БНТ между плурализма и отрицанието му

Когато нищят работата ми, някои коментатори не се задоволяват да отбележат, че съм член на СЕМ, а неизменно добавят и дори предпоставят, че съм бил депутат от БСП. Правят го навярно, защото вярват, че някогашното ми участие в лявата парламентарна група влияе върху преценките ми при изпълнението на сегашните ми служебни задължения. Не е така, но имат право на това. Както пък мое право е да смятам, че насищането на дадено предаване със събеседници, гравитиращи към едни и същи убеждения, се отразява зле върху изискването за плурализъм в обществените медии. Тъкмо за да се минимизират подобни влияния, Законът за радиото и телевизията е предвидил, от една страна, мандатност и ротация на членовете на СЕМ. А, от друга, отразяване на различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от предаванията с политическа или икономическа тематика в БНТ и БНР.
Повод за поредните необосновани упреци към независимостта ми даде двумесечното наблюдение, което осъществих върху "Денят започва с култура" по БНТ. За този период предаването има 43 издания с повече от 360 гости. Но нито веднъж в студиото не е бил министърът на културата или негови заместници, дори когато обсъжданите въпроси са били изцяло в правомощията на министерството. Ако вълненията ми бяха партийни, можех да подмина този факт. Особено при сегашните отношения между БСП и ГЕРБ. Медийният надзорник обаче трябва да вижда картината, каквато е, а не както на някоя политическа централа й се иска. В 43 предавания нито веднъж не са гостували членове на ресорната парламентарна комисия, дори и когато са били дискутирани внесени законопроекти. Говори се за сериозни разхищения и безобразия на правителството, което сигурно е така, но без да се даде и друго мнение. Обсъжда се свободата на медиите отново със застъпници само на една от гледните точки. Разглеждат се новостите при изучаването на комунизма в средното образование или лагерите при социализма, но в студиото са само съмишленици. Негативно се коментират позициите на Българската православна църква. Предаването има право на това, но е длъжно да дава и други мнения, което се случва рядко. Обсъжда се понятието "джендър", но с участието само на привърженици на Истанбулската конвенция. По темата за конвенцията участват най-вече нейни защитници, и то при положение, че едва 16% от населението са за ратифицирането й. Което е пример за разминаване между общество и обществена телевизия.
От над 360 събеседници само деветима повече или по-малко са свързани с левите идеи и убеждения. Като процент това е 2,5 на сто. Предаването предоставя ефира си най-вече на коментатори от неолибералното пространство. Сериозно е подценен не само левият поглед върху процесите в културата, но и консервативната, както и патриотичната гледна точка.
Недопустими пробиви на плурализма има и в "История.BG". Особено скандално бе несъобразяването със закона в изданието от 22 януари, в което съотношението между гледните точки бе 5:0 в полза на една от тях. Тази доминация се повтори и на 19 март, само часове преди първия отчет на новия генерален директор пред СЕМ. В този контекст решението на екипа да няма други мнения прилича на демонстрация. На премерване на силите. Ако управата на БНТ си позволи да каже нещо, ще бъде обвинена в цензура. Ако пък си подвие опашката, случаите на пренебрегнат плурализъм ще зачестят.
За периода 1 септември 2017 г. - 18 февруари 2018 г. спрямо 1 септември 2016 г. - 28 февруари 2017 г. рейтингът на "История.BG" е паднал от 3,8% на 3,0%. Подобна е ситуацията и с други актуално-публицистични предавания. Обяснението се търси в по-атрактивното съдържание, излъчвано от конкурентните телевизии в съответните часови пояси. Това е вярно, но е само част от истината. Другата, може би по-важната, част е, че тези предавания са за мислещи хора. И когато те не виждат в тях представители на своите идеи и убеждения, превключват на друга програма.
Ръководството на БНТ не може да внушава на отделните предавания кой да гостува в студиото. Несъмнено екипите могат да канят, когото си щат. Това е принцип, който ги освобождава от зависимост в журналистическата им дейност. Но не ги прави независими от закона. Те могат да канят, когото си искат, но същевременно са длъжни да предвидят отразяване на различните идеи и убеждения в обществото. Иначе газят закона.
Като ни покажат снимка с наше присъствие, повечето търсим с очи най-напред себе си. Така е устроен човекът. Същото е и с публицистичните предавания. Защо да ги гледаме, ако не са представени нашите идеи и убеждения? БНТ може да реши проблема с ниската гледаемост не като разшири лайфстайл тематиката, а като спазва плурализма. Този ресурс е безплатен, нужно е само разбиране на обществената мисия.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info