Йордан Стоянов:
Ако пропуснем шанса за АЕЦ, страшно ще съжаляваме
България има нужда от силна икономика, но това не трябва да става за сметка на хората, категоричен е младият социалист
/ брой: 204
Когато видиш Йордан Стоянов по служебен повод, няма да предположиш, че човекът със строгия си костюм и хендсфрий на ухото е склонен да остави удобството на градския живот, за да го замени с баня в реката и сън в палатка. Той обаче прекара близо месец в пътуване с каяка си само и само за да подкрепи подписката за референдум за АЕЦ "Белене". Казва, че е готов да подкрепи всяка кауза, която е справедлива и носи добро на хората.
Цитат:
"Икономиката трябва да служи на хората, а не хората на нея"
- Здравей, Данчо. Имаш много интересно хоби. Откога се занимаваш с пътувания с каяк?
- Не много отдавна, може би от около 4 години. Имам приятели, които карат от по двайсет, може да се каже, че съм новак в сравнение с тях.
- Необходима ли е някаква специална подготовка, преди човек да се впусне в подобно приключение?
- Както при всяко начало, човек може да започне, без да има някаква специална подготовка. Все пак е добре да можеш да плуваш, макар и това да не е задължително. Имам няколко приятели, които карат, без да могат да плуват, използват осигурителни жилетки. Но все пак, удоволствието е да си част от водата. Не е задължително да можеш да плуваш, но според мен е препоръчително. Когато аз започнах с каяка, нямах идея какво точно ми трябва. Намерих си една много стара лодка и така започнах.
- Не е ли малко самотно това занимание?
- Безспорно е самотно, но пък имаш време да останеш сам със себе си, за да си подредиш мислите, да си дадеш сметка какво можеш. Когато си сам и се захванеш с нещо сериозно, накрая знаеш, че си го постигнал сам, без да си разчитал на някого. Самотата важи за далечните пътувания. В България постоянно караме с приятели, просто за пътешествията ми в чужбина никой не проявява интерес. В този смисъл, когато караме в България, въобще не е самотно, ние сме по 4-5 лодки.
- Спомена пътуване в чужбина, това налага и преминаването на различни граници, лесна ли е процедурата за хора с каяци?
- Зависи къде плаваш. На практика почти няма граница в горния и средния Дунав. Ако се тръгне от Германия, първата сериозна гранична проверка е в Сърбия. Там минаваш като плавателно средство - правят ти ревизия, документи, издават виза. Следващата граница е българската, където също има проверка. Дунав е международен плавателен път и всичко е уредено, няма проблеми. Ако се плава в други страни извън ЕС, тогава може да има трудности. Случвало ми се е да имам неприятности с украинските гранични войски, както и с румънските военни, но всичко обикновено се разминава без последствия.
- Имал ли си проблеми със закона или властите покрай пътуванията си?
- Не бих ги нарекъл точно проблеми. Веднъж карах по Днестър в Украйна, уж бях проверил всичко с украинското посолство и казаха, че няма да имам проблеми... Покарах десетина дни, влязох между Украйна и Молдова. Тогава украинските гранични войски ме арестуваха, качиха ме на една уазка... Накрая ме депортираха, не точно депортираха, но ме закараха до един граничен град с Молдова и ме изпратиха да попитам молдованите дали ще ме пуснат да карам в техния участък. Оттам не ми разрешиха да продължа. След 2 дни баща ми дойде с колата и така се прибрах... Тези неща се случват, за да има с какво да запомниш плаването (смее се). По-добре това, отколкото да има някакви сериозни проблеми.
- Какви са трудностите на плаването с каяк?
- По този начин, по който пътувам аз - самотата. Колкото и да се подготвя човек за подобно пътуване, след втората седмица става трудно. Иначе няма никакви сериозни проблеми, ако наистина искаш да се занимаваш с това. Ако обаче на подобно пътуване тръгне човек, който не е добре подготвен, както физически, така и психически, наистина може да има големи неприятности и проблеми.
- Има ли в България школи, които да подготвят деца и възрастни за този спорт?
- Има няколко клуба, които предлагат обучение. Всеки, който се интересува, може да ги намери в интернет. Аз съм член на клуб "Тетида" - Нова Загора. Имаме програма, в която са включени и безплатни обучения, най-вече за деца от околността. Правим открити уикенди край язовир "Жребчево", където караме лодките. Всеки, който, може да дойде, а детето му да се учи, без това да му струва нищо.
- А къде е мястото на държавата в случая? Тя помага ли ви?
- По-скоро не. Държавата е абдикирала от професионалния спорт, да не говорим за подобни аматьорски начинания. Честно казано клубът в Нова Загора получава малка подкрепа от общината, това обаче са си административни въпроси, с които се занимават момчетата там и аз не съм много компетентен в подробностите.
- Това лято направи едно много интересно пътуване, подкрепи по доста нестандартен начин референдума за АЕЦ "Белене", като пропътува с каяк пътя от Инголщат до Белене. Какво те накара да подкрепиш инициативата по този начин?
- Смятам, че каузата е изключително важна. Ако пропуснем този шанс за изграждане на атомна централа, след години ще съжаляваме страшно много. Защо го направих по този начин? Първо, по принцип се занимавам с това, дадох си сметка, че подобно пътуване ще е по-различно, по-интересно. Целта беше да се привлече вниманието на максимално много хора към проекта. Смятам, че това бе един добър начин, по който да се заинтригува обществеността към темата.
- Смяташ ли, че каузата успя да привлече достатъчно хора на своя страна?
- По-скоро да, защото в крайна сметка всички заедно успяхме да съберем необходимите подписи, и то в ситуация, в която много хора искаха да ни подкрепят, но се страхуваха да го направят. Участвах в подготовката на инициативата - събирахме подписи. Знам колко много хора, особено възрастни, искаха да се подпишат, но страхът ги отказа. Казвали са ми в очите, че се страхуват да се подпишат, въпреки че ни подкрепят. В този смисъл - успяхме. Сега остава да видим по какъв начин правителството ще се опита да извърти нещата. Освен евтина енергия тази централа ще даде шанс и на градовете в този район. Видях с очите си как някои от населените места там са мъртви. Никопол, Лом, Видин - там всичко сякаш е спряло.
- Какво ти направи най-силно впечатление по време на пътуването?
- Много неща видях за близо месец, минах през осем държави, всяка от които има с какво да впечатли човек. Най-интересни са различните хора, които срещаш по пътя си. Край реката има страшно много история, която да се види, прекрасни крепости... Минах през 4 европейски столици - Виена, Братислава, Будапеща, Белград. Всяка от тях сама по себе си си струва плаването. Невероятна природа, голяма част от нещата не могат да бъдат разказани - трябва да се видят на място.
- Говорил ли си с хората, които срещна за каузата? Как реагираха те на инициативата ти?
- В Германия и Австрия не съм. Така или иначе антиядрените процеси там са много силни. По време на пътуването обаче срещнах силна подкрепа. Няма как разумен човек да не подкрепи проект, който осигурява евтина енергия, и то в свят, в който в бъдеще ще трябва да се борим за енергия. Говорим за неща, които чукат на вратата ни, и ако не си дадем ясна сметка за това, не нашите деца, а самите ние ще го усетим много тежко.
- Част си от Младежкото обединение в БСП. Повечето от връстниците ти се отнасят, ако не негативно, то пренебрежително към политиката и особено към социализма, това притеснява ли те?
- Не, по-скоро трябва да мине още малко време, а ние да свършим още малко работа. В цял свят младите хора са двигател на социалистическите и левите движения. Социалистите, комунистите, социал-демократите, дори анархистите, са политическите движения, в които се раждат много идеи за промяна, опитват по свой начин да променят обществото към по-добро. Социализмът е най-близо до мисленето и манталитета на младите хора, макар че в България нещата все още не са се случили точно както трябва. Смятам, че това ще се промени, защото виждам хората, с които работим в младежката организация на БСП. Те са много по-различни, готови са и искат да работят. Има много неща, които не са на мястото си, но си мисля, че с времето и с много работа всичко ще дойде по местата си.
- Защо избра БСП?
- Защото смятам, че социалистическата и лявата традиция, която членовете й изповядват, е много важна. Не че съм съгласен с всичко, което се случва в партията, или което се е случило през последните години, но смятам, че най-лесният и правилният начин е да се опиташ да промениш нещата отвътре. Десницата опита обратния модел и на практика това доведе на власт един откровено популистки режим, отвори се огромна празнина в дясното пространство. Опитваме се това да не се случи и вляво. И засега - вече 20 и няколко години, успяваме.
- Говориш за промяна, какво трябва да се промени в България?
- Със сигурност трябва да се променят много неща. Честно казано, на мен ми се ще най-вече икономиката ни да стане силна, гъвкава, конкурентоспособна. Изключително важно е обаче това да не се случи за сметка на трудещите се, на хората на наемния труд, защото те са най-важни. Икономиката трябва да служи на хората, а не хората на нея. Според мен трябва да се работи страшно много в тази насока. Има много хора, които работят в ужасни условия, без осигуровки... Правителството наскоро дори прие промени, които криминализираха неплащането на осигуровки от страна на работника. Това на практика означава, че огромната част от хората, които се борят за хляба си, вече са престъпници, просто защото не могат да наложат волята си над работодателите. Мисля, че това е нещо, което със сигурност трябва да се промени при едно ляво управление.
- Оптимист ли си или си песимист?
- Длъжни сме да бъдем оптимисти! В крайна сметка сме избрали да останем тук, да се борим и да променяме нещата. Който мисли, че има път навън, иска и може да се оправи - добре. Ние обаче сме тук и ще се борим за себе си и по този начин за страната.
- Накъде е следващото пътешествие?
- Не знам, ще ми се да направя обиколка на европейската част на Турция. Иска ми се да отида до Русия, Санкт Петербург, Нева. Мечтая и за сибирските реки.