Интервю
Христо Друмев:
Държавата да подкрепи малкия бизнес със закон
Пари се събират, като въвеждаш мерки, които да подтикват хората да проявяват предприемчивост, не да ги дебнеш като крадци и да ги заплашваш, твърди почетният председател на Съюз "Произведено в България"
/ брой: 88
Христо Друмев е юрист по образование, културен аташе и директор на НДК до май 2011 г. Почетен председател на Съюз "Произведено в България" и негов основател преди 23 години. Вицепремиерът от кабинета "Борисов" Симеон Дянков уволни Друмев като дългогодишен шеф на НДК с обвинения в различни нарушения, които по-късно се оказаха недоказани. Друмев припомня, че е спечелил всички дела срещу обвиненията. След уволнението му "Произведено в България" се показва на изложенията "Златен лъв", които се провеждат от три години в зала "Универсиада".
- Г-н Друмев, какво е изложението "Златен лъв" за родните производители?
- За да отговоря на този въпрос, трябва да кажа малко предистория. След 92-ра година стана ясно, че средствата за производство, които бяха собственост и управлявани от държавен монопол, ще преминат в частни монополи - български или чуждестранни. При такива процеси най-страдащи са малките и средните предприятия. Най-трудно за тях в такъв момент е пласирането на стоките. Обикновено те попадат в ръцете на посредници и това, от една страна, затруднява дейността на тия инициативни хора, а от друга - отнема част от полагаемия им се приход. Затова решихме да учредим Съюз "Произведено в България" с идеята да дадем възможност на производителите да продават стоките си директно, чрез изложения. Такова беше и мотото на тези изложения -"Без посредник!" Провеждахме ги два пъти годишно - пролет и есен в НДК, където бях генерален директор. Участваха стотици фирми, разположени на 7 етажа, като в празничните дни привличахме по 25-30 хиляди посетители. От една страна, цените бяха по-ниски, от друга - производителите имаха възможност да проучат пазара, т.е. дали това, което произвеждат, се купува и дали е необходима промяна. Това продължи до 2011 г., когато вицепремиерът Симеон Дянков уволни цялото ръководство на НДК и забрани тези изложения с мотива, че в двореца не бива да има "гащи и чорапи". Тази забрана нанесе удар по малкия бизнес, но ние решихме да продължим да го подкрепяме и създадохме изложението "Златен лъв", което да е продължение на "Произведено в България".
- Другият голям удар по малкия бизнес дойде с кризата през 2008 г., която у нас се усети по-остро през 2009-а, реагираха ли адекватно управляващите?
- Тогава водещи европейски страни заедно с ЕК прецениха, че най-пострадали от тази криза ще бъдат малките и средните предприятия, защото монополите трудно могат да бъдат разтърсени, тъй като те имат много резерви и съглашатели. Те разработиха и публикуваха един Small Business Act (Закон за малките), с препоръка към всички членове на ЕС да се възползват от него и да го внедрят в законодателството. Това са поредица от съвети с цел да се намали тежестта, която ще падне върху малките и средните производители. Умните страни го въведоха, давайки си сметка, че малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката, защото две трети от работните места в държавите са техни, а не на големите компании.
- Прилага ли се той у нас?
- Оттогава дoсега вече изминаха 6 години, но при нас, въпреки че ние много обичаме да подражаваме на европейската визия, от този акт няма никакво законодателно отражение. Изредиха се правителства в най-различни цветове, законодателството обаче се насочваше като че ли само към забрани, ограничения, тежка бюрокрация, високи такси, разрешителни режими, тежки гаранции при кредитополучаването, което изключително затруднява инициативата на малкия човек в бизнеса. Вместо това, което препоръчва Small Business Act - да се опростят всички режими, да се премахне по възможност бюрокрацията, да се намалят данъчните тежести при създаване на нов малък бизнес и т.н., съдбата на малкия и среден производител у нас се утежнява. С други думи - това нещо в България отсъства.
- Кабинетът "Орешарски" нали се закани да подобри бизнес средата, успя ли нещо да направи?
- Кабинетът "Орешарски", освен че се разплати с бизнеса, направи нещо много хубаво. Разработи закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Главната му цел беше да се защити малкият икономически субект. Законопроектът мина на първо и второ четене, но след това падна заради вето, наложено от президента. Неотдавна БСП отново опита да го възроди, но не срещна подкрепа. За мен този законопроект е вече умрял. Лошото е, че родният производител ще продължи да страда от политиката на големите вериги, а с навлизането на евтини стоки заради руското ембарго големите вериги се напълниха с вносни зеленчуци, млечни и месни продукти, които иначе са традиционно българско производство. И българските стоки, понеже не получават подкрепа - нито данъчна, нито сериозна субсидия, стават непродаваеми.
- Как може да се облекчи българският производител?
- Като се премахне бюрокрацията за малките и средните предприятия. Не може да отиваш за ново производство или стока, което е стимул за икономиката, и да висиш пред разни служби да чакаш някой да те приеме, да се молиш, да плащаш всякакви такси. Освен това върлува корупция и на ниско равнище.
- Румъния реши да намали ДДС за всички земеделски и хранителни продукти от 24% на 9% от 1-ви юни. Как това ще се отрази на родните производители?
- Катастрофално. Когато към огромните асортименти от чужди хранителни стоки, влизащи у нас на по-ниски цени заради руското ембарго, се присъединят и румънските, които също ще бъдат по-евтини от българските, родният производител ще стане неконкурентоспособен. В същото време на нашата продукция, която изнасяме за Гърция, гърците слагат такси на митниците, което допълнително ги товари. Родните производители ще изчезнат, ще загинат. Имаше случай на човек, теглил кредит да прави бизнес, но фалира и не успява да го върне. Взеха му къщата, той застреля жена си и двете си деца, и се самоуби...
- В каква посока трябва да е насочена държавната политика, за да се помогне?
- Аз като юрист съм наясно, че ние като членове на ЕС трябва стриктно да спазваме и да не нарушаваме принципите на равностойност на икономическите субекти в една държава. Въпреки това държавата би могла да провежда политика на стимулиране на по-малките и подкрепящи инициативи. Сега единствено националната телевизия го прави с акцията "Купувайте българското". Защо държавата не излезе с една марка, някакъв закон, или административна наредба в такава посока? Например всички български стоки да носят марката "Made in Bulgaria". Защото сега мнозина, като отидат на пазара и поискат български домати, им продават гръцки, като ги лъжат, че са родно производство. Освен това, като купуваме българското, ние облекчаваме и нашето собствено икономическо положение. Затова смятам каузата "Произведено в България" за патриотична.
- Повече или по-малко държавно участие и регулация, и в каква посока?
- Това е един много ключов въпрос. Не е необходимо да има вмешателство на държавата. Но за съжаление държавата смята, че може само да иска и взема. Един направо раков случай като пример за това е Симеон Дянков. За него имаше само едно правило - "който мърда, може да е полуумрял, но трябва да плаща данъци". Това беше и с пенсионерите, и с дребните производители, които непрестанно бяха обект на контроли, преследвания, забрани, глоби. Така не се събират пари. Пари се събират, като насърчаваш, въвеждаш такива законови мерки, че да подтикваш хората да проявяват своята предприемчивост. А не да седиш да ги дебнеш като крадци и да ги заплашваш.
- Значителен брой малки и средни предприятия с потенциал за растеж, имат сериозни проблеми с неговата реализация, какво може да се направи?
- Проблемът с реализацията е най-ужасното, с което се сблъсква производителят у нас. Категорията "посредници" може наистина да улесняват пътя между потребител и производител, но, за съжаление, това и на двете страни струва скъпо. Там отива една голяма част от стойността на продукта, което затруднява силно и производителя, и потребителя.
- Има ли начин да се подпомогне българският износ?
- България поддържа дипломатически отношения с над 80 страни, в по-голяма част то тях имаме представителства. Хората там трябва да знаят, че основната задача на нашите дипломати е да следят и изучават пазара, да предлагат стоки на наши производители, където има потенциал за тях, да създават приятелски отношения с местни организация и да ги свързват с нашите. С други думи - да се "икономизира" българската политика. Не е толкова важно наш ръководител да отиде и да се прегъне с местен човек за снимка, въпросът е без прегръдка да има някакво улеснение за някакъв български бизнес. Докато те си показват снимките по медиите, броят на нашите пазари намалява.