Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

Крум Лазаров,
главен секретар на Славянското дружество в България

"Визия за България" предизвика оправдан интерес в нашето общество. Това е принципен документ, добра основа за дискусия за бъдещето на страната ни. Яростните критики и язвителни реплики от дясно показват, че Проектът ще постигне своята цел. От друга страна, полезните предложения и допълнения, ще повишат неговата значимост като документ, който надхвърля партийната рамка и ще се оформи като общонародно общобългарско виждане.

Бих предложил за дискусия идеи, които могат да намерят място във Визията. Общо е мнението, че демографският проблем е номер едно за страната ни. В общественото пространство се обсъждат най-различни варианти за решаването му. На този фон скандалите в Агенцията за Българите в чужбина повдигат редица неудобни въпроси за управляващите ни. Тепърва ще чакаме резултатите от предстоящите разследвания и дано този път нещата да се изяснят докрай! Това, разбира се, не отменя и не отлага демографските ни проблеми.  

Назряващите събития на Балканите не ни оставят почти никакво време за маневриране. И най-важното - времето за решаването на проблема все повече намалява. Във връзка с това би било добре да почерпим опит от страни, които в последните години в една или друга степен са намерили начин да решат демографските си проблеми. В Държавата Израел има

министерство на абсорбацията

В продължение на десетки години това министерство упорито работеше и работи за практическото реализиране на стратегическите задачи, които политиците са му поставили за цел: многократно увеличаване на населението, като се привличат евреи от всички страни, главно от бившия Съветски съюз. От няколкостотин хиляди през 1948 г. сега Държавата Израел наброява над три милиона население. И има политическа и военна мощ, с която се съобразяват всички страни в Близкия изток. В нашата съседка Турция има Министерство за външните турци, което работи активно със своите граждани, намиращи се извън пределите на тази страна. Преди години гръцката държава изтегли всички етнически гърци от Крим и ги настани в Гърция. Бяха оземлени, дадоха им ниско лихвени кредити и по този начин бяха приобщени към Гърция.

Ние имаме известен горчив опит от миналото, когато чужденци от други националности не успяха да се адаптират в България. Трябва ли да повтаряме старите грешки? Опитът и на редица европейски държави в "интегрирането" на хора от други националности не е положителен. Обикновено се създават анклави и гета, където постепенно се налагат собствени правила и закони. Обособяват се общества, които не приемат правилата и законите на страната, където са се заселили. Нещо повече, те започват силово да налагат на коренните жители своите правила, обичаи и религия.

Можем ли ние да създадем условия на наши сънародници да дойдат и да заемат свободните работни места? За привличане на етнически българи един от начините 

е тяхното оземляване

Може например да им се дадат ниско лихвени заеми и те да започнат да работят. В това отношение е необходимо нашето законодателство да стане по-гъвкаво. Но главното е бързо да се подпомогнат, да започнат работа. Българите зад граница обикновено са много трудолюбиви и скромни хора.

Ето защо трябва да търсим начини за привличане на българи, които живеят зад граница, да се завърнат те в своята Родина. Разбира се, необходимо е да се изготви стратегия за работа с българските общности от различните страни. 

По отношение на политиката за българите, които живеят в съседните на страната ни територии. С тях ние трябва да развиваме активни културни, научни и духовни връзки. Непременно трябва да създаваме и икономически стимули за тези хора. Тук особена роля има нашият бизнес, който трябва да се насочи към тези региони, включително чрез инвестиции.

Така ще се създават условия за установяване на по-тесни интеграционни контакти. Например, след като в страната ни се създават дружества за българо-гръцка дружба, може да се създадат такива и от другата страна на границата в Егейска Македония. Необходимо е разпространение на наши телевизионни програми в Македония. Български вестници и литература трябва да се появяват по-активно в западната ни съседка. Нека хората сами да преценят има ли разлика между двата езика. Широки са възможностите на страната ни за разширяване на контактите ни с етническите българи, живеещи в Руската федерация. Има предложение за създаване на център на българския език и култура в Казанския университет. Може да се приемат техни студенти в България по стажантски програми в сферата на туризма и леката промишленост. Организирането и провеждането на научни конференции, дискусии по научно-практически въпроси от взаимен интерес ще даде възможност за по-добро опознаване и сближаване с етническите ни сънародници, някои от които биха пожелали да се заселят в България. Мнозина от тях се жалват, че срещат трудности дори за получаването на български паспорти. Трябва да се работи за създаване на условия, които да 

ги привличат да останат в България

Ако ги държим в палатки на хляб и вода, няма да дойдат да живеят тук. Необходимо е обаче да се изработи механизъм, който да ги задържи да останат в България, а не да ползват страната ни за транзитен пункт по пътя към други страни в ЕС. Разбира се, на определен етап може да получат примерно зелени карти, а не български паспорти! Нека да поработят, да добият уседналост между три и пет години и след това да получат тъй желания български паспорт. 

Нека се надяваме, че ще се намерят депутати, които най-после ще внесат законопроект за създаване на Министерство на имиграцията. Държавата ни има нужда от единен административен орган, който да координира и реализира стратегическа концепция за привличането на хиляди етнически българи, които да намерят работа и препитание у нас. Защо трябва да каним китайци, филипинци, араби или чернокожи, след като можем да създадем условия на наши сънародници да дойдат и да заемат новооткриващи се работни места. Горчивият опит с поканените виетнамци отпреди около 25-30 години и негативите, които България и Виетнам понесоха от този неудачен експеримент за тяхното "адаптиране" в България, показват, че такива експерименти са неуспешни. Още повече, че и в Западна Европа са видни отрицателните последици от "интегрирането" на негри, араби и други в страни като Холандия, Франция, Германия и др. 

Сигурно е, че ще се намерят хора, които ще изсипят купища доводи срещу създаването на министерство, което да се заеме изцяло с реализирането на политиката по привличането на наши сънародници в България с цел трайно настаняване. Някои ще изтъкнат финансовите проблеми, свързани със създаването на нова администрация. На тях може да се отговори много просто. Териториите, губерниите, вилаетите нямат нужда от нито едно министерство. Те се управляват от губернатор или валия. Такава е реалността! Това ни чака, ако не се вземат навреме мерки, други ще изсипят един куп доводи как всички тези проблеми могат да се решат по други начини, като например организиране на дискусии, конференции и особено създаването на работни комисии. Ножът обаче е опрял до кокала и 

няма място за комисии и говорилни  

Тези въпроси обаче трябва да се решават от държавници, а не от политикани. Какви са изводите от всичко казано. България има нужда от създаване на Министерство на имиграцията. То би следвало да има широки пълномощия за работа с нашите сънародници зад граница. Много е важно да се разпределят приоритетите за работа с етническите българи, живеещи в съпределните на България територии и тези, които живеят в по-далечни страни. С тези от по-далечните страни да се работи в направление създаване на условия, които да ги привлекат да се заселят в България.

Сегашният парламент не е в състояние да решава такива жизненоважни за страната ни въпроси. Твърде много са скандалите, провалите и разправиите, особено около Агенцията за българите в чужбина. Но едно бъдещо правителство, ръководено от БСП, може да се заеме с благородната задача за решаване на проблем номер едно за България - демографската криза.

В отчетния доклад на 46-ия конгрес на БСП от 2005 г. в  раздел "Външна политика" има едно скромно изречение: "опростяване на процедурите по получаване на българско гражданство и последователна политика за насърчаване на обучението, както и заселването на българи от чужбина в страната".

Ще бъде добре това изречение да намери отново своето  място във "Визия за България" и нека след 13-14 години да отчетем какво е направено за решаването на този жизненоважен за Родината ни проблем, а не то да се вписва в решения и програми за следващите поколения. Сега е моментът "Визия за България" да изведе на водещо място решаването на демографския проблем. Това е задача номер едно за тези държавници, които мислят за бъдещето на България.