17 Ноември 2024неделя01:36 ч.

Интервю

Александър Ангелов: В съда винаги една от страните губи

Медиацията е по-бърза и по-евтина от съдебното производство, казва съдията от СГС

/ брой: 138

автор:Аида Паникян

visibility 1357

Интервю на Аида ПАНИКЯН


АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ работи в Софийския градски съд и има над 10-годишен опит като съдия по граждански дела (младши съдия в СГС, съдия в Софийския районен съд, а от 2018 г. - съдия в СГС). Възпитаник е на СУ "Св. Климент Охридски", където през 2005 г. завършва право в Юридическия факултет. През 2006 г. специализира право на ЕС, международно търговско право и арбитраж в Т.М.С. Асер институт в Хага, Нидерландия. До 2010 г. работи като адвокат по граждански и търговски дела. Председател (2020-2022) и след това член на Управителния екип на Центъра по спогодби и медиация към СРС и СГС. Завършил е сертифициращо обучение за медиатор. От 2020 г. е член на работната група към ВСС за въвеждане на задължителна съдебна медиация.

- Г-н Ангелов, какво представлява медиацията? 

- Медиацията е способ за разрешаване на спорове и е алтернатива на съда. Тя разширява възможностите за разрешаване на спорове, които предоставя съдът. Двата способа не се противопоставят, а могат да съществуват паралелно и се допълват. При медиацията, за разлика от съда, страните по спора сами достигат до изхода от него: с помощта на медиатор имат възможност за много по-голяма гъвкавост при стигането до споразумение, което е и крайната цел на тази процедура. Съдът е ограничен от предмета на конкретното дело и единствено може да приложи закона към установените по него факти. А установяването на фактите не винаги е лесно. 

При медиацията страните са свободни да постигнат съгласие и по въпроси, които излизат извън конкретния предмет на спора, включително да се разберат за нещо различно от това, за което е първоначалният спор. Затова често се казва, че при съдебното разрешаване на спора една от страните винаги губи. Понякога и двете страни може да са губещи. Често конфликтът ескалира в множество съдебни производства от различен характер. Например при имотен спор може да има елементи, които са предмет на административно дело, а други - на гражданско. Или дело за родителски права може да се преплете с дела за домашно насилие, като след приключване на едно производство страните могат да започнат ново и така дело след дело да продължат споровете за упражняване на родителските права, докато децата навършат пълнолетие. При медиацията подобни случаи биха могли да се "изчистят" при една или две срещи. Затова се казва, че при медиация и двете страни печелят - те се съгласяват с крайния резултат. 

Медиацията е по-бърза и по-евтина от съдебното производство. Ако едно дело обичайно може да продължи в по-натоварените съдилища общо на три инстанции от 3 до 5 години и дори повече, то процедура по медиация може да приключи за няколко часа.

- България има Закон за медиацията. Защо толкова малко се знае за тази дейност?

- Да, законът съществува от 2004 г., а с изменения от 2011 г. се въвеждат и изискванията на европейското законодателство относно медиацията (Директива 2008/52/ЕО относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси). 10 години след приемането на Директивата, през 2018 г., Европейският парламент приема решение, с което препоръчва на страните членки да насърчат допълнително развитието на медиацията. 

Досега медиацията, която е уредена в българския закон, е единствено тази, при която страните изрично се съгласят да участват в процедура по медиация, независимо дали преди или по време на започнало съдебно производство. Дори когато съдът разясни на страните възможностите да използват медиация за разрешаване на спора, те не са длъжни да участват в процедурата. Така 18 години след приемането на Закона за медиацията тя все още не е особено популярна в България. 

- Кога е за предпочитане да се прибягва към медиация и защо?

- На практика всеки случай е подходящ за медиация, с някои очевидни изключения. Например, в случаите на злоупотреба или недобросъвестност на една от страните, когато има упражнено насилие, когато една от страните по делото не може да бъде призована. Общата идея е да се осигури участието на страните в процедурата, и то добросъвестно, т.е. да положат с помощта на медиатор усилия за постигане на споразумение. Особено подходящо е да се използва медиация, когато са налице трайни отношения между страните, лични или икономически - семейни, отношения между бизнес партньори, съсобственици, съседи, а също и когато конфликтът между страните е довел до твърде много съдебни дела или създава възможност за бъдещи такива, когато има неяснота или противоречие в съдебната практика по прилагането на закона...

- Какви са практическите ползи за гражданите от медиация?

- Тя може да спести няколко години съдебни производства, а в случаите на свързани дела те могат да продължат и над 20 г. Спестяват се и свързаните с това разноски за държавни такси, експертизи, събиране на доказателства, адвокатски възнаграждения за различни инстанции, пред които се разглежда делото. По-същественото е, че с постигането на съгласие между страните се запазват взаимоотношенията между тях.

- Какъв вид спорове може да бъдат решени успешно чрез медиация?

- Особено подходящи са семейните спорове, свързани с упражняване на родителски права, спорове между съсобственици, включително делби, спорове в етажна собственост, спорове във връзка с изпълнение на договори, включително търговски, имотни спорове, спорове между съдружници в търговски дружества, трудови спорове.

- Доколко прилагането на медиация като задължителна част от правораздаването ще помогне при решаването на проблема с множеството забавени съдебни дела у нас?

- Забавени съдебни дела има във всяка съдебна система, тъй като световната тенденция, от която България не е изключение, е да се увеличават делата. Затова се търсят алтернативни възможности за разрешаване на спорове, когато намесата на съда не е абсолютно необходима. Може да звучи парадоксално, но през последните 5 години населението на България е намаляло с 6,71%, а постъпилите дела в съда годишно се увеличават с 2,82%.  

Според статистиката на Центъра за спогодби и медиация към СРС и СГС около 30% от проведените медиации завършват със споразумение. Това предполага, че при препращане на по-голяма част от страните по висящи дела към медиация ще се достигне до освобождаване на ресурс в съдебната система. А това ще позволи по-бързо и качествено правосъдие, както и намаляване на забавените дела.

- Преди дни екипът, в който работите и Вие, представи проект за пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация. При какви обстоятелства той ще влезе в законова рамка и кои закони трябва да бъдат променени?

- Проектът за първи път в България предвижда въвеждането на медиацията като стъпка от гражданския процес. Досега други проекти в областта на медиацията бяха по-скоро за популяризиране на медиацията и изграждане на съдебни центрове към различни съдилища, но не и за реформа в самото гражданско правораздаване. Задължителният характер на медиацията се свежда единствено до задължение на страните за участие в първа медиационна среща, но не и задължение за постигане на споразумение. Проектът се отнася само до съдебната медиация, т.е. до медиация по висящи дела, и то извършвана в центрове към окръжните съдилища с изнесени зали за медиация във всеки районен съд. Първоначално се предвижда тази система да бъде въведена пилотно в 4 съдебни района - София, Варна, Перник и Пазарджик, за 2 години. При съобразяване на резултатите от пилотното въвеждане след този срок системата ще бъде въведена във всички съдилища в България.

- Кои закони ще бъдат изменени?

- Основните изменения се предвиждат в Гражданско-процесуалния кодекс и в Закона за медиацията, както и създаване на нови наредби за подбор и обучение на медиатори към съдебните центрове по медиация, както и за функционирането на тези центрове. Тъй като проектът е част от Плана за възстановяване и устойчивост, според този план законодателните промени трябва да бъдат приети от парламента до края на 2022 г.

- Кой може да бъде медиатор и как ще бъдат определени критериите за това?

- Според сега действащия Закон за медиацията медиатор може да бъде всяко лице, което е завършило успешно курс на обучение за медиатор и е вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

Изискванията към медиаторите, които ще работят към съдебните центрове обаче, ще бъдат завишени. Те ще трябва да преминат през допълнителен конкурс, на който ще бъдат оценени техните познания, допълнителната им квалификация в различни области на медиацията и практическият им опит.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ