Аферата "Боташ"

Досега държавният газов доставчик "Булгаргаз" би трябвало да е платил грубо над 250 млн. долара на турския газопреносен оператор "Боташ" за запазения от 1 януари 2023 г. капацитет за пренос на природен газ от турски терминали за регазификация на втечненото синьо гориво до границата с България. Това сочат клаузите в 13-годишното споразумение между двете дружества, което публикуваха в сряда от организацията BG Elves във Фейсбук и Телеграм. "Елфите" (Българската онлайн общност BG Elves "Българските елфи", подкрепяща Украйна) направиха преди месец публична изчезналата пътна карта за строежа на продължението на газопровода "Турски поток" през българска страна, която потвърди медийните публикации още от времето на строежа на съоръжението, че това става под диктовката на Кремъл и с участието на руски фирми. Сега

изтеклия документ с гриф "търговска тайна",

подписан между "Булгаргаз" и "Боташ", също потвърждава вече излезли в публичното пространство миналото лято данни. Той става публичен ден след като Владимир Малинов, който оглавяваше "Булгартрансгаз", стана служебен министър на енергетиката. "Елфите" го посочват като архитекта на газовото споразумение и отбелязват, че той е координирал подписването му, препращайки имейла с изпратения от турците документ до директорката на "Булгаргаз" Деница Златева.
От историята на имейла става ясно, че първоначално той е бил изпратен не само на Малинов, но и на Златева, както и на друг член на управата на "Булгаргаз" – Веселин Синабов, и до тогавашния началник на политическия кабинет на тогавашния служебен енергиен министър Росен Христов – Любомира Ганчева.
Според станалото публично споразумение "Булгаргаз" поема задължение да плаща дневно по 486 514 долара на "Боташ" от 1 януари 2023 г. Сумата се формира от резервиран дневен капацитет за доставка на турски терминали на 53 200 МВтч, които турският оператор трябва да пренесе до точката за свързване на турската и българската газови мрежи – Странджа/Малкочлар. За това количество таксата е 9.145 долара за мегаватчас, дължими за всеки от договорените 19.418 млн. МВтч годишно, независимо дали са доставени от "Булгаргаз" на турски терминали. За периода от 1 януари досега това прави около 224 млн. долара.
Към сметката обаче трябва да се прибави и

таксата за входния капацитет

на "Боташ" към България, чиято фиксирана в споразумението цена е 204 евро/МВтч годишно, което според договорените количества прави 10.852 млн. евро годишно. "Булгаргаз" обаче плаща и за входен капацитет на точката Странджа/Малкочлар на "Булгартрансгаз". Одобрената от Комисията за енергийно и водно регулиране действаща в момента тарифа за входен годишен капацитет на същата точка е 462.67 лв./МВтч. Тоест газовият доставчик плаща около 11.3 млн. евро годишно на "Булгартрансгаз". Така се формират досегашни общи разходи на "Булгаргаз" над 250 млн. долара.
Срещу това "Булгаргаз" реално за година и три месеца е осигурила едва 2.5 млн. МВтч втечнен газ на турски терминали. Първото карго дойде през април 2023 г., когато американската "Шанийр" достави 500 хил. МВтч газ на терминала "Ереглиси" на Мраморно море вместо френската "Тотал", която бе спечелила първия търг за доставки по споразумението с "Боташ", но ги разтовари в Гърция - на "Ревитуса".
През август миналата година "Булгаргаз" обяви, че ще има още търгове за доставки на турските терминали през есента и зимата на 2023 г. Това обаче не се случи, а есента дружеството обяви процедури директно за 2024 г., търсейки по 1 млн. Мвтч за януари и февруари и за юли и август. "Тотал" отново бе предпочетеният продавач, но само за първите два месеца на годината. За другите два месеца се оказа, че цените не са изгодни.
Така към момента осигурените през договора с "Боташ" количества са едва 2.5 млн. МВтч или под 240 млн. куб. м при общ резервиран годишен капацитет от 19.418 млн. МВтч или 1.85 млрд. куб. м.
Хипотетично вече е възможно "Булгаргаз" да има осигурени още 1.5 млн. МВтч за доставка в Турция. Дружеството обяви търг за разтоварването на такива обеми на терминала в Александруполис, който трябва да влезе в експлоатация на 30 април. Условията обаче допускат регазификацията да стане и в Турция. Според тях на 5 април трябва да е станал ясен доставчикът на тези количества, но

"Булгаргаз" не е обявил резултатите от този търг

Според търговци на газ, с които Mediapool разговаря, комплексната цена на услугата на "Боташ" от 9.145 долара/МВтч е по-висока от обичайната за газопреносни оператори. Тарифите за изходен капацитет от Турция към България са окей. Основният проблем е, че "Булгаргаз" не успява да подсигури огромните количества газ, които да разтоварва в Турция.
Така тотално не е постигната амбицията на бившия служебен енергиен министър Росен Христов "Булгаргаз" да доставя синьо гориво не само за вътрешния пазар, но и за Румъния и Унгария и да се превърне във важен търговец в региона. Вместо да продава на съседните държави реално "Булгаргаз" продължава да внася газ от Гърция, освен по-евтините азерски количества от 1 млрд. куб. м годишно. И то на цени, които формират вътрешна стойност на суровината от близо 58 лв./МВтч. през април.
За сравнение на газов хъб "Балкан" от началото на април борсовата цена е около 40 лв./МВтч в търговията за следващия ден.

mediapool.bg

И ЕК разследва газовата сделка между България и Турция

Европейската комисия разследва сделката, която позволява на българския газов оператор "Булгаргаз" да получи достъп до доставки на газ през Турция, като съмненията са за възможни нарушения на правилата на ЕС за конкуренцията. Писмото е изпратено до българските власти през миналия октомври.
С него Генерална дирекция "Конкуренция" на ЕС поиска от "Булгаргаз" да изпрати изчерпателен списък с документи, включително информация, свързана със споразумения за доставка с турския държавен оператор "Боташ" и резервиране на капацитет на турско-българската граница.
Освен това ЕК иска от "Булгаргаз" да изпрати информация за договорите, които са сключени или са в процес на договаряне, при които "Булгаргаз" може да действа като изключителен представител или дистрибутор за доставка на газ в България или другаде в ЕС.
Разследването е провокирано от опасения, че "Булгаргаз" може да е единственото дружество в ЕС, което има достъп до природен газ чрез турската инфраструктура и потенциално действа като посредник за газ, осигурен в Турция и доставен в региона.