Давид срещу Голиат

"Едно е решението - революция" - това скандираха в края на миналата седмица британци, събрали се в центъра на Лондон по повод на "Нощта на Гай Фокс". В Румъния пък се надигна истински бунт след ужасния пожар в Букурещ, отнел живота на над 30 млади хора. Оставката на цялото правителство не успя да потуши гнева на хората. Румънците вече искат не просто смяна на правителството, те искат смяна на цялата политическа система.
Всъщност подобни призиви се чуват не за първи път и не за първа година. За неспособността на съществуващата днес политическа система да се справи справедливо с управлението и с  предизвикателствата на времето се заговори още през 2008 година, когато в света започна финансовата и икономическата криза. Появиха се доста движения, призоваващи именно към такава промяна. В Испания това бе "Индигнадос" ("Възмутените"), в САЩ пък се роди и се разпространи из целия свят "Окупирай Уолстрийт". Протестиращите настояваха за радикална промяна в политическата система. Те се обявиха и против съществуващите политически партии, против съвременните политически фигури, политическата корупция и настояха за зачитане на основните човешки права: дом, работа, култура, здравеопазване и образование. Днес това правят и румънските демонстранти - те открито обвиняват всички политически партии в страната, че не работят за румънското общество, и настояват за пълна промяна на политическия елит в Румъния.
На пръв поглед изглежда малко утопично - е как така да се променят политическата система, политическият елит? С магическа пръчка ли?
Историята обаче показва, че възможност има. Достатъчно е да погледнем не чак толкова далеч - към северната част на Европа и по-точно към Исландия. Чували ли сте какво се случи на 23 октомври 2012 г. в островната държава? Вероятно, не. А събитието е сериозно - тогава в Исландия стана революция - абсолютно мирна, но не по-малко "революционна" от другите. Тя в същото време показа колко е "опасно", когато "демократичните процедури", за които толкова обичат да говорят либералите, се контролират от мнозинството, а не от малцинството, както обикновено. Именно поради това показателният пример на Исландия се премълчава от световните медии, защото последното, което властимащите в света биха искали, е примерът на Исландия наистина да стане пример за другите страни. На 23 октомври 2012 г. в Исландия се състоя референдум, на който бе приета нова Конституция. Този референдум беше финалният акорд в битката на исландския народ още от 2008 г., когато хората тук неочаквано разбраха, че в резултат на финансовата криза страната им в буквалния смисъл на думата банкрутира. Това беше неочаквано, защото се случи след 5 г. процъфтяване, осигурено от "най-ефективната" неолиберална икономика. Тя бе изградена върху приватизираните през 2003 г. банки, и с цел привличане на чужди инвеститори те практикуваха онлайн банкиране, което при минимални разходи гарантира относително висока доходност. И наистина, исландските банки привлякоха безброй малки британски и холандски инвеститори, и всичко вървеше прекрасно, и икономиката (от неолиберална гледна точка) процъфтяваше. Имаше обаче, както винаги се случва, един нюанс: колкото повече инвестиции се привличаха - толкова по-бързо се увеличаваше и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия беше равен на 200% от БВП, а през 2007 г. беше вече 900 процента. Световната финансова криза през 2008 г. се превърна за "процъфтяващата" икономика на Исландия в смъртоносен удар. Трите главни исландски банки: "Landbanki", "Kapthing" и "Glitnir" - се сгромолясаха и бяха национализирани, а кроната загуби 85% от стойността си спрямо еврото. И в края на годината Исландия обяви банкрут. Ето в този момент настъпи времето исландците да се сетят, че страната им е демократична. Първо те решиха да се опрат на "обичайната" представителна демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излязоха на улиците, протестирайки срещу банкерите, станали причина за кризата, и политиците, допуснали това. Протестите и безредиците в крайна сметка накараха правителството да подаде оставка. Изборите бяха произведени през април 2009 г., а според резултатите на власт дойде лява коалиция. Тя, от една страна, веднага осъди неолибералната икономическа система, но, от друга, веднага се предаде пред натиска на Световната банка и ЕС да погаси дълговете на исландските банки, равняващи се на 3,5 милиарда евро. Това означаваше всеки жител на Исландия в продължение на 15 години да плаща всеки месец 100 евро. И това само, за да се погасят кредитите на едни частни лица (собственици на банки) към други частни лица.
Това беше прекалено дори за спокойните исландци. И доведе до доста необичаен ход на събитията. Идеята обикновените хора да плащат за грешките на частните финансисти, че цялата страна трябва да плаща данък заради частните дългове, се оказа до такава степен неприемлива, че породи нова вълна от масови протести. Тя буквално принуди властта в Исландия да премине на страната на мнозинството от населението. В резултат президентът Олавур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира вече приетия от парламента закон, който щеше да направи исландците отговорни за кредитите на банкерите, и се съгласи да бъде направен референдум. Последва характерна за свободния свят реакция на "международната общност" - безпрецедентен натиск. Великобритания и Холандия заплашиха Исландия с тежки икономически санкции, включително пълна изолация на страната. МВФ пък се закани да лиши исландците от всякаква помощ. Британското правителство обяви, че ще замрази депозитите и текущите сметки на исландците. Натискът обаче не успя.
"Казваха ни, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северна Куба. Но ако се бяхме съгласили, щяхме да станем северно Хаити", обобщи положението президентът Гримсон.
Референдумът се състоя през март 2010 г. Исландците (93% от гласувалите) решиха да не се връщат парите на чуждите кредитори. МВФ незабавно замрази кредитирането. Но исландците вече нямаше как да бъдат спрени. С подкрепата на народа исландското правителство инициира граждански и наказателни дела срещу лицата, отговорни за финансовата криза. В крайна сметка Исландия осъди 26 банкери на общо 74 години затвор за финансови престъпления, свързани с кризата. Последната "порция" присъди бе за трима висши мениджъри от банката "Ландесбанки" и двама от банката "Кауптинг", както и на исландския инвеститор Скули Порвалдсон. Осъдените банкери бяха обвинени, че са манипулирали финансовите пазари след дерегулацията на сектора през 2001 г., която доведе до приватизация на местните банки.
Но исландците не спряха дотук - беше взето решение да се приеме нова Конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари. При това исландците пожелаха да напишат новата Конституция сами, всички заедно. И успяха!
Проектът на Основния закон го писаха 950 обикновени граждани, избрани произволно (чрез лотария) от членовете на Националната асамблея през 2010 година. За да се доработи новата Конституция, народът на Исландия избра (вече чрез избори) Конституционен съвет, в който влязоха 25 граждани - обикновени хора: рибари, фермери, лекари, домакини. Те бяха избрани от 522-ма възрастни, които не бяха членове на нито една политическа партия, като всеки един е бил препоръчан от най-малко 30 души.
Предложенията на хората се събирали чрез фейсбук, туитър и ютюб. Общо от обикновените исландци постъпили 3600 препоръки за работата на Съвета и 370 поправки на Конституцията. Всяка седмица съветът публикувал в интернет нови членове от закона за общественото обсъждане. Две-три седмици по-късно, след преглед на предложенията от обществеността и експертите, съветът публикувал финалната версия, която след това се обсъждала още веднъж. Освен това членовете на съвета веднъж седмично пускали в ютюб описание на работата си, а заседанията можело да бъдат наблюдавани пряко в интернет. Накрая всичките 25 членове на съвета гласували приключването на работата над Основния закон.
"Ние, хората на Исландия, искаме да създадем справедливо общество, където всеки от нас ще има равно място на общата маса" - с тези думи започва Конституцията.
Първата фраза в Конституцията може и да звучи малко нескопосано, но тя със сигурност е разбираема за всеки исландец и най-добре отразява стремежа да се създадат равни възможности за всички. Според Конституцията природните ресурси на острова са изключително обществена собственост. Особен интерес предизвиква членът, озаглавен "Открита информация и истинност", който задължава правителството да поддържа в открит достъп всички работни документи, ако те не са държавна тайна. Конституцията също така изисква правителството да работи в полза не само на човека, но и на Земята и биосферата. Отделен член е посветен на правата на животните. В новия закон се е намерило място и за доста архаичен норматив, изключен от повечето европейски конституции. Така, Евангелско-Лутеранската църква на Исландия запазва държавния си статут. Тук си струва да се отбележи един съществен нюанс. Конституционният съвет по своя състав се оказал, както е прието сега да се говори, "евросоциалистически". И не толкова защото мнозинството исландци са с леви възгледи, а просто заради недалновидното и просто глупаво поведение на исландските десни, които бойкотираха изборите за Конституционен съвет и работата над Конституцията. В резултат и в самия съвет, и в текста на новата Конституция влиянието на консерваторите се оказа минимално. И резултатът така надхвърли очакванията, че вече близо месец водещите световни медии упорито мълчат за резултати от исландския референдум на 23 октомври, на който проектът за Конституция бе одобрен от над 86% от исландците при активност от 66 на сто.
Резултатът е красноречив - щом допуснаха мнозинството до разработката и приемането на Конституция и конституционни закони, и вместо приватизация като панацея от всички беди в икономиката се получи национализация на ресурсите, вместо държавни тайни - откритост, вместо строго представителната демокрация - елементи от пряката демокрация.
Днес Исландия е с "изненадващо" силно възстановяване от финансовата криза, уроците от което може да послужат на други страни в подобно положение, признаха от Международния валутен фонд. Предаността на Рейкявик към тази своя програма, решението й да прехвърли загубите на притежателите на облигации, а не на данъкоплатците, както и поддържането на системата за социално подпомагане, което предпази безработните от недоимък, помогна на нацията да премине от колапс към възстановяване, твърди базираният във Вашингтон фонд.
В началото на световния икономически колапс през 2008 Исландия беше по-зле от повечето държави. Сега е една от най-бързо растящите икономики в света. Как мислите - луди ли са исландците?
Неолибералите, разбира се, направиха всичко възможно за Исландия много-много да не се говори - не дай Бог примерът на островитяните да бъде последван и от други страни. Та нали днес същите решения, които се предлагаха преди няколко години на Исландия, се предлагат и на други народи. На гърците упорито им твърдят (а им и налагат), че приватизирането на държавния им сектор е единственото решение. Същото се говори на италианците, испанците, португалците...
Битката на Давид и Голиат не е била лесна, но нека не забравяме, че в класическата история победата е за по-слабия. Хубаво е и политиците да си припомнят как младият овчар, въоръжен само с прашка, побеждава великия воин.


БГНЕС