаливо съгласие да бъде нападната и унищожена една социалистическа държава. Докато фашисткият ботуш не стъпка половин Европа и не застраши съществуването на същите тези западни демокрации.

Девети май е победата на Антихитлеристката коалиция над кафявата чума. В борбата срещу мракобесието участваха милиони - войници, партизани, нелегални, хора от всички поколения и социални слоеве, хора с различни политически възгледи или просто демократи по дух и сърце, но с единното разбиране, че човешката цивилизация е в страшна опасност.

Решаващата заслуга 

за разгрома на хитлеровите пълчища 

в Европа има Съветският съюз и неговата Червена армия. Това е неоспорима истина и всяко усилие тя да бъде преиначена означава жалък опит за пренаписване на най-тежките и жестоки военни години.

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия без всякакъв повод, нарушавайки пакта за ненападение, подписан в Москва от Молотов и Рибентроп, напада Съветския съюз по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Започва Великата Отечествена война, продължила 1418 дни и нощи. Война за родната земя, за правото на съществуване.

В тези 1418 денонощия са заключени смърт, разрушения, насилие зверства. Разрушени са 1710 града, над 70 хиляди села, 32 хиляди завода, 98 хиляди колхоза. Само за няколко месеца Червената армия губи 2 630 000 убити и пленени войници и офицери и близо милион и половина ранени. Но тези дни са символ на желязната воля, героизма и саможертвата на една многонационална страна, на нейните обикновени и необикновени хора, изправили се в смъртен бой в своята свещена Отечествена война. В тези дни и нощи е битката за Москва, сложила началото на поврата. Грандиозната битка за Сталинград, най-мащабното военно сражение - Курската дъга, в което участват 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 хиляди самолета, боевете за Севастопол, Белгород, Ростов, Харков, Брянск и Смоленск, боевете за освобождаване на Киев, Минск, Белград, Будапеща, Виена, Прага, Варшава и Берлин.

Военната история и статистика е пълна с цифри и имена на градове, села, битки, количества военна техника и численост на сражавалите се, загинали и ранени. Но зад всичко това и над всичко това стои по една лична съдба, семейна история и трагедия - 

на майката, загубила и осемте си синове 

Руски ветеран пред танка, с който се е сражавал: Никога вече война!

на фронта, на децата, принудени да погребват мъртвите си родители и родственици, докато не остане и един жив. Но над всичко това е човешкият дух. И днес се питаме - що за народ и дух е това, когато театрите на Москва играят своите постановки, дори когато хитлеристите са пред града и готвят своя никога неслучил се парад на Червения площад. Що за дух е това в обсадения Ленинград 15 превърнали се в скелети от студ и недояждане оркестранти да изпълнят за кураж на своите 7-та симфония на Шостакович. От града, преживял 900 дни блокада, изгубил в студа и глада 700 000 от своите жители, светът чува не стенания, а музика! Що за дух е деца, жени и старци да работят до изнемога във военните заводи, спейки по няколко часа направо върху топлата сгур с мисълта "Всичко за фронта, всичко за победата!". 

И колкото и парадоксално да е, в годините на тази война и след нея бяха сътворени незабравими песни - разтърсващи със своя патос или до безкрай лирични, които се пеят и днес в целия свят, както и филми шедьоври. Поклон пред съдбата на съветския човек и неговия героизъм!

Мечтата на Хитлер бе Русия да бъде унищожена и никога повече да не се изправи. Случи се точно обратното - затова днес празнуваме Деня на победата.

Девети май е ден и на 

нашето българско самочувствие

достойнство и принос в разгрома на хитлерофашизма. Имаме своите основания, защото България бе част от световната антифашистка съпротива. Антифашисткото движение бе борба на народа - на комунисти и ремсисти, земеделци, социалдемократи, звенари, демократи, безпартийни, български офицери - всички, обединени в Отечествен фронт за спасение на България. Една от основните задачи на създадената Народоосвободителна въстаническа армия бе "със своите действия да разстройва тила на немско-фашистките войски, да заангажира цялата българска армия и да не допусне изпращането й на Източния фронт".

Въпреки продажните ни правителства нито един български войник не бе изпратен на Източния фронт. Сам Цар Борис ттт прекрасно е разбирал, че дори и в съюз с Германия и в състояние на война с Англия и САЩ, това не бива да се случва, защото българският народ е дълбоко привързан към Русия и още в първите дни на такава война има опасност цели български дивизии да преминат на страната на Червената армия.

Днес трябва да се гордеем, че нашият народ в преобладаващата си част показа политическа зрялост, мъжество и отговорност за съдбата на нацията. И с героичната си борба допринесе за разгрома на фашизма, независимо че българската държава хвърли срещу партизаните и ятаците стохилядна армия, полицията, жандармерията, агенти, шпиони, провокатори и предатели. 

Именно антифашистката съпротива 

и участието на България в отечествената война бяха нашите аргументи, защита и основание родината ни да подпише мирен договор, без да загуби територии, българското знаме да се вее редом със знамената на армиите-победителки, а в парада на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 г. редом до легендарните съветски маршали и генерали гордо да крачи командирът на Първа българска армия ген. Владимир Стойчев.

Защото бойният дух, храброст и воля на българските войници и офицери в боевете при Стражин, Страцин, Куманово, Ниш, Дравската епопея впечатляват и съветските главнокомандващи, и врага. Три пъти през 1945 г. Върховното главно командване на съветската армия салютира победите на съвместно действащите съветски и български воини. Българската армия води тежки сражения с германците до 12 май, когато около 16 часа в околностите на австрийския град Клагенфурт от 68 германска дивизия развяват бяло знаме. В знак на уважение пред храбростта на българските войници командирът на дивизията сваля своя железен кръст и го поднася на българския командир. Полк. Стоименов вежливо отказва, заявявайки, че има 6 български ордена, всеки от които е по-ценен от германския железен кръст.

Трупат се годините от паметния Девети май на 45-та. Редиците на ветераните редеят. Но днес човешката памет и синовна признателност отново събират милиони - в Русия, в цяла Европа, в целия свят - в редиците на Безсмъртния полк. Деца, внуци и правнуци с достойнство и гордост носят фронтовите снимки и портрети на своите родственици - войници, офицери, партизани, концлагеристи, нелегални, трудови хора. Редом вървят живите и възкръсналите от костниците, безименните могили, масови гробове, едно огромно море на човешка болка и толкова нужна нам памет.

В този полк са и хиляди българи - септемврийци, безследно изчезналите в пещите на Обществената безопасност, разстреляните в годините на монархофашизма 9140 партизани и 20 070 ятаци, загиналите в Отечествената война 32 хиляди войници и офицери и 14 хиляди тежко ранени.

Празнуваме Деня на победата, 

без която не беше възможна и обединена Европа

 и светът с неговите съвременни достижения и човешки прогрес. Но и свят с още по-силни социални противоречия, неравенства и несправедливост, политически и държавни противоборства и нови военни конфликти.

В съвременния свят протичат драматични процеси. За съжаление част от политическите елити забравят всичко, което тласна света към жестокостта и разрушението. А политическият слугинаж - наш и чужд, пренаписва историята, промива мозъците, подменя историческите факти и ценности, убива духовността. Пишат се нови учебници, фалшивите новини се превръщат в норма. Правото на силния измества нормите на международното право. Целта е невежо, безпаметно младо поколение, защото само така може да има подчинение.

Така с подмяната на историята и невежеството на младите поколения става лесно внушението за знак на равенство между фашизъм и комунизъм; така става лесно принизяването на антифашистката борба до "шепа бандити, които са си заслужили да бъдат убивани, посичани, изгаряни, обезглавявани бесени и душени". Така Народният съд се превръща в "унищожаване на елита на нацията", нищо че този елит е бесил, клал, изгарял, издавал заповеди за разстрел, бесилки, интерниране. Така и Червената армия става "окупатор", независимо от цветята и възторга, с които я посреща Европа. Така и Великата Отечествена война е само брънка от световната, нищо че Германия концентрира на Източния фронт 70% от военната си мощ.

Затова днес казваме - светът има нужда от истината за Втората световна война, от истината за най-страшната и величава епопея в Съветската история - Великата Отечествена война, без която човечеството нямаше да бъде спасено. Иначе истината става полуистина, 

демокрацията - полудемокрация 

стават възможни цветни революции и всякакви "пролети", които донесоха на човечеството нови военни конфликти, разруха на държави, смърт, масови човешки трагедии и бежански вълни.

Нищо и никой не бива да бъдат забравяни, истината трябва да се пази, защото подмяната на историята е престъпление спрямо паметта на милионите, изгорели в кладата на войната.

Защото натрапваната ни днес от наши и чужди фалшива историческа памет означава едно - реабилитация на нацизма, подкрепа на неонацизма, ксенофобията и реваншизма;

Стряскащо и тревожно е мълчанието на Европа и САЩ към проявите крайно десни организации в Полша, Унгария, Франция и т.н. е, защото така мълчеше демократична Европа и преди 78 години.

И още нещо - колкото и да разрушават и обругават антифашистката съпротива, тя е нашият исторически и човешки капитал в битката с фашизма. Време е да се опомним, иначе режем историческата си перспектива и национален дух.

Поклон пред онзи безименен, прашен и уморен съветски солдат, символ на Деня на победата!

Поклон пред милионите от Безсмъртния полк!

Честит Ден на победата!

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ