Черните пакарди на вожда

Както и днешните руски ръководители, Йосиф Висарионович Сталин предпочитал вносните автомобили. Върволицата от черни лимузини безшумно напускала Кремъл и почти безшумно се устремявала по "Арбат", вдигайки зад себе си облаци от прах. Автомобилите и тролейбусите замръзвали след появата на пилотната кола, воя на сирените и командите: "Отдръпнете се! Дайте път!"
В една от лимузините, на дясната задна седалка, се намирал Хазяинът. Машината го отнасяла до близката резиденция край Давидково. Хазяинът бил в настроение. Шестламповият радиоприемник работел тихо, а гласовете на сестри Ишхнели галели ушите му с песента "Сулико".
Стрелката на спидометъра сменяла цвета си - от оранжево на червено. Автомобилът летял със сто километра в час по Можайското шосе. В коя машина пътувал Хазяинът отстрани не можело да се разбере. В "една от тях", зад копринените бели перденца...
Радио, отоплител и пухени седалки - такъв бил целият комфорт. Отпред, като изтукан, шофьорът П.О.Удалов държал здраво кормилото от слонова кост, а до него - свръхнапрегнат, седял "съпровождащият". Щом пристигали на местоназначението, той изскачал и докато машината още не се била успокоила, отварял рязко задната врата...
Така описват летописците пътуванията на Сталин извън Москва.

Евтин, строг и величествен

Сталин имал вкус към добрите, солидни автомобили, разбирал от коли. Всеки нов съветски модел непременно представяли в Кремъл. Вождът разглеждал колите внимателно, казвал своите забележки, понякога съвсем основателни. Но родната промишленост през 20-те и началото на 30-те години все още не можела да прави големи представителни машини. Тях купували от чужбина. "Кадилак", "Пирс-Ероу", "Мерцедес", "Изота-Фраскини", "Линкълн", "Испано-Сюиза" се срещали по улиците на Москва, а "Ролс-Ройс" можел да се види дори в далечния Магадан.
В средата на 20-те години гаражът на Кремъл купил дузина ролс-ройсове от модела "Фантом". Те били безшумни, с плавен ход и като правило, по специална заявка изпълнявали купетата им такива фирми като "Баркер", "Хупер" и други. Стрували много долари, защото производството им било дребносерийно. Въпреки това паркът, който обслужвал партийната върхушка, непрекъснато растял, непрекъснато се обновявал. Тъй като не били малко вождовете от различни рангове, трябвало да се намери автомобил, който да не е безбожно скъп и в същото време да бъде достатъчно солиден, достатъчно представителен.
Палмата взел "Пакард"-ът, направен с американска добросъвестност и удивително подходящ за условията в Русия.
Годишното производство на "Пакард" не надхвърляло 40-60 хиляди, той бил несравнимо по-евтин от "Ролс-Ройс". Но не отстъпвал по дълготрайност, безшумна работа на двигателя и комфорт на кабината. Масивен, строг и величествен, "Пакард" олицетворявал солидността на съветската власт. Хем евтин, хем строг! Поради тази причина в коли от тази марка се возели много висши държавни ръководители на СССР.

Хазяинът на страната и царят на пътя

Първият сталински "Пакард" бил моделът "333" от 1926 г. с 6-цилиндров двигател (4727 куб. см, 60 к.с.) и междуосие 3376 мм. Ала с нарастването на властта на Сталин, растели и изискванията му към автомобилите. Ако на генералния секретар бил достатъчен крупносериен и немного мощен модел, Хазяинът вече искал уникален автомобил, неповторим, и в същото време - за Джугашвили - външно достатъчно скромен. По тази причина в началото на 1934 г. моделът "333" бил сменен с "Пакард-1107". 
Фантастичен автомобил с 12-цилиндров двигател (7298 куб. см, 160 к. с.), тежал над 2 тона, развивал до 160 км/час! Нямало кой в Русия да се съревновава с Хазяина на страната за титлата "Цар на пътя"...
Двигателят на "Пакард" работел толкова тихо, че даже не се чувало шумоленето на клапаните. Освен че те били висящи, друга особеност в конструкцията на двигателя били хидравличните компенсатори на клапанните хлабини. Хипоидното главно предаване в редуктора на задния мост също допринасяло за намаляване на шума.
Колкото до надеждността, заводът-производител не без основание съобщавал, че всяка машина е минала 400-километрово изпитание на заводския полигон под ръководството на знаменития състезателен ас Томи Милтън. А всеки 12-цилиндров двигател предварително е бил изпитван 7 часа.

С теорията за класовата борба - бронирани коли 
          
Първите пакарди не били бронирани. Много от тях били с открити 7-местни кабини. Ала през втората половина на 30-те години, в пълно съответствие със сталинската теория за нарастване на класовата борба, се появили и бронираните модификации на пакардите. Не е известно коя фирма в Америка е извършвала бронировката, колко машини са били внесени в СССР.
Първият собственик на "Пакард-1207" бил Йосиф Сталин, който извънредно много го обичал. И не само заради бронираните стъкла и непробиваемата ламарина. Благодарение на по-масивните предни калници и фарове, които получили огромни аеродинамични обтекаеми форми, външният вид на 12-ата серия станал още по-солиден. От 1935 г. работният обем на двигателя нараснал на 7760 куб. см, а мощността - на 175 к.с. Няма съмнение, че такъв автомобил за тогавашните пътища в СССР, макар той да се движел само из Москва, до Подмосковието и Северен Кавказ, се чувствал като "крал"...
От 1937 г. Сталин пътувал с още по-съвършен автомобил - модел 1506. Двигателят му бил със същата мощност от 175 к.с., но за първи път в практиката на фирмата автомобилът имал независима пружинна подвеска на предните колела. Американците го кръстили "Сейф-Т-Флеск", което в превод означавало "Безопасна гъвкавост".

Старата любов ръжда не хваща

Една от тези машини била в Техеран по време на историческата конференция през 1943 г. Трябва да посочим, че Бащата на народите там имал на разположение и два руски автомобила. Единият от тях - ЗИС-101, той е разглеждал в Кремъл още през 1936 г. По-късно, от 4 до 11 февруари 1945 г., "Пакард" и ЗИС са возили генералисимуса на Ялтенската конференция на ръководителите на трите съюзнически държави.
Където и да са се появявали автомобилите на Сталин: в Ялта, на езерото Риц, на Потсдамската конференция или в Техеран - те били машини в черен цвят, повечето от тях с купета на лимузини. С изключение на няколко ЗИС-а, автомобилите му били все чуждестранни модели. Макар Вождът на народите неведнъж да казвал: "Ние, членовете на Политбюро, даваме лош пример, като се возим все на чуждестранни машини"...
Ала старата любов ръжда не хваща. През 1943 г., когато ситуацията по фронтовете на Великата Отечествена война започнала да се променя в полза на СССР, в завода с името на Сталин - ЗИС, започнали да проектират нов представителен лек автомобил. Нареждането отгоре било за основа да послужи поредната пакардова машина - модел 180...



Й. Сталин и В. Молотов в "Пакард-333" на път за Болшой театър, 1929 г.


Личният шофьор на Сталин П.О.Удалов е служил вярно на Вожда на народите от 1922 до 1953 г. На снимката позира пред "Пакард-1107"



Кои са техническите чудеса

Между различните технически новости в модел "1107" заслужава специално да бъде отбелязан карбураторът с две смесителни камери "Стромберг", както и вакуумният усилвател на спирачките. Последният се задействал от шофьора чрез четирипозиционен превключвател на таблото с приборите. При поледица или в дъжд налягането ставало минимално. Дистанционно било и управлението на съпротивлението на амортизаторите. Те заедно с дългите меки ресьори спомагали за игнориране на неравностите по паважа, калдъръма и черните пътища. Този модел бил "обут" със 17-дюймови колела, благодарение на които лесно намирал общ език и със селските пътища.