Българските тържества на духа
Откога 24 май се чества като празник на Св.св. Кирил и Методий
/ брой: 114
Решение на Деветото народно събрание от 30 март 1990 г. обявява 24 май за официален празник, посветен на делото на светите равноапостоли Кирил и Методий - създатели на славянската писменост, на българската просвета и култура. Това е празникът с най-дълга традиция в нашата история, над 160-годишна, чието начало е в средата на XIX век.
24 май (по стар стил - 11 май) първоначално е посветен на паметта на св. Методий, впоследствие присъединяват и брат му св. Кирил. През Възраждането този празник обединява всички българи. Използван е активно по време на църковната борба като една от емблемите за политически искания. По време на "Великденската акция" през 1860 г., по внушение на Гаврил Кръстевич, в богослужението се споменават имената на Солунските братя. Постепенно денят се превръща от чисто църковен в общобългарски празник.
Знаменателно е, че Паисий Хилендарски посвещава отделна глава за славянските първоучители в своята история. За първи път в светски и културен план денят е празнуван в Централното българско епархийско училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив (1851 г.) по инициатива на Найден Геров. Постепенно в някои училища започва да се преподава като
учебна дисциплина
"История на св. св. Кирил и Методий". В своя "Месецослов или календар вечний" (1853 г.) Райчо Каролев, а след това и чрез "Цариградски вестник" (1859 г.) Йоаким Груев отправят покана към всички българи за общо честване на празника. През 1858 г. в Казанлък се взема решение да се издигне паметник на славянските свети братя. От 1860 до 1877 г. 15 училища приемат името на св.св. Кирил и Методий, тези в Копривщица, Охрид, Битоля, Варна, Пирдоп, Карнобат, Търново, Прилеп, Велес, Черна вода, Тулча, Серес, Солун, Разград и Щип.
От средата на ХIХ в. започват да се преписват исторически и религиозни произведения, посветени на двамата братя. Постепенно текстовете се печатат. Пръв Неофит Рилски включва откъси от житието на светците в "Христоматия славянскаго язика" (1852 г.), след него - Поликарп Патаролийски ("Житие и история св. Кирила и Методия", 1857 г.) и Анастас Гранитски ("Житие на святаго Кирила и Методия", 1865 г.). Васил Друмев в IV част на книгата "Приятел на децата" (1863 г.) оставя очерк за
славянските първоучители
Излизат служби за честваните патрони - от Сава Филаретов и Бойко Нешев. Денят се отбелязва официално в издаваните многобройни календари.
За пръв път Тадей Дивитчиян вписва имената на двамата братя срещу означената дата в "Календар за лето 1859". Райко Ил. Блъсков в своя "Пълний календар" (1863 г.) въвежда специален раздел "Български празници", в който хронологично изрежда честването на св.св. Кирил и Методий, св. Петка, св. Димитър Бесарабски и св. Иван Рилски. В него двамата братя са определени като "славянски първоучители".
Празникът излиза бързо от училищните рамки, провежда се в българския театър в Браила и дори в Диарбекир - сред заточениците. Редица стихотворци създават химни за двамата братя: Михаил Буботинов, Добри Войников (3 песни) и Иван Вазов. Най-известен става този на Стоян Михайловски, написан през 1892 г., познат на всеки българин с първия си стих "Върви, народе възродени". Мелодията създава Панайот Пипков.
Утвърждава се и начинът на празнуване: обкичват се портретите на славянските първоучители в училищата, провеждат се демонстративни изпити пред обществеността, представят се сценки по написани от учителите диалози, учениците и учителите манифестират из улиците на населеното място, изпълняват песни за св. св. Кирил и Методий, общините уреждат празнични трапези, наричани "даскалски", на които са канени просветни дейци и благодетели. Празникът е отбелязван и от българските революционери - Георги Раковски, Хаджи Димитър, Димитър Паничков, Любен Каравелов, Христо Ботев.