Брюксел оценява България, България оценява Брюксел

Едно нещо ГЕРБ не биваше да прави - да насърчава г-жа Роберта Мацола от Малта да се нахвърля срещу вносителите на резолюцията за върховенството на правото в България и срещу президента Радев, който вече трета година бие тревога относно състоянието на българската демокрация. Резолюцията бе приета с добро мнозинство, а не "на косъм". Пита се кой загуби и кой спечели от това гласуване? Нека да броим: губи г-жа Роберта Мацола, губи г-н Манфред Вебер от Германия (ХСС), който до последно героично бранеше българското правителство; заради него някак губи и г-жа Ангела Меркел; губи партия ГЕРБ и цялата й партийна номенклатура, както и присъдружните й партии. Печели България, защото показа, че твърдо дясното авторитарно, дори направо казано бонапартистко решение, което бе наложено на страната ни преди повече от десет години, е погрешно, освен друго и защото авторитаризмът не е никакво решение в тези условия, в които се намира днешна България. Авторитаризмът на Борисов вече е непродуктивен за проблемите на обществото. За титуляра е друго...

Резолюцията обаче е концептуално и фактологично недостатъчно избистрена. Тя коректно отбелязва "много ниското обществено доверие на парламента". Това е факт, въпросът е защо.

В нашия парламент цяло десетилетие опозицията е като в аквариум - отвън я виждат, но почти не я чуват какво казва. Следя дебатите в Бундестага. Говори канцлерината Меркел. Свършва и веднага думата се дава на водача на опозицията. Той има неотменимо право на отговор. Това означава нормален диалог между управляващи и опозиция. В нашия парламент дебатите са твърде затруднени и защото министрите по правило са убедени, че в отговорите си имат право да дават персонални преценки за опонентите си, а парламентарните анкетни комисии са излишно губене на време. Отразяването на дебатите по правило е възложено на проправителствени "медийни прокурори" - хора, които и искат обяснения от опозиционерите защо си позволяват да критикуват правителството. 

Антипарламентаризъм

Това е един от най-тежките грехове на 10-годишното управление на Борисов. В еврорезолюцията този въпрос отсъства. Вярно, лобисткото законодателство, пренебрежението и презрението към институтите на парламентарния контрол не са започнали с ГЕРБ. Всички десни правителства имат своите вини. Но именно при Борисов показното пренебрежение и дори презрение към Народното събрание стана гръбнак на правителствената политика. Две са основните функции на Народното събрание - законотворчество и парламентарен контрол. Няма правова държава там, където правителството не е отговорно правителство, което освен друго означава, че правителството отговаря пред народното представителство. Борисов почти не стъпва в парламента, при важни гласувания си намира някаква друга работа или забавление, за да не стои в пленарната зала. Скучно му е, разбирам го. В парламентарния правилник следва да има раздел за неуважение към Народното събрание и например, да се гласува порицание за неявилите се и неотговарящите по същество на депутатските въпроси длъжностни лица, в т.ч. и министри. Ако по този въпрос резолюцията се бе произнесла, то тогава би бил оправдан и упрекът в текста към администрацията на Народното събрание, на което се прави бележка за ограничения достъп на журналистите до народните представители. 

Корупцията на власт, в името на самата нея

Анкетните парламентарни комисии са основен инструмент и гаранция за демократичното развитие в целия демократичен свят. Парламентарната комисия е по-мощен инструмент за борба с корупцията, отколкото КПКОНПИ, предхождащата го БОРКОР и т.н. 

Мога да припомня развитията, когато в Гърция избухна финансова криза. Гръцките финанси са били най-внимателно наблюдавани предните двадесет години и устойчиво, "по европейски", е било докладвано в оптимистичен план. Изведнъж се оказва, че нещата съвсем не са така. Оголват се и се разгръщат кризисни процеси, нова партия помита предходните управляващи, на гърба на които се пишат всички сметки. Днес с България се случва нещо подобно, като у нас фокусът е корупцията. Своевременно бе възразено на властта - не е редно правителството само да се следи и контролира проявите на корупция, след като е ясно, че над девет десети от корупционните афери са именно в изпълнителната власт. Явно ще трябва органът за борба с корупцията да се изгражда по друг начин. Затова първият извод от европарламентарния дебат е, че "антикорупционният модел на ГЕРБ" следва да се отхвърли не с персонални мотиви, да речем срещу Пацо Терасата, а като погрешно измислен. Брюксел следваше да препоръча цялостен преглед на законодателството - особено обществени поръчки, строителство, пътища, горски сектор, ВиК сектор, акцизи и т.н. В България администрацията от определено равнище нагоре не работи за заплатата си, а за рушвета. 

Антипартийност по "европейски"

Епохата на Борисов ще остане в историята като някакво "велико време на антипартийността". Това е ключов въпрос. Десет години в България бушува толерирана от властта институционална и медийна антипартийност. В Брюксел не са го осмислили в дълбочина. Подло се говори "срещу партиите", които са основните инструменти на демокрацията. По-добри не са измислени. Мога да изброя няколко десетки изказвания на Борисов, на коалиционните му партньори и обкръжението му, с които се изразява неуважение, презрение и омраза към политическите партии. В някакви широки среди те се посрещат със симпатия. Това е радикален антидемократизъм. Войната срещу партиите е израз на пълна капитулация пред олигархията и авторитаризма.

В обемната евродекларация следваше да намери място и еднозначно разграничение от подлостите около "партийните субсидии". В оголяла България отмяната на субсидиите, съчетана със свръхрестриктивен финансов режим, от една страна, и случайно "забравяне" да се отмени задграничното финансиране означава само едно - политиката ще се прави от все по-малко и все по-богати хора, които ще могат да си поръчват българската национална политика и власт. Преди време имаше наистина европейска декларация, довела до възстановяване на принципа на субсидиране, но не може в една правова държава правителството по инцидентни поводи да решава да "спре" или да "пусне" субсидиите. И това следваше да е отбелязано в документа. ГЕРБ бе готов да удуши всички партии, без присъдружните. Съчетано с полуграмотни хвалби за Деветнадесетомайския (1934 г.) политически режим. Който е предфашистки и полуфашистки. 

Тотална медийна диктатура 

У нас най-влиятелни са "независимите проправителствени медии". Каквото и да се случи, те си знаят работата - кого да сатанизират, кого да затворят в медийна тъмница. ГЕРБ спечели десетина пъти избори с инструментариума на тоталната пропаганда и сатанизация на опонента. За тази власт критикуващият правителството не е другомислещ. Той е враг. Брюксел поставя въпроса за собствеността върху медиите, но въпросът за контрола върху медиите в България е много по-сложен и объркан. У нас има неограничена медийна свобода за правителственото самохвалство и проправителственото потулване на скандалите около властта. В гербаджийска България проправителствената риторика заглушава всякакъв глас на разума, който не се влива в хора на апологетите на властта. Затова е страшно 111-ото място по свобода на медиите. Без критични медии като общество сме обречени на по-нататъшна ускорена деградация. ГЕРБ дължи властта си не толкова на качеството на политиката и управлението си, а на смазващата всички други мнения автопропаганда. Това в Брюксел очевидно не са разбрали. Ако няма решителна промяна, скоро можем да се окажем някъде на 189-о място по медийна свобода (засега в ООН членуват 193 държави).  

Резолюцията и "джендъризмът"

Уважавани леви хора се ядосват, че репликите около Истанбулската конвенция са заглушили всички други въпроси. Няколко уточнения по конвенцията. Спорът по нея съвсем не е приключил. В Западна Европа и в САЩ, да не говорим за Холивуд, години наред "джендърните въпроси" се натрапват като "основните въпроси на епохата". Преди няколко месеца същият Европарламент, с мнозинство от 500 гласа, срещу четири пъти по малко, призова България бързо да я ратифицира. Няма да го направим. Отхвърлихме Конвенцията на 13 януари 2018 г., седем месеца преди произнасянето на Конституционния съд. Направихме съдържателен анализ и стигнахме до извода, че конвенцията се опира на сгрешени фундаменти. Тя е част от голямата подлост на ултраглобалистите. Абсурдна е изходната им представа, че "мъжът, като по-силен, е постоянна заплаха (за жените и "останалите")!?. Подлият замисъл е, вместо реалните социални проблеми, да обсъждаме аспекти на "джендърното разнообразие" в обществения живот и в изкуството. Няколко милиарда зрели мъже са под подозрение като потенциални насилници? Не е БСП факторът, който фокусира общественото внимание върху конвенцията. Господарите на Света го правят. Затова е важно, че при този първи значим случай, когато БСП се опълчи на глобалните волунтаристи, почти спечелихме. В публичното пространство обаче нашият глас и по този въпрос е слабо доловим. Формално, разговорът е за насилието. Фактическите цели обаче са други. Щом е нужно, ще проведем и този спор и ще го спечелим. 

ОМО "Илинден"

Като скандален се оценява записът, визиращ ОМО "Илинден". Боде ме онзиденшният въпрос на г-н Велизар Енчев към петимата евросоциалистически депутати: "Кой ви прати в Европарламента - София или Скопие?". Моят съпътстващ коментар е, че не само там - в Брюксел, но и тук - в България, БСП не прави дължимото, за да се утвърждава българската национална теза по македонския въпрос. Най-малкото не успява. С една почти престъпна небрежност левицата през последните две десетилетия остави тези проблеми на патриотичните партии, които, обективно преценено, не успяха да се справят. Ясно е, че партията има своите исторически грехове, които като цяло не са публично добре обяснени. Скандалното е, че вътре в България, а не на международното поле, се тиражират многобройни неистини и отвън подхвърлени блъфове. Поне по този въпрос можеше да се постигне консолидирана национално отговорна позиция. Резолюцията само подсказва, че епохата на национално-стерилна дипломация, т.е. на дипломация, която не се опира на националните интереси, трябва да приключи.

Европейският конспект на България 

След резолюцията българските медии са залети от сплашващите прокоби на проправителствените говорители. За тях - сплашващите, е библейският израз "техният брой е легион". Създава се благоприятна обстановка БСП да даде друг прочит на проблемите на обществото ни и паралелно с това да оцени сложните и противоречиви процеси в Евросъюза. Много неща в ЕС очевидно трябва да се променят.