70 сезона куклена магия

70-годишнината на Пловдивския куклен театър направи настоящия му сезон особено забележителен. Още в началото му, през есента, въображението и изкусните ръце на поколения сценографи, майстори на кукли и режисьори превърнаха в приказен свят Градската художествена галерия на ул. "Княз Александър I" в Пловдив. Сред персонажи и афиши на десетки паметни представления от 1946 г. досега, изпълнили няколко зали, си дадоха среща артисти и въобще театрали от прочутата трупа на пловдивските кукленици със своите почитатели от града, страната и дори чужбина. Директорът на Кукления театър Виктор Бойчев изрази общата мечта да видят веществената памет за спектаклите, събрана в собствен куклен музей, за да се съхрани за поколенията.
"Събудихме детето у всеки от вас, нали?" - закачливо питаше публиката на откриването на изложбата сценографката Виржиния Петкова, която заедно с Гергана Стаматова и театроведката Катерина Георгиева са авторски екип на експозицията.
Гражданско общество създаде културните институции на Пловдив - това е основаният през 1945 г. Граждански комитет за културното издигане на Пловдив и областта, оглавяван от юриста и общественик Никола Янев. "Най-голямата награда" поставя началото на Пловдивския куклен театър на 7 януари 1947 г. Българската народна приказка е драматизирана от актьора Тодор Велков, а режисьор-постановчик е Георги Сараванов, чието име е записано най-отгоре в историята на пловдивските кукленици. Той е и един от основните изпълнители. Представлението се играе в салона "Света Анна" на улица "Отец Паисий", популярно място през 30-те и 40-те години за сказки, малки концерти и прочее артистични прояви. Премиерите следват една след друга - постановка, кукли и декор: все същият Георги Сараванов. Театърът се води като структура към Градския народен съвет и през 1948/1949 г. му е предоставен салонът в читалище "Шалом Алейхем".
През сезон 1950/1951 г. започва ерата на оперите, поставени на пловдивската куклена сцена. Началото е с "Цар Салтан" по операта на Николай Римски-Корсаков, следват "Черевички", "Отвличане от сарая"... В трупата са вече актьори като Анна Данева, Анастасия Ангелова, Веса Митрева, Гинка Тасева, Костадин Ставрев, Крум Ковачев, Димитър Борисов, по-късно Иван Сивинов, Стефан Балджиев, Иван Дипчиков и други, които бяха ядро на трупата в продължение на десетилетия. Сценограф най-често е Борис Ахчийски. В "Тито строи социализъм", политическа сатира от Хаим Бенадов и Антон Антонов, асистент му е не някой друг, а Христо Явашев-Кристо. Пиесата се играе заедно с "Лудите от Вашингтон" от същите автори и същия постановъчен екип, режисьор е Димитър Пунев. Премиерата е на 1 март 1952 г. На 21 декември същата година е премиерата на "Когато се пали елхата". На афиша е изписано: "Новогодишна премиера в чест на 73-ия рожден ден на др. Сталин". През 1954 г. в трупата се включва Иван Сивинов, който дълги години ще бъде основна артистична сила, родоначалник на фамилията кукленици Сивинови. В средата на 50-те в постановъчните екипи фигурира и името на известния Енчо Пиронков като скулптор. Много от значимите пловдивски творци в онова време - режисьори, композитори, художници, са свързани в една или друга степен с Пловдивския театър - работят за него композиторите Иван Спасов, Милчо Левиев, Иван Димов, художниците Димитър Киров, Борис Димовски, Йоан Левиев, Атанас Згалевски, режисьорите Маргарита Тихинова, Кръстю Дойнов, Константин Загоров...
Големите завоевания на театъра в първите десетилетия са белязани с имената на Тодор Динов и Юлия Огнянова. Известният художник-аниматор поставя "Голият крал" от Евгений Шварц - първата куклена постановка за възрастни, а знаменитата Юлия Огнянова дори е режисьор в театъра в продължение на три сезона от 1965 до 1968 г. - тя поставя "Петрушка" по музика на Игор Стравински, художник-проектант е Димитър Киров, "Мистерия-Буф" от Маяковски, по-късно - "Хоро" по романа на Антон Страшимиров... По това време постъпва в театъра младата и талантлива режисьорка Яна Цанкова - с нея са свързани едни от големите успехи на театъра, директор е Ешуа Бело (1963-1976), драматург - поетът и театровед Васил Урумов, любими актьори на пловдивската публика - Иван Сивинов, Анастасия Ангелова, Денка Димова, Иван Дипчиков, Блага Коева, Звезда Дафова, Райна Порязова, Карп Карпов, Ваня Сивинова... Към средата на 70-те години започват да идват по разпределение нови попълнения актьори и режисьори - някои като Нина Сивинова до живот са свързани с трупата, други (Румелия Знаменова, Мира Калинкова) блясват за три сезона и потеглят към столицата. Три сезона играха на пловдивска сцена Боньо Лунгов и Румен Рачев, днес авторитетни педагози в театралната академия.
Славен период в историята на театъра бе 15-годишното директорстване на режисьора Васил Апостолов (1983-1998), по негово време големите успехи на театъра са свързани с организаторския му талант (кой не се е возил на Автобуса на приказките?) и с таланта на младите тогава режисьори Славчо Маленов ("Хождение по буквам", "Не пипай куфара", "Лъв без опашка") и Петър Пашов ("Светлосиният Петър", "Пук", "В лунната стая", "Дон Кихот"), сценографката Силва Бъчварова, актрисата Жени Пашова - вече професори в НАТФИЗ, както и колегите й Панайот Добрев, Енчо Данаилов, Мария Лазарова, Янко Гъделев... В театъра през 70-те години гостуват като постановчици известните братя Райкови. През 1982 г. проф. Николина Георгиева поставя "Яйцето" от Борис Априлов и обира всички авторитетни награди за куклен театър. Авторският спектакъл на група "Сивина" (Нина, Ваня и Иван Сивинови) "Метаморфози" се играе години наред на няколко континента.
Днес театърът се ръководи повече от 17 години от Виктор Бойчев, завършил първия актьорски випуск на големия Стефан Данаилов в академията. Успехите в последните години дойдоха със спектакли на тандема Веселка Кунчева-Мариета Голомехова - "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "По ръба на небето", "Вграждане", "Аз, Сизиф", още за "Добър ден, Пинокио" и "Карлсон" на реж. Леонард Капон, за "Малкият принц" и "Едип. Празникът на ослепяването" на руския режисьор Руслан Кудашов, за "Желанието, наречено Фауст" на сънародника му Сергей Столяров, за "Тримата братя и златната ябълка" на Ева Кьосовска, за "Хамлет" - работа на Съби Събев, за "Студеното сърце", реж. Веселин Бойдев, за "Бяла приказка", реж. Ваня Сивинова, с участието на актьори като Румен Караманов, Виктор Бойчев, Ева Кьосовска, Соня Ботева, Димитър Николов-Шаблата, Татяна Етимова, Живко Джуранов, Христо Таков... Много са.
През последните десетилетия театърът организира и поддържа Международния кукленотеатрален фестивал "Двама са малко, трима са много", който селекционира театрални постановки от много страни в света. Първоначално, през 1977 г., е иницииран от фамилия Сивинови Международният преглед на куклената миниатюра. През 1990 г., след прекъсване, той бе възобновен под името "Двама са малко - трима са много". Напоследък - от 2012 г., с широка подкрепа и за радост на публиката се разработва и нов модул TheatAir (представления и атракциони на открито), който няма състезателен характер. Пловдив без съмнение е една от европейските столици на кукления театър.
За юбилея театроведите Никола Вандов и Катерина Георгиева подготвиха летописна книга с всички представления, участници, награди в 70-те сезона. На добър час в следващите 70!

"Дама Пика" по А.С. Пушкин, реж. Веселка Кунчева, сценография Мариета Голомехова

Актрисата Цветана Балканджиева сочи с гордост куклата на Петрушка от знаменития спектакъл на Юлия Огнянова, художник-проектант Димитър Киров, представена на юбилейната изложба
 

"Статуите оживяват - TheatAir 2016"
Снимки Личен архив