2017 г. донесе много успехи на пловдивските творци

Пловдивската 2017-а нахрани сетивата ни с бляскавите оперни събития на античната сцена -  за първи път постановка на прочутия оперен режисьор Стефано Пода "Силата на съдбата" от Джузепе Верди, както и няколко нови реализации на доц. Нина Найденова, директорка на Пловдивската опера. Видяхме по-добри издания, с по-разнообразна програма и световни изпълнители, на Международния фестивал за съвременен театър и танц "Черната кутия" на Слава Младенова/Недялко Славов, както и на "One dance week" на фондация "Едно" и Асен Асенов. Три награди "Аскеер" увенчаха спектакъла "Вълци" в Драматичния театър - за режисура на Диана Добрева, за поддържаща женска роля на Ивана Папазова и за музика на Петя Диманова, а в Кукления ни зарадваха със спектакъла "Дама Пика" по А. С. Пушкин, за чиято постановка режисьорката Веселка Кунчева получи "Икар". Кукленият театър отпразнува 70-годишнината си, а два музея - Археологическият и Етнографският, съответно 135 години и стогодишнина. Концертът по случай 80-годишнината на Милчо Левиев ни изпълни с възторг и носталгия. В календара на бъдещата европейска културна столица се вписа като своеобразен отглас от гостуването на "Металика" през 1999 г.  фестивалът "Hills of Rock" (рок, метъл и алтернатив групи), който се проведе на Гребната база край градския стадион. През 2018-а се очертава надграждане в програмата.
За пловдивските творци 2017 г. беше много успешна - пет издания на романа "Камбаната" от Недялко Славов, който грабна Националната награда "Христо Г. Данов" и "Цветето на Хеликон", престижни награди "Пловдив", на клуб "Перото" и на името на Николай Кънчев за поетичната книга на Александър Секулов "Море на живите". Трудът на проф. Инна Пелева, корица худ. Румен Нечев, "Георги Марков. Снимки с познати" е изключително интересно изследване, което осмисля по нов начин личността и творчеството на писателя. В Пловдив всяка седмица, даже всеки ден е белязан с интересно културно събитие. Големият художник Вълчан Петров и големият поет Петър Анастасов са най-новите почетни граждани на Пловдив. През годината се разделихме със скъпи хора - с дългогодишната директорка на Гимназията за чужди езици "Иван Вазов" Мариана Димитрова, с поета и писателя Георги Райчевски, с големия актьор Георги Василев, с реставратора Джовани Димитров...
Капана продължава да бъде най-притегателното място за младите, а и за по-възрастни, пловдивчани и гости - той, но преди всичко Стария град с Античния театър и Главната улица с Римския стадион са най-посещаваните и харесвани места на Пловдив от туристите, чийто ръст в последните години е винаги с по 10-12 процента. Резерватът "Старинен Пловдив" грабна Голямата награда в категорията "Специализиран туризъм" по време на първите годишни награди на Министерството на туризма. Завършената напълно и отворена за посещения през 2017 г. къща "Клианти" е новият реставриран бисер в короната на Стария град. Дължим го на проектантите - покойната арх. Вера Коларова и нейната съратничка арх. Румяна Пройкова, както и на Джовани Димитров и художничката Елена Кривошиева. Пловдив е на първо място като община в категорията "Културно-исторически туризъм", лидер е в културния туризъм, според награди 2017 г. на Министерството на туризма. Античният театър на Пловдив е обект, който продължава да буди най-голям туристически интерес (второ място с 21.61 процента), Есенният панаир на занаятите и Дефилето на младото вино са в призовата тройка в своите категории "Духът на България" и "Туристическо събитие". Община Пловдив получи от Годишните награди на BATI за трета година Гран при, 2016 г. беше за "Лидер в туризма на Балканите", а в 2017-а за "Най-успешна маркетингова стратегия в туризма".
Художникът Атанас Хранов създаде уникални сувенири, които пловдивчани и гостите им да отнесат у дома като спомен за тепетата, Капана и неповторимата атмосфера на града.
В края на годината в Париж пред високопоставена публика и специалисти бяха представени от кмета инж. Иван Тотев и зам.-министъра на културата Боил Банов античните мозайки на Пловдив. Работата и находките в Епископската базилика на Филипопол, както и антични реликви в Малката базилика, къщата "Ейрене" и на други места в града, дават основание да се иска защита и финансиране на световно равнище. Ще кандидатстваме за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Със своите над 2000 квадратни метра антични мозайки, датирани в ІV и V век, Базиликата на Филипопол е без аналог в България и в Югоизточна Европа. Затова пък е поставена под въпрос в някаква степен дейността на Културния център "Тракарт", който вече 15 години е най-успешната концесия на културен обект, осъществявана от Георги Иванов/Жорж Трак. През 2017 г. в Общинската фондация "Пловдив 2019" се случиха маса събития - бяха гласувани и дойдоха най-после пари за съдържание по артпрограмата на събитието, през август стана окончателно известно, че от обявените три сесии  са одобрени общо 72 проекта, за чиято реализация ще отидат 8 671 000 лева. Те ще бъдат основният скелет на артпрограмата на ЕСК и отговарят на планираните в проекта четири платформи. 13 са чуждестранните одобрени проекти - те са от Германия, Франция, Италия, Белгия, Полша, Израел. Сред тях прави впечатление немско архитектурно студио, което е кандидатствало с два проекта - "Да се учим от Столипиново" и "Градът на децата", като и в двата случая получава в пълен размер заявените от него средства.
Фондацията се премести на нов адрес, има ново лого. Е, загуби 5 от 7-те си към онзи момент членове на УС, напуснали заради несъгласие с действия и бездействия на ръководството на града. Сред тях и такива, които са от първия ден на формацията, между тях Мариана Чолакова и пишещата тези редове. На тяхно място са избрани от Общинския съвет нови хора. Междувременно  Колектив "Кино Космос" оттегли доверието си от общината и "Пловдив 2019". Тютюневите складове на улица "Иван Вазов" продължават да бъдат тъжна гледка. В края на годината стана обаче ясно, че Пловдивската опера и "Пловдив 2019" ще делят помещения на първия етаж на реконструиран бивш тютюнев склад на улица "Екзарх Йосиф" 16, в тях оперните хора ще репетират, докато трае ремонтът на концертната зала, а екипът на културната столица ще посреща гости и ще провежда свои събития. И това означава, че проектът "Тютюнев град" ще има развитие. Пловдивски интелектуалци, сред които художниците Емил Миразчиев и Румен Нечев, Весела Статкова и Иван Карев, някои архитекти, както и пишещата тези редове, се обявиха против събарянето на Гарнизонната фурна. Предложението е солидната постройка да бъде запазена и развивана като Център за култура и образование в район "Западен" на града и по този начин да бъде осъществена и една от целите в културната стратегия на Пловдив, залегнала в програмата на "Пловдив 2019" в клъстера "Градски мечти" като децентрализация на културните дейности и процеси.
През 2018-а се очертава Пловдив да се превърне в строителна площадка не защото не е такъв и сега. И в този момент не са приключили напълно продължаващите година и нещо ремонти по централните артерии на града булевардите  "Руски" и "Васил Априлов", Коматевско шосе. Но предстои ремонтът на концертната зала, ще бъде съборена изложбената зала на "Гладстон" 32 - на нейно място се предвижда нова, отговаряща на европейските стандарти, ще се реконструира кино "Космос", строителни дейности ще кипят и на площад "Централен"... Ще успее ли Пловдив до началото на 2019-а? Кой знае... Романтиците сред нас се надяват, прагматиката обаче изисква да се съмняваме. Според обществената поръчка, която община Пловдив обяви за облагородяването на площад "Централен" и прилежащите пространства, те трябва да бъдат ремонтирани за 800 дни. Оказва се, че през 2019-а, когато градът ще живее и празнува като Европейска столица на културата, площадът ще бъде разкопан. Къде ще бъдат големите изложби - в помещения на двата етажа на бившия Детмаг "Снежанка" или в Тютюневия град? Ами състоянието на подлезите? Липсата на пари невинаги е основание за оправдание. Тромавите процедури - също. Пропуснати бяха важни години заради недостиг на средства и - защо да не го кажем? - прекалена самоувереност и лошо планиране. В името и за честта на Пловдив ни се иска да бъдем опровергани в съмненията ни. Понякога грешките, допуснати в предишни години, се плащат впоследствие скъпо и прескъпо. Ето ви примера и поуките от продажбата на Античния Форум на Филипопол. Внесен като предложение от д-р Иван Чомаков и продаден като "празно дворно място" през 2003 г. от тогавашното синьо мнозинство в Общинския съвет на Пловдив, 14 години по-късно сегашното мнозинство в ОбС реши да го откупи от частниците на петорно по-скъпа цена. Какво да кажем? Правдата е възстановена, но цената е солена. Кой плаща грешките на управляващите? Гражданите на Пловдив.