Българите от Болград и ленивата държава

Нашето Народно събрание прие декларация против подготвяната в Украйна "реформа" - на практика  разпокъсване на единния досега Болградски район в Одеска област на Украйна на пет громади (общини). Изготвено е проекторешение на украинския Министерски съвет. Вдигна се шум, решението изглежда е спряно, но заплахата за разпокъсване на Болградския район остава. 

В декларацията се казва, че планираното ново делене води до обезличаване на етническата идентичност на българската общност в Болград, в историческата и географска област Бесарабия, който е естествен исторически център на българската диаспора в тази част на Украйна. Въпросът опира както до правата и интересите на българската общност в Украйна, така и до социално-политическата необходимост да се поддържа доколкото може една област, компактно населена с българи. Нашето правителство заяви, че ще търси спешна междуправителствена среща с Украйна за набелязване на конкретни мерки за защита на българското малцинство в страната. Украинският закон е отпреди няколко години и заплахата остава. Ден след българския парламент последва декларация от украинска страна, в която се изтъква, че въпросът за административно-териториалното устройство на Украйна е от изключителната компетентност на държавните органи на Украйна и е недопустимо България да се намесва във вътрешните работи на страната. А украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба заяви, че Болградският район в Одеска област, населен предимно с етнически българи, ще остане в сегашните си граници и няма да бъде разделян в рамките на планираната в Украйна териториално-административна реформа.  

Украинските българи 

Етническите българи из цяла Украйна наброяват над 200 хиляди души, с нееднопосочно етническо самоопределение. В района на Болград има сравнително голяма концентрация на етнически българи. В Одеса например като брой вече живеят повече българи. 

Болградската громада

В последния устав на "Болградската громада" (община) от 2012 г. се определят основите на колективния живот в тази териториална общност, осъществяването на местното самоуправление, като се отчитат историческите, национално-културните, социално-икономическите и други особености на местното самоуправление в гр. Болград, с цел да се осигури нейното социално-културно развитие, съхраняване и умножаване на достиженията и традициите. Сега се предвижда населеният предимно с етнически българи Болградски район на Одеска област да бъде разделен на пет отделни части (громади). 

Бягство от ятагана 

В сравнително краткия дебат по решението на НС за Украйна се открои и изказването на господин Карадайъ, лидер на ДПС. Обвързването на договореното уважение към признатите права на българските общности в Украйна, например, с актуалните български изборни правила и забраната за употреба на небългарски език в официалния изборен процес намирам за неуместно. Според г-н Карадайъ, в България все още има закони със забрана за ползването на езици, независимо че е гарантирано по Конституция. Обяснявано е многократно: на законни митинги у нас всички граждани трябва да разбират за какво се агитира и против какво се протестира. Само употребата на официалния език го гарантира. Иначе всеки може да разговаря на какъвто си иска език. 

Етническите българи в Бесарабия и в Болград са там, защото прадедите им са бягали от една деспотско-тиранска система, която не е зачитала човешките права на християнското мнозинство. След всяка руско-турска война, която православна Русия е водела с Османската империя, а те са примерно 12, на север са тръгвали кервани с нови български бежанци. Градът Болград става един естествен  подслон - първият по-голям град оттатък Дунава. Градът Болград е основан от главния попечител на българските преселници в южните руски райони по време на Руската империя - ген. Иван Инзов, именно като център за посрещане на българските преселници през 1821 г. Генералът го е виждал като център на българските преселници в Южна Русия.

Според държавноправния статус на Болградската громада, днешната българска етническа общност в Болград има свой Устав, приет с решение на 32-та сесия на Болградския градски съвет от 5 април 2012 г. 

Парламентарният спор 

Българската етническа общност в Бесарабия си остава сред най-многобройните български общности зад граница, с над двеста годишна собствена история. 

Планираната административно-териториална реформа в Украйна е доста неприятен и опасен факт, заяви в НС Валери Симеонов. Вярно. Според него, "над 200 години българите са лоялен партньор на украинската държава". Изглежда достоверно, но не е прецизно. Според депутата Христо Гаджев (ГЕРБ): "Българската диаспора в Украйна винаги е била интегрирана част от украинското общество". Не е била точно "партньор"; преди създаването на днешната украинска държава българите са били посрещнати и подслонени от Руската империя. Христо Ботев, когато е учителствал в Задунаевка, едва ли е мислел, че става "интегрирана част от украинското общество". Той е учителствал в Русия. В съвременния национално-държавен смисъл на думата за "украинско общество" говорим след 1918 г. Преди това в днешна Украйна българите са били част от тогавашното руско общество, а днешна Украйна е била интегрална част от Руската империя. След това, до 1991 г. - част от СССР.  

Как не се прави дипломация?

Преди около три години имаше забележително политико-географско "съвпадение" - г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент, замина за договорено работно посещение в Украйна. Съобразно българската Конституция, президентът на републиката й бе възложил да го подпомага и в работата с българските общности зад граница. Изневиделица в Украйна пристигна и българският премиер Бойко Борисов. По логиката на международните отношения подобно туристическо "дублиране" на най-високо равнище е или дилетантско, или неразбираемо. Услужливите български отразяващи медии се фокусираха върху премиера, който и тогава, и сега, е в дълг към политиката за работа със задграничните българи. Телерепортажите тогава показаха Йотова загрижена за правата на украинските българи след планираната административна реформа, а премиерът Борисов я галеше по рамото и я успокояваше - не се притеснявай. Един вид, всичко сме уредили. Да, ама не са. Оказа се, че нищо не са договорили. Дипломацията се официализира в документи. И сега, когато министър Екатерина Захариева преразказва телефонни разговори с украински държавници, остана незададен базисният въпрос: "Имаме ли нещо подписано с Украйна?" Ако има - покажете го. 

И така, министър Захариева не е била в пленарната зала, когато се е обсъждала проктодекларацията, просто защото... не е била поканена!

Българският абсурд е и този - политиката, включително и особено външната, се обосновава не в Народното събрание, а в някакви телевизионни интервюта. Другото име на тази практика е безочие и наглост. 

Днес правителството се опитва да прикрие украинския си провал. В условията на тотален медиен диктат това не е толкова трудно. 

Гледайки напред, по естествено е, част от болградските българи и изобщо украинските и молдовските българи да се завърнат в историческото си Отечество.