14 Ноември 2024четвъртък20:58 ч.

В навечерието на парламентарния вот и на втория тур на президентските избори в Република Северна Македония

БЪЛГАРИЯ Е ВРАГ №1 ЗА НОВИЯ МАКЕДОНСКИ ПРЕЗИДЕНТ

На 8 май гражданите на РС Македония ще дадат гласа си за две партии и двама кандидат-президенти, които могат да взривят българо-македонските отношения. Гордана Силяновска иска ревизия на Договора за приятелство с България (2017) и на Преговорната рамка с ЕС (2022) с аргумента, че „конституционните промени са български диктат, а преамбюлът на конституцията не е телефонен указател, за да включваме в него всички съседи“

/ брой: 82

автор:Дума

visibility 6984

Северна Македония отива на втори тур на президентските избори, след като нито един кандидат не получи над 50% от гласовете, за да спечели на първия кръг. Вторият тур ще се проведе на 8 май, заедно с парламентарните избори, които ще определят пътя на страната към ЕС.
Гордана Силяновска-Давкова, подкрепяна от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, постига победа с 40,08 на сто, а настоящият президент Стево Пендаровски от управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) има 19,92 процента от гласовете. Те ще се изправят един срещу друг на 8 май, но перспективите пред Пендаровски са мрачни.
През 2019 г. гласовете на албанските партии дадоха победата на Пендаровски на втория тур, но сега ВМРО-ДПМНЕ се надява на гласовете на албанската партия „Струва си“. Преди изборите обаче водещите албански партии - Демократичен съюз за интеграция и „Струва си“, се споразумяха да не подкрепят управление, което отказва да направи конституционните промени, изисквани от Плана „Макрон“, т.е. българите да се впишат в македонската конституция.
В РС Македония „албанският фактор“ винаги е бил решаващ и той определя кой да управлява страната. Но за разлика от България, където ДПС е единствената етническа партия, в Северна Македония има две големи албански партии.
Проф. Силяновска оспорва Преспанското споразумение между Македония и Гърция, решило 22-годишния спор за името на Република Македония, след което Атина подкрепи Скопие за членство в НАТО и ЕС. Тя иска ревизия на Договора за приятелство с България (2017) и на Преговорната рамка с ЕС (2022) с аргумента, че „конституционните промени са български диктат, а преамбюлът на конституцията не е телефонен указател, за да включваме в него всички съседи“.


Огромният паметник на Александър Македонски в Скопие. Според Преспанското споразумение Македония трябва да се откаже от псевдоантичната си история и да преразгледа статута на паметниците, присвояващи историята или културното наследство на Гърция. В последните години македонската столица бе осеяна с паметници на антични герои, като бяха издигнати и монументи на цар Самуил, Гоце Делчев, Яне Сандански и плеяда български възрожденци. Тогавашният  премиер Зоран Заев се разграничи от проекта "Скопие 2014“, който започна през 2009 г. и промени облика на центъра на града, но до момента тези паметници не са премахнати. Планира се на паметниците да бъдат поставени надписи с обяснения. Например паметникът на Александър Македонски ще се нарича "Воин на кон" с обяснението, че е „символ на гръцкия античен период и на приятелството между Македония и Гърция“

През 2018 г. Силяновска се обяви срещу Закона за разширяване употребата на албанския език и това поставя под въпрос подкрепата на албанските партии на втория тур на президентските избори.
Отношенията между София и Скопие са обтегнати заради ожесточения спор за езика и историята на РС Македония. През 2022 г. България отстъпи, като се съгласи с предложението на ротационното френско председателство за премахване на ветото върху началото на преговори за присъединяване към ЕС, ако Северна Македония впише българското малцинство в конституцията на страната.
Пендаровски и СДСМ са готови да приемат конституционната поправка, но нямат мнозинство за това в парламента. ВМРО-ДПМНЕ е съгласна да впише българите в основния закон, но след като Северна Македония влезе в ЕС.
България има четири искания към РС Македония, които са неотменима част от преговорната рамка за нейното еврочленство: спорните исторически въпроси, националността на Гоце Делчев, премахването на езика на омразата от учебниците, вписването на българите в конституцията. Тези български условия влизат и в механизма за еврочленство на РС Македония, и в Договора за приятелство от 2017 г. ВМРО-ДПМНЕ обаче настоява, че двустранният договор не трябва да е част от преговорната рамка. Така се отхвърля редактирането на македонските учебници, което означава продължаващо присвояване на българската история от Средновековието и Възраждането.
Изключителна вина за сегашната патова ситуация в българо-македонските отношения има дясното мнозинство в Народното събрание. През 2022 г. ГЕРБ, ДБ и ДПС отстъпиха пред френския диктат и дадоха „зелена светлина“ за стартиране на преговори за членството на Скопие в ЕС, без да получим сигурни гаранции за адекватна реакция от македонска страна.
Дали за да спечели гласове, дали защото е горчива истина за нас, Пендаровски лансира скандална новина, уличаваща ни в капитулация под френски натиск. Ето какво изнесе той:
"От многото нелогични български искания, свързани с идентичността, езика, окупация-администрация, остана само това за вписване на българите в конституцията. Понеже Европа отхвърли всички искания на българите, Европа каза: "дайте, направете поне това (вписването на българите в основния закон), когато вече имате такава конституция". Когато им отхвърляш ревизията на македонската история, отхвърляш, че македонският е диалект на българския език и че сме били българи до 1944 г., тогава какво остава за българите? Всичко това беше, за да се спаси образът на българската преговаряща страна..."
Имаме ли журналистика, репортерите в Народното събрание трябва да зададат серия от въпроси към лидерите на партиите, подкрепили Плана „Макрон“, с който дадохме „зелена светлина“ за членството на РС Македония в ЕС.
Въпросът, на който трябва да отговарят Борисов, Иванов, Петков и Пеевски, е един и звучи така: Има ли двойно дъно в македонския куфар на Макрон, измамена ли е България?

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ