Таланти и поклонници
Дух без материя, Дон Кихот, кротък инат - що е то? (Борис Димовски)
Популярният и обичан художник със самобитен талант остави прекрасни творения, които носят белега на искрящ народен хумор
/ брой: 285
Съдбата ме прати в последните години преди промените от 1989-а в стаята, в която Димовски (1925-2007) е работил като карикатурист във вестник "Труд" - след скандала с прословутите "Люти чушки" (1968) на Радой Ралин. Стаята е дълга и тясна, на четвъртия етаж в сградата на булевард "Дондуков" 52, където сега е централата на Националната агенция по приходите.
Когато напуснал редакцията, Димовски оставил в библиотечния шкаф папка с карикатури, рисунки, изрезки от вестници, писма... Впечатлен от това богатство, прибрах оригиналите и бях намислил да се срещна с Борис Димовски и да му покажа папката, но не се реших, макар че имах готов ръкопис от приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, събирани в Странджанския край. Бях сигурен, че няма да ми откаже да илюстрира книжката, ала откъде пари за отпечатването й? Четящите си спомнят илюстрациите му на "Хитър Петърчо" от Асен Босев и "Хитър Петър" в литературна обработка на Величко Вълчев. Нейсе, отиде си художникът, остана ми папката за спомен.
Историците на изкуството ще кажат: откога Борис Димовски е започнал да сътрудничи и да работи във вестници и списания? В папката е запазил брой 505 на вестник "Стършел" от 14 октомври 1955 г. - от десетата му годишнина! Първата му страница се открива с карикатура на Н. Мирчев на уводните три колони, с мото от заключителната реч на другаря Вълко Червенков, произнесена на съвещанието по въпросите на производството. На същата страница за Борис Димовски е отделен цял подлистник - три цветни карикатури с мото "Прибирането на пролетниците в Бургаски, Сталински, Русенски и др. окръзи изостава". Но тези карикатури нямат нищо общо с оня почерк на Борис Димовски от последните 40 години, който е невъзможно да сбъркаме. Как е стигнал до него изследователите на творчеството му ще установят.
В папката има карикатури или чернови на карикатури от 1969-1976 г., отделно шаржове на писатели, художници, учени и политици. В писателското кафене на ул. "Ангел Кънчев" 10 те не го забелязваха как извил глава малко встрани, върху цигарена кутия или четвъртинка от лист, фиксира най-характерното от чертите на твореца, неуловимо за други очи... Рисуваше ги "от засада", без предупреждение. На Радой Ралин и Йордан Радичков е направил по няколко, а някои от героите му и до днес не знаят, че са били обект на окото и ръката на Димовски. За него Найден Вълчев ми написа:
"Каквото да зърнех от Борис Димовски, винаги познавах перото му: находчиво, хващащо основна черта от портретувания, извеждащо напред идеята на явлението, което попада под неговите стрели. Борис Димовски беше багра на времето, в което живя и работите му виждаме как щастливо го надживяват".
А Николай Тодоров в очерка си "Димовски - този кротък инат" от книгата му "Преди да дойде зимата" (2006) дава следната оценка: "Изключително талантлив график, свърза с политиката целия си творчески живот. Непресторен и искрен до болка човек, бързо започна да осъзнава своята безпомощност да промени света към по-добро; започна да се усеща като наивен Дон Кихот... Този дребничък, нисък мъж, който сякаш е само дух без материя, е човек скроен много широко... Зад мекотата и стеснителността на неговия характер живее едно непоколебимо човешко и творческо самочувствие и гордост... Бедното селско момче, преминало през Художествената академия, създаде едно голямо и разнообразно графично творчество и стана един от най-популярните и обичани художници карикатуристи не само в България. Творенията на самобитния му талант носят белега на искрящ народен хумор - разсмива те, но те кара и да се замислиш".
Прелюбопитни са изрезките от вестници, които художникът е чел и е подчертавал онова, което най-силно му е направило впечатление:
"Историята, особено съвременната, ни учи, че който се стреми да прилага последователния ленински подход към нещата, трябва да бъде готов да посреща атаки от две страни: едни ще го обвиняват в "ревизионизъм", а други - в "догматизъм". ...За догматика модернизмът (включително и при способни и честни творци) е или просто разложение, или просто антихуманизъм, или просто глупост... Догматикът взема за модернизъм всяко по-оригинално, по-смело и по-непривично художествено решение..." ("Мисли за подхода към модернизма", "Работническо дело", 10 август 1979 г.)
"Не отстъпваме ли ние от ленинския стил, когато в своята публицистика утвърждаваме вместо да убеждаваме, декларираме вместо да привеждаме доводи?... Декларативността и бездоказателствеността поставят под съмнение авторитета на публициста... публицистът аргументира и защищава своето мнение... Ако ние не докажем нещо, вместо нас тази мисъл ще оформи читателят. Където няма ясност, там се появяват слухове... ("Отечествен фронт", брой 7904, 25 февруари 1970 г.)
Велики мисли
Форма без съдържание, това е звънец, който не звъни. Блументал
Користта говори на всички езици и играе всички роли, в това число и ролята на безконтролност. Ларошфуко
Често ние можем да станем смешни, без ни най-малко да бъдем виновни за това. Хайне
Някоя дума, която забавлява читателя, е струвала много често сълзи на автора. Н. Боало
Да твориш значи да убиваш смъртта. Р. Ролан
За възпитанието е нужно не много време, а разумно използване на малкото време. А. С. Макаренко
Приживе Борис Димовски издаде сборник "Мисли и карикатури" (1993), своеобразни "Избрани съчинения", в който виждаме израстването му и като философ. Философът Димовски, верен на своя учител от Академията Илия Бешков, през целия си живот четеше и се учеше, рисуваше и ни учеше.
- Карикатурата - казваше ни той - е изкуство, достъпно за всички възрасти едновременно... Моите рисунки са с разкопчана риза, развързани обуща, недомито лице и чорлава коса - дете, което бърза да играе навън.
Рачо Буров, който е оформил сборника му, в своята книга "Пощенски гълъби" (2012) е сложил за мото следната мисъл на Борис Димовски: "На 70 години човек е едно разбито гърне, а мемоарите му - опит да събере парчетата. Уви, сборът на частите винаги е по-малък от цялото".
- Започнах да подреждам текстовете и карикатурите за книгата - разказва ми Буров. - Борис носеше всичко в насипно състояние, загънато във вестник. Беше небрежен към творбите си. Няколко пъти работници ми даваха изпаднали по стълбите карикатури и текстове. Понеже оформях всяка страница поотделно, се наложи да събера всичко в дебела папка и да довърша книгата на спокойствие в ателието си. Дойде и той. Показах му направеното.
- Че то, оформлението, е по-добро от карикатурите - засмя се Борето.
Говорехме за какво ли не...
- За да станеш светец на българския народ, трябва сам да си направиш кладата, да я запалиш и оставиш пари за паметник! - пускаше своите бисери.
Любимата му тема беше "Вятърът на промяната и нахлуването на демокрацията"...
- Тези, които върнаха партийните си билети, нека да си върнат и валутата на държавата. Не бягайте, когато банкетът свърши. Платете и измийте чиниите!
Или:
- Българинът завижда на куция, че спестява една обувка...
Иначе живееше скромно, далеч от банкети, коктейли, камери и микрофони. Един път седна срещу Кеворк Кеворкян във "Всяка неделя", зададе му няколко въпроса и го постави на тясно...
Живееше не скромно, а направо бедно. Едва изхранваше петте си деца и внуци... Представяте ли си - един от големите интелектуалци на България мизерстваше...
В края на тези кратки бележки ще повторя Йордан Радичков, който казваше за Борис Димовски, че е един от малкото хора, които излъчват тишина.
- И мълчанието има акустика! - твърдеше карикатуристът.
Борис Димовски (1961 г.), рисунка от Владо Булатович
Илюстрация към разказа "Пъртини" от Йордан Радичков
Шаржове на писатели:
Николай Тодоров (1970),
Павел Матев (1970),
Добри Жотев (1976),
Цветан Ангелов,
Серафим Северняк,
Найден Вълчев (1970)