16 Ноември 2024събота02:58 ч.

Актуално

БЕЖАНЦИ, ТРАГЕДИИ И СПЕКУЛАНТИ

Виновникът е не новата "желязна завеса", а социално-икономическите абсурди

/ брой: 88

автор:Мирослав Попов

visibility 2300

В декларацията на Европейската комисия от онзи ден по повод седем- или осемстотинте издавили се с лодка край либийското крайбрежие на път към мечтания остров Лампедуза, се казва: "Докато продължава да има войни и трудности в съседство около нас, хората ще продължават да търсят спасение на европейските брегове..." Еврокомисията е права да говори с вдигнат показалец. Въпросът е кои са причините за отчаяните, т.е. често самоубийствените морски пътувания на североафриканци към италианския бряг, и не само натам.
Загиналите при поредната "африканска трагедия" са впрочем 40-50 пъти повече от жертвите в редакцията на "Шарли Ебдо", пет-шест пъти повече от тези в еърбъса, който бе разбит във френските Алпи. На чия европейска съвест трябва да ги стоварим? Изненада всъщност няма. Преди броени седмици Италия призова партньорите си от ЕС да се създадат в Северна Африка приемни центрове за имигранти, които да изпълняват хуманитарни задачи. Идеята е чрез тях да се извършват някакви предварителни проверки на кандидат-мигрантите и да се разбият структурите, които реализират колосален трафик на хора от Черния континент до Европа. Европейските институции признават, че нямат работещ план за "справяне с бежанските хуманитарни катастрофи". Очевидно е. Не става дума да се свикват някакви светкавични министерски срещи и отговорно да се декларира съпричастност към стотиците жертви. Има нещо сгрешено в самото разбиране на проблема за нелегалните мигранти. Всъщност проблемът не са собствено мигрантите. Проблемът е социалната безперспективност и отчаяние, доминиращи в Африка и в значителна част от Третия свят, към който България неумолимо се придвижва. Крайното отчаяние на милиони хора, безизходицата, провокира нерационална "смелост". Европа се привижда като "спасението". Зад проблема за давещите край бреговете на Либия африкански бежанци се крие въпросът за социално-икономическата "стабилност", по-точно нестабилност, на "нашия" западен свят. Един златен милиард, шест други "неблагородни" милиарда, свръхконцентрация на световното богатство в ръцете на стесняващо се малцинство - такъв световен социално-икономически ред просто не може да бъде стабилен и устойчив. Кризите във всеки момент са "на една пряка разстояние". В най добрия случай...

Европейската гледна точка
 
Незаконната и неконтролирана миграция се превръща в остър и практически нерешим проблем за всички богати общества, особено за държавите членки на ЕС. Неолиберализмът блокира националното социално-икономическо развитие поне на половината държави от нашия свят. Колосалното социално неравенство, което е една от неофициалните подцели на неолибералните програми, има своята висока цена, и тази цена ще расте. Нашият свят става толкова несправедлив, че за десетки милиони хора в Третия свят житейски девиз е станал: "Евромаргинал или смърт". Затрогващата загриженост на богатите страни за поредната морска трагедия, породена от бедността и безперспективността, най-вероятно ще се превърне в казионна активност на транснационалните бюрокрации, които се опияняват от възможността да вземат решения за "отпускане на помощи",  често изхарчвани по начин, доста различен от това, от което се нуждаят подпомаганите народи.
Развиващите се страни се нуждаят от "структурни реформи", различни от тези, които стандартно им предписват международните институции. Нужни са реформи, в резултат на които хората да спрат да бягат от отечествата си в търсене на приемлив живот. Хората искат работа и доходи, и държавите, на които са граждани, следва да водят политика, позволяваща тези неща да се случват. Когато се говори за "социалното измерение на глобализацията", то означава повече работни места, по-добро здравеопазване и образование, по-сериозен ангажимент на обществото към човешките проблеми като цяло. Т.е. точно обратното на това, което се натрапва на обществата. Реформите в Северна и в Централна Африка създадоха "бежанския въпрос". Преди да се изследват причините за шокиращите нагласи на африканците да избягат от своя континент, както милион и половина българи избягаха от Отечеството си, е добре да се оценят препоръчваните на африканските държави "рецепти" за "справяне" и излизане от бедността. В Африка, както и в значителна част от държавите от "Третия свят", при господството на неолибералите "социалните лечители" често се оказват... болестта. От трагедиите в Средиземно море може да се направи един основен извод: в онези африкански държави, на които, подобно на България, бе наложена политика на отказ от национално социално-икономическо развитие, милиони млади хора искат приемливо бъдеще. Африка става една 500-милионна "Ивица Газа".
Господарите на Мира сего нямат отговор на въпроса - как ще живеят двете трети от населението на нашия свят? Никога в човешката история не е имало такова глобално неравенство. Бежанството от бедните към заможните квартали на света е очаквано и неизбежно. Неолибералната доктрина заявява от името на най-заможните ("успелите",  "умните и красивите" и т.н): "Какви са ни на нас бежанците (бедните/аутсайдерите/несправящите се), та да си харчим парите за тях?"  

България също е Лампедуза

Нашата общественост не си дава сметка колко недостоверно се представят бежанските (миграционните) въпроси на България извън страната. От списание "Нюзуик" миналата седмица бяха озадачаващо остри: "Желязната завеса" се завръща, обградена от бодлива тел, наблюдавана с камери, обхождана от гранични патрули, тя се разпростира по част от границите на България и Гърция с Турция"...
Друг правозащитен материал съобщава, че на българската граница "сирийка е изгонена с 4 деца" (децата са съответно на 10, 17, 22 и 24 години!). По същото време "изследователи" и правозащитни "наблюдатели" обобщават: "има голяма обществена подкрепа по отношение насилието над чужденци в България".
Законен е стремежът на българското общество и държава да се намали миграционният натиск отвън. Отговорната българска позиция не е достатъчно ясно изразена. Вярно, преди година и половина бе проведен интересен евроляв форум, именуван:  "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежища и имиграция". В края на март т.г. имаше следващ семинар, организиран от евродепутата Илияна Йотова, за новата бежанска политика на ЕС. Всъщност и тогава, и досега редица важни, необходими параметри на "новата политика на ЕС" не са ясно изговорени. На семинара са били огласени три приоритета, по които ще се работи в областта на бежанците: например една спорна юридическа догма от "Дъблин" -  трябва да се промени един съвършено необоснован принцип, според който, ако има проблем, всеки бежанец следва да бъде върнат в страната, в която за пръв е поискал убежище. Според споразумението бежанец или представящ се за такъв, който влезе на територията на ЕС през определена държава, сякаш бива принудително "осиновен" от нея. Ако всяка друга държава членка реши, че присъствието му на нейна територия е необосновано или нежелателно, тя го "връща" на страната по "първостъпване". Така страни като България се оказват задължени да приемат обратно всички бежанци, които са влезли през тяхната граница, но са поискали да живеят в друга страна от ЕС. При отказ ЕК дори има право да "наказва, включително с финансови санкции". Възможно е Европейската комисия да наложи мониторинг и дори финансови глоби на държава членка, ако тя не осигурява достатъчно добри условия за живот на бежанците и не им издава достатъчно бързо документи. Някой мисли да ни налага финансови глоби - именно защото нямаме достатъчно средства, за да покрием всички изисквания на Дъблинското споразумение?
Имаме проблем - редица медии и анализатори изграждат представи за бежанския въпрос, разминаващи се с правното съдържание на това понятие. Проблемът за "нелегалните мигранти" не е решим само със средствата на по-ефективна охрана на границите, които поначало са абсолютно необходими. Той изисква политически решения в посока, различа от тази, която се декретира.
- Финансовият въпрос: Предвидено е през следващите пет години по фонда за миграция и убежища България да получи едва 10 млн. евро. Те не стигат дори само за изграждането на временни центрове за настаняване и палатки. България получава малко над 10 млн. евро европейска помощ за справяне с бежанските потоци за целия финансов период 2014-2020 г. 10 милиона евро за следващите пет години! А само за последната година и половина е направила разходи в размер на 6 млн. евро.
Предлага се да се премине към квотно разпределение и компенсиране на населените места с компактни маси мигранти. След месец екипът на ресорния комисар Димитрис Аврамопулос ще предложи за обсъждане на Европейския парламент новата политика по миграцията.
Аз лично бих препоръчал да се въведе, по аналогия с "еврогражданството", и общ статут на "евробежанство". Бежанците бягат "в Европа". То би спомогнало да се изсветли проблемът - известно е, че бежанските потоци по правило се "разливат" с решаващата помощ на професионализирали се трафиканти и каналджии - това е престъпен бизнес, в който се въртят милиони...
И да не пропусна: никой не е отменил препоръките за борба с незаконната миграция, каналджийството и трафика на хора. Миналия септември Съветът за сигурност прие резолюция, с която държавите членки бяха призовавани да укрепват сътрудничеството си с цел да се предотвратяват трансграничните пътувания на чуждестранни терористи. Иска се ефективен граничен контрол при издаването на удостоверяващи личността документи и документи за пътуване. Резолюцията препоръчва на страните "да използват процедури за оценка на риска и проверка на пътуващите, които се опират на фактически данни", т.е. да не се робува на стереотипи и предразсъдъци.
Лампедуза е едновременно италиански остров - някогашно феодално владение, и благородническо фамилно име на голям разказвач. Романът на Джузепе Томази ди Лампедуза "Гепардът" илюстрира един класически и актуален модел на извършване на "реформи", чиято цел е "Всичко трябва да се променя, за да си остане по старому".
    Евродискусията за бежанците просто трябва да бъде рестартирана - по възможност преди да се приеме новата стратегия, за да не остават нещата така, както са. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ