15 Ноември 2024петък00:26 ч.

Паметникът на Ана Маймункова в Хасково

АКЦЕНТИ

Ана Маймункова и 8 март

Борбата за правата на жените 100 години по-късно е за същите недостижими ценности

/ брой: 46

автор:Димитър Денков

visibility 2407

Проф. Димитър Денков


8 март надали щеше да стои по-особено в календара без Ана Маймункова, родена преди 145 години в Хасково в семейството на комитетския деец и диарбекирски заточеник Кръстьо Маймунков. След девическа гимназия в Стара Загора, където Вела Благоева я запознава със социализма и женския въпрос, Ана би могла да отиде в чужбина, да минава с капела, чадърче и копринени фусти из четирите павирани улици на столицата под ръка с офицер или чиновник. Избира обаче, по-градска среда: с марксисткия кръжок на Аврам Гачев младата учителка обикаля културните и икономически центрове, над които София все още не е разпростряла всевластието си - Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово, Севлиево, Свищов, Видин, Ямбол, Сливен, Варна, Шумен. 

Уволняват я за политическа агитация: тя единствената жена, делегат на учредителната конференция на учителската социалдемократическа асоциация през 1906 г., нещо непростимо за Министерството на просветата. Организира курсове за ограмотяване на работници, антивоенни демонстрации и стачки, събира средства за вдовици от войните и изселнически семейства, бори се за правата на жените в семейството и обществото: да избират и да бъдат избирани за решаване на национални и интернационални дела - от равна заплата за равен труд до достоен образ в обществото, че и за правото да пушат на публични места. 

В този дух са статиите в социалистическия печат: няма женски въпрос, решаван "феминистично"; винаги е имало репресия над жените, но най-вече при капитализма, където половата разлика се прикрива с приказки за социални роли и индивидуален успех. При това върху жените се стоварват изискванията за морал, сляп за ограбвания в дома, на полето и във фабриката труд без отпуск за майчинство, намален работен ден, достъпна медицинска помощ, детски градини и безплатно образование. Макар писано след 1919 г. вече от комунистка, това не е само комунистическо: има го в мисленето и действията на жени през цялата история, за да бъде ясно заявено в борбите за равноправие. 

Ана Маймункова води българската делегация на международната конференция на жените-комунистки в Третия конгрес на Интернационала през 1921 г. в Москва. Сред предлаганите решения по женския въпрос, влезли по-късно в множество конституции, се предлага да се чества Международен ден на трудещите се жени. Изборът на 8 март е по предложение от българската делегация. 

Датата не е случайна: свързана е с женските стачки в Ню Йорк и деня на майката, с опитите на Клара Цеткин да организира световно женско движение, с мартенския бунт на жените в Петербург през 1917. 

За да заостри женския въпрос у нас, Маймункова създава в. "Равенство", чиито статии сякаш са писани днес: за неравни и неплащани надници, за робините в тютюневи и шивашки фабрики, за уволнявания поради бременност, за връзката между платени здравеопазване и образование с високата смъртност и неграмотност, за мита за първородна греховност на жената и следващата оттук нравствена непълноценност. Това не е инцидентно, а системно насилие, произтекло от обществено устройство, при което вилите в Чамкория са все по-пищни с гетоизирането на градовете и съсипването на селата. 

След деветоюнския преврат през 1923 г. Ана Маймункова е арестувана, изтезавана е в полицията, но пак организира стачки срещу новото правителство. Часове след атентата в църквата "Св. Неделя" е отведена в Дирекция на полицията и убита в средата на май 1925 г., нареждайки се сред множество изкупителни жертви. Тогавашната "отговорна" журналистика оправдава това с простата сметка: "За един наш - десет ваши"; това не е чуждо и на сегашната, чиято политкоректност представя убийците за "достойни българи", борци срещу комунизма, както и се възмущава, че на нейно име все още имало улици, читалище и дори училище. 

Затова трябва да се припомня за Ана Маймункова не само покрай 8 март и джендър проектите, но и заради гузни липси в учебниците по история и гражданско образование, фалшиви без нейния портрет и няколкото реда за живота, делото и смъртта й. 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ