15 Ноември 2024петък20:57 ч.

България в геополитическите простори

Центърът на тежестта в бъдещото развитие се накланя на Изток

/ брой: 175

автор:Васил Савов

visibility 2663

Европа се тресе от нестихналите удари на финансово-икономическата криза и кредитната дългова безизходица. Същевременно на планетата осезаемо се разгаря геополитическата борба в многополюсния свят. Международните анализатори се опитват да уточнят измененията в съотношението на силите най-напред в "първия геополитически ешелон". Руският геополитик Николай Стариков излъчва 4 страни: САЩ + Англия (англосаксонският свят, Англия гравитира повече към Вашингтон, отколкото към Брюксел), Европейският съюз, Русия и Китай. Сп. "Atlantic" посочва държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай) и Африканския съюз. Геополитикът Боян Чуков поставя 9 играчи с глобални проекти.
В международния печат се сочат и страни, които стремително се движат напред към геополитическа орбита, от "втория ешелон". Бруклинският институт вписва в него Турция, Индонезия, Казахстан и ДР Конго (Киншаса). Всичко зависи от геополитическия потенциал.

Съотношението Запад - Изток

Върху основата на разузнавателни данни Ури Додуш от фондация "Карнеги" твърди, че американската икономика между 2010 и 2020 г. може да постигне годишен растеж от средно 1,7% и нейният дял в БВП на страните от Г-20 ще падне от 1/2 на 1/4. Безработицата се покачи от 4,6% през 2011 г. на 8,2% през май т. г.
Европейският съюз създава все по-голям риск за световната икономика. От 2,5-3,2% преди кризата БВП на страните в него спадна на 2% през 2010 г. и се очаква за 2012 г. 1,5 процента. Безработицата от 9,9% през 2011 г. достигна 11,1% през май 2012 г.
Япония още не може да преодолее кризата. През 2011 г. страната отбеляза БВП от 0,4 на сто. Безработицата достигна 4,4% през май т.г.
Коментаторите обобщават залеза на Запада. "Центърът на тежестта в бъдещото развитие, писа немският "Stern", се накланя на Изток".
През 2005 г. премиерът на Индия Манмохан Сингх обяви, че "ХХI век ще бъде индийски". Броят на населението ще заеме челна позиция в света. Китай се насочва към глобално лидерство. Той вече е втора икономическа сила, навлезе в космическата ера. Натрупали внушителен икономически и човешки потенциал, Китай, Индия и Япония ще оспорват лидерството в Азия.
Ще оглави ли Латинска Америка света? Авторът на книга с това провокативно заглавие е професорът по международни отношения, колумбиецът Оскар Гардиола-Ривера. Той твърди, че "влиянието на САЩ ще се запази в някои латиноамерикански страни, но Бразилия, Венецуела, Еквадор, Боливия и Аржентина ще излязат от това влияние".
Какво е мястото на Африка? Сенегалският в. "La Gazette" публикува мнения на политици, писатели, социолози, журналисти по този въпрос. "Африканските държави са изправени пред въпроса как да се развиват - по "китайски модел" или по законите на пазарната икономика".
Световният печат следи събитията в Северна Африка, Близкия и Средния Изток. Лондонският "Open Democracy" поставя в центъра движенията против корупцията и авторитарните управления. "Арабската пролет" разкри по-дълбоки социално-политически изменения. Неразрешени остават остри проблеми на демократичните свободи, рискът от нов авторитаризъм на религиозна основа. Зад свалените режими се оголиха социално-икономическа нестабилност, безработица, религиозни различия. "Арабската пролет" ще закъснее.

Основни тенденции на бъдещето

Процесите, които ще упражняват решаващо влияние върху бъдещото развитие на човечеството, са зависими и от някои рискови фактори. Ракетноядреното въоръжаване продължава да виси като "дамоклев меч" и обуздаването му е безуспешно. Още от създаването му то има двояко въздействие - увеличава опасността за световния мир, а същевременно възпира желанието за употребата му. Многополярният свят трудно вече ще спре апетитите към притежаването и усъвършенстването му.
Миграцията в света се разширява и смешението на етносите се увеличава, което изостря етнорелигиозния проблем. Взаимозависимостта между геополитическите интереси и ислямския фундаментализъм предвещава остра борба между развити и развиващи се страни. Противоборството между християнството и исляма е с вековна давност. В самите вероизповедания продължават вътрешните вражди. Не престава борбата между сунити и шиити в арабския свят, между католици и православни.
Сложността в многополярния свят се засилва и от разрастването на престъпността и корупцията. В условията на пазарна икономика те обхващат ръководни среди, прояждат административно-управленския апарат, сливат политически партии с финансово-икономически групировки. Расте разделението между бедни и богати.
Човечеството го дебнат екологични катаклизми, предизвикани от обективни природни закони и от човешко безхаберие.

Сложната геополитическа борба

Международното напрежение ще се определя и от човешката воля. Решаващо влияние ще оказва съперничеството в "първия геополитически ешелон".
Опиращ се на притежавани все още предимства във финансовата и икономическата сфера, военната област, пропагандните средства и "меката сила", Вашингтон поддържа огнищата на напрежение далеч от своята територия. Но терористичният акт от 2001 г. показа, че неговата неуязвимост е илюзорна. Въпреки провала в Ирак и Афганистан той не се отказва от попълзновения в Близкия и Средния Изток. Привличат го не само енергоизточници, но и плътно доближаване до Русия и Китай. Без да се отказват от европейското направление, САЩ официално оповестиха, че преместват своите приоритети на Изток. Китай се определя като най-сериозен съперник. Отношенията между развитите капиталистически държави се характеризират със солидарност, но и взаимно подобрение. "Най-добрият път за борба с китайците, писа Николай Стариков, е да се поставят на мястото им другите центрове на сила. Ако се приведат в послушание Европа и Русия, с Пекин ще се разговаря по-лесно". Европа се смята за уязвима, тъй като е скована с оковите на НАТО. За развитието на ситуацията в Русия "The Wall Street journal" предлага насърчаване на вътрешната съпротива.
Вековна цел на капиталистическите държави е завладяването на Евразия, източник на подземни съкровища и първостепенен геостратегически регион. Срещу този стремеж обаче вече се изправя евроазийският проект на Русия и ШОС, включваща и Китай.

 А ние накъде?

В този непрекъснато променящ се и усложняващ се свят къде е мястото на България? Като малка страна управляващите преди се ориентираха към някоя от великите сили. Възприетият от 90-те години на миналия век външнополитически курс е насочен отново в една посока, въпреки горчивия опит от миналото. Броят на великите сили се увеличи. Да прегърнеш единия "голям брат", за да ритнеш друг "голям брат", е непочтено и недалновидно. За да покажат своята правоверност към Запада, някои политически и държавни мъже у нас лековерно прибягват към пренебрежение и неприязън към Русия. Те още не разбират дълбоките корени на българо-руските отношения. Да се плюе по тях е късогледство. Нужен е поглед по-широк и дългосрочен. Ако не виждаш надалеч, оставаш сляп и наблизо. На България е нужно сътрудничество и със САЩ, и с Русия, и с Китай, Индия, Япония, Бразилия. Диктуват го коренните национални интереси.
Ние не само трябва да сверяваме външнополитическия си часовник с този на великите сили. Нужни са усилия главно в две направления - Европейския съюз и Балканите. По своето географско разположение България има да играе особена роля, като използва разумно геополитическия си потенциал.
Присъединяването ни към ЕС е в унисон с обективните потребности и съвременни тенденции. Развитието му разкри както положителни, така и отрицателни явления. Появиха се неблагоприятни аспекти в отношенията между западната и източната част на света. Запазването им може да прерасне в остри противоречия и кризисни състояния. Разногласия съществуват по редица вътрешносъюзни и международни проблеми.
Балканите са костеливият орех на Европа. Предстои присъединяването към ЕС на страни от Западните Балкани. Състоянието на разединение под външно влияние в продължение на столетие ни донесе погроми, вражда, нещастия. То трябва да се преодолее заедно. Вниманието на управляващите среди в отделните държави и сега е насочено предимно към западните държави. Балканското сътрудничество е на заден план. И досега няма междубалканска среща на високо равнище за обсъждане на специфичните регионални проблеми. Липсата на такъв форум пречи за съчетаване на националните интереси с повелите на общността, създава почва за опасност от външни внушения във вреда на балканските народи.

Промяна в световното равновесие
(По дял в световния БВП - в %)


Страни    2010 г.    2050 г.

Китай    12,9    20,6
Индия    5,4    14,7
САЩ     19,4    13,6
Бразилия    2,9    3,5
Япония    5,6    2,7
Русия 3,7    2,6
Индонезия     1,3    2,1
Германия    4,0    2,0
Франция    2,9    1,9
Нигерия    0,05    1,6

(По паритет на покупателна способност)

Източник: ООН "Светът през 2050 г."

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ