14 Ноември 2024четвъртък10:10 ч.

Черно на бяло

Зад кулисите на Народния съд

Публикува се за първи път

/ брой: 101

автор:Христо Георгиев

visibility 6728

Този доклад на главния народен обвинител на Народния съд Георги Петров (1891-1959), състоящ се от 22 нагъсто изписани машинописни страници, който ви предлагаме днес с неизбежните съкращения, ще предизвика яростна реакция не само вдясно, но и вляво. Шаблонно казано, той дърпа завесата пред Народния съд от 1945 г. и можем най-сетне да видим какво се е случвало в детайли и подробности, в тяхната неподправеност и суровост. Без да щади никого и нищо, този комунист и юрист от Стара Загора, участник в Септемврийското въстание, защитавал като адвокат стотици арестувани комунисти и земеделци по време на белия терор в България, не просто се отчита в доклада си пред ЦК на БКП какво е свършил в Народния съд, но разкрива и огромната му роля за възстановяване на чувството за справедливост сред почернените по времето на фашизма семейства. Петров разказва и за "тъмните" моменти в него. Досега се забравя, че е имало "сделка" между БКП и неколцина от най-отявлените фашисти в България като Цвятко Бобошевски, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов и сие. За да я има България, е бил направен този исторически компромис. И Народният съд съди фашистките престъпления, извършени само между 1941 и 1944 г. Това е основната причина процесът за кървавата вакханалия от 1923 до 1925 г. да се състои чак през 1954 г., без отново да включва по-горе изброените имена. Този исторически компромис е бил наложен най-вече от победителите във войната. 

Всъщност споменатите ръководни дейци предават на смърт своите другари по фашизъм, за да спасят собствените си кожи. Това - за справка на тези неонацистчета, които днес обвиняват под път и над път "кръвожадните комуняги", че само те, а не и някои от самите фашисти, земеделци, социалдемократи, анархисти и др. са извършили "кървавия погром над българската интелигенция" след края на изгубената от нас Втора световна война. (Доколко е погром и доколко е интелигенция, е друг спор, в който сега не ни се влиза.)

Георги Петров разказва не само за престъпленията на фашизма, но и за такива, извършени от пишман комунисти след победата през септември 1944 г., когато наред с наистина заслужили присъдите си палачи пострадват и невинни хора (някои от тях са герои на България) заради разчистване на лични сметки или поради крайно левичарство. Разкрива и фрапиращи случаи на корупция в Народния съд. Наред с това е въпрос на висша справедливост да напомним, че битката срещу стихийното отмъщение без съд, преди всичко в провинцията, срещу неоправдано тежките присъди и не на последно място - срещу корупцията в него, се повежда не от друг, а от ЦК на БКП. Арестувани са над 30 народни обвинители... 

След толкова какви ли не легенди едва сега става ясно и защо не са разстреляни ген. Асен Сираков (1895-1960) и Андрей Праматаров (1901-1963). Защото от британската военна мисия искат смъртните им присъди да не се изпълнят, за да ги разпитат за съдбата на английския разузнавач Гриневич. И те оцеляват, макар ръцете им да са окървавени до немай къде не само с българска, но и с британска кръв. Оказва се, че Съюзническата контролна комисия на САЩ, Великобритания и СССР е следяла под лупа и провинциалните народни съдилища и е спасявала този, който й е бил нужен, дори да е бил главорез преди Девети. 

Да, няма да има щастливи след прочита на този необикновен документ. Но няма как да си затворим очите пред неговото съществуване, още повече че той е от първа ръка - тази на главния народен обвинител на Народния съд в България. 

Поверително

До Ц.К. на работническата партия (комунисти) - г[рад] София

Д О К Л А Д 

от Георги Петров Драгиев, бивш главен народен обвинител при Народния съд г[рад] София

Другари,

Преди всичко благодаря на Ц.К. на партията за голямото доверие, което ми оказа, като ми повери тежкия и с историческа отговорност мандат на Главен Народен Обвинител при народния съд...

Аз бързам да заявя, че - в общи линии - Народното обвинителство и Народният съд изпълниха доста успешно и с достойнство възложената ни голяма историческа задача: да дадат удовлетворение на българския народ за страшните страдания и жертви, които понесе през време фашистките управления у нас и даде заслуженото наказание на всички по-важни, по-главни палачи и виновници пред народа и родината. Кървавият фашизъм бе пуснал дълбоки корени в нашата страна сред всички слоеве на народа ни; целият почти държавен апарат, включително и войската, бяха фашизирани, поне в своите ръководни върхове, и чрез този страшен апарат на насилието и кървавата диктатура - фашистката власт потискаше и преследваше демократичния български народ и най-цинично и безскрупулно избиваше неговите предни синове за свобода, благоденствие и независимост...

При тази фактическа обстановка, вярвам, никой не си е правил илюзия, че чрез народния съд ще бъдат радикално прочистени всички фашистки елементи в нашия политически и стопански живот. Това би било една непосилна задача за нашия народен съд - окончателното прочистване и унищожение на фашизма в нашата страна - насаждан във всички области на живота, може да бъде извършен в един - малко или много, продължителен период от време, и то само при активното участие [на] героичния българ[ски] народ. Такава една основна чистка на фашисткия враг трудно би могла да бъде проведена при Отеч[ествено] фронтовската власт, при днешните й форми и в днешния й фазис на развитие. Не е тайна за никого, за никой просветен партиец, че нашите съюзници в управлението на страната, са открито против такава основна чистка, понеже те стоят на позициите на старата система - политическа и стопанска. Техните политически организации са били продължително време на фронта на фашизма против Освободителното работн[ическо] движение. През време на своето участие в управлението на страната в тежкото наше минало на полит[ическия] живот, и те - малко или много, са водили жестока борба с нас и са изтръгвали скъпи жертви из нашите редове. При това свое близко минало, те очевидно не може да бъдат съгласни за едно основно прочистване на всички агенти на престъпния фашизъм в нашата страна. За това те и днес се колебаят между СЦИЛА на светлото бъдеще и ХАРИДБА - на тъмното минало. И затова ли те настояваха Нар[одният] закон за Народния съд да обгърне само престъпленията от 1.І.1941 година до светлата дата 9.ІХ.1944 година, а на мрачното минало преди 1941 година да се хвърли булото на забвението и всеопрощението?

...Ето при каква обстановка и при какви условия на днешния политически момент трябваше и Народният съд да проведе своята работа, да изпълни поверените му задачи - съобразявайки се с върховните интереси на нашата родина и на българския народ, които непосредствено преди 9.ІХ.1944 година бяха доведени пред една страшна пропаст от катастрофаджийската политика на фашистките режими и на тежкия великобългарски шовинизъм...

ДЕЛОТО НА НАРОДНИЯ СЪД, таквоз каквото е, е една отлично проведена акция - в общи линии взето (без незначителните подробности)... С тази акция ний трябва да се гордеем извънредно много...

Преди всичко в никакъв случай на Нар[одния] съд не можеше да се сложи задачата да даде на българ[ския] народ и Партията една пълна компенсация за дадените жертви. Жертвите, които фашистките изверги взеха от нас за 20 години фашизъм, са твърде много и твърде много скъпи, та невъзможно е да дирим една подобна компенсация. Ний се борихме в продължение на тези повече от две десетилетия за реализирване на нашите революционни идеи, за да преобразим живота и системата на управление и това никога не сме го правили при предпоставката за една пълна компенсация за дадените скъпи жертви. Революцията не търси никога пълна компенсация за жертвите, а винаги търси компенсация в други постижения: за вземане властта и чрез нея внасяне преобразования в живота и създаване благоденствие за широките народни маси. Ето нашата истинска отплата!...

БЕЗУПРЕЧНА ЛИ Е РАБОТАТА НА НАРОДНОТО ОБВИНИТЕЛСТВО И НАРОДНИЯ СЪД? - безспорно не. В това отношение и моята работа като Главен Народен обвинител не е безупречна... Работата, действително, беше огромна и трудно можеше всестранно да обгърне и организира безгрешно... А в цялата страна имаше около 200 души нар[одни] обвинители. Целият този тежък апарат на народното обвинителство трябваше ежедневно да се инструктира и ръководи за по-бързото и правилно провеждане на работата. А не всички бяха подготвени за една подобна работа и не всички бяха добросъвестни и почтени. В процеса на нашата работа трябваше да се снемат от този пост повече от 30 души народ[ни] обвинители и да се заменяват с други. Понеже народ[ните] обвинители обикновено се сочиха от О.Ф. Комитети, последните не винаги посочваха удачни и проверявани хора.

...ПРИЗНАВАМ СЕ ВИНОВЕН, че се бях превърнал на едно бюро за ходатайства на хиляди хора и не можах да намеря у себе си достатъчно сили да се боря срещу тази напаст. Ежедневно стотици хора се тълпяха пред моя кабинет за всевъзможни жалби и претенции. Наредих милиционен пост, за да се предпазя от тези неканени гости, никакви кордони не можаха да ги спрат и в края на краищата се видях принуден да си определя приемен час за публиката от 11-12 ч. преди обяд. С чуждите хора и близките на задържаните лица аз лесно се справях и на никого не позволявах да говори повече от 1-2 минути и ги изпращах да си отиват с нужното безучастие и суровост, което се налагаше от заемания от мен пост... Но не мога да откажа, че в много от тези оплаквания имаше известна доза общочовешка правда: задържаните лица, между които имаше и невинни, задържани по лично донесение и за лична мъст, се държаха с месеци без завивки (черги и одеала) и без бельо за преобличане - това беше първите няколко месеци и в помещенията на народ[ната] милиция, и в Центр[алния] затвор. В резултат на това хората бяха въшчасали и имаше сериозна опасност да се появи някоя инфекциозна болест, която би се разпространила... Появила се бе и краста. Всички сочиха мен като отговорен за това положение. Без да давам вид, че съм се затрогнал от това положение и щадейки авторитета на нашата народ[на] милиция, аз ги съветвах да подадат за това заявление до Директора на народ[ната] милиция и въпросът ще се уреди. ... Въпросът получи своето разрешение едва по-късно, когато поста директор на народ[ната] милиция се зае от др. Руси Христозов, а поста прокурор при Обла[стния] съд от др. Лазар Тошков.

Но доколкото лесно ми беше да се справя със своите обикновени посетители - близките на задържаните лица, толкова трудно ми беше да се справя с непрестанните ходатайства на нашите хора, между които и много отговорни другари, които изхождаха все от политически съображения. Този род ходатайства се засили особено много, когато се започна разглеждането на процесите по всички сектори. Много отговорни другари - военни и граждански лица, идваха и настояваха да оправдаем или спасим от смъртно наказание този или онзи подсъдим, за които разполагахме с доста изобличителни материали. Различни услуги, правени от тези подсъдими - през септемврийското въстание, или след това, се сочиха като мотиви за тяхното спасяване, макар деянията им през подсъдимите фашистки режими 1941-44 год. да са били най-тежки. И мнозина си служиха с политически съображения и с името на Ц.К. Бих могъл да наведа тук няколко по-фрапантни случаи: 

СЛУЧАЯТ С ГЕНЕРАЛ СИРАКОВ. Той беше дори оправдан, след като е заповядал избиването на повече от 150 души в Карловско [и] Чирпанско. Наредено бе да се вземе от Ст[ара] Загора и да се съди в Софийския военен състав, за да бъде оправдан. А в Ст[ара] Загора и [...] в обвинителния акт бе начело на подсъдимите и сигурно щеше да бъде разстрелян. Партията и народа в Старозагорска област и досега не може да си обяснят това покровителство над генерал Сираков, понеже неговите подчинени бяха разстреляни, а той остана жив. Аз не бях съгласен с това покровителство над генерал Сираков, но се въздействува на самия състав директно, за да бъде спасен.

СЛУЧАЯТ С ПАВЛОВА - сродницата на др. Хр[исто] Кабакчиев, която е била първата помощница на палача Белев и е съучастница във всичките тежки престъпления. Аргументът беше, че трябвало да се спаси името на големия другар Хр[исто] Кабакчиев. А аз смятах, че неговото име и [...] ще бъдат най-добре защитени като се ликвидира чрез една тежка присъда една подобна престъпница и народна предателка. Духът на големия другар нямаше да се смути от това наказание. Тази неоправдана присъда за нея и досега буди незадоволство сред другарите евреи и в обществото. За нея аз тоже не си дадох съгласието, но бе въздействано направо на състава на съда...

ПО СЪДИЙСКИЯ ПРОЦЕС. Др. Борис Лозанов беше много мек човек и според мен неудачен за този процес. Той беше достатъчна гаранция за една пораженска присъда по този толкова важен процес. На подсъдимата скамейка бяха такива квалифицирани престъпници като всички председатели на военно-полеви съдилища и техните сервилни прокурори: полков[ник] Златаров, полков[ник] Димитров, Сахатчиев, прокур[ор] Стоманяков, полков[ник] Златаров, Ив. Кулов, Ст. Рафаилов и пр. Те въведоха престъпната практика за незабавното изпълнение на присъдите, за отнемане възможността за касац[ионно] обжалване на смъртните присъди, за лишаване на подсъдимите от възможност да оборят направените признания при полицейското дознание, изтръгнато с насилие и при скандални фашистки престаравания... Другарката Баръмова открито заяви, че не можела да подпише присъда против съдиите с наказание повече от 5 години... Веднага след заседанието повиках насаме др. Борис Лозанов и му заявих открито, че това е най-пораженската присъда, която може да се измисли...

Но същевременно аз се мъчех да предпазя Нар[одния] съд от леви залитания: да не издават смъртни присъди за маловажни случаи, които обществено няма да се посрещнат добре: да не осъждат на смърт военни лица, които се намират на фронта, защото това би дало обратни резултати, а да спират техните преписки - това се налагаше от нашата командваща задача за момента: да водим успешно спасителната за Отечеството ни война и пр. А в провинцията действително имаше левичарски залитания. Още първите присъди: в Ботевград, Ямбол, Варна и др. стреснаха и ЦК и бях извикан в последния заедно с друг[аря] мин. Нейчев, за да ни се каже, че ЦК счита присъдите в провинцията  много тежки и неоправдано тежки. Това ми даде повод да предприема моите обиколки из провинцията и да проведа инструктивни конференции, за да предпазя другарите от неоправдани тежки присъди и излишна жестокост, но там гдето трябва - да изпълнят с необходимата суровост своя дълг. Ето някои примери: в Казанлък народ[ните] обвинитeли са искали само [...] смъртни присъди, а Народният съд издаде 24; От 19[...] до 1944 год. там е имало само един другар убит - др. Марко Чернев от с. Големото село. В гр. Харманлий, гдето са имали само един другар убит през 1941 год., народният съд искаше да разстреля 18 души, след като са убили без присъда 12 души. Смъртните присъди на тези 18 д[уши] се искаха само за това, че са образували или (членували в организацията "Приятели на бранниците", при абсолютно никаква проявена дейност). След моето отиване и след конфериране с Народ[ния] съд, както и с партийното ръководство, там се издаде само една [...] присъда. Набелязаните за смърт[ни] присъди бяха осъдени на доживотен затвор. Един от тях - адвокат - зап[асен] капитан, който минаваше за звенар и за когото интервенираше мин[истър]. П. Стайнов (Златаров), при откарването му в Хасковския затвор е бил така жестоко набит от милиционерите, та са му счупили две ребра и досега е в болницата. В Борисовград, гдето закъснях със своята обиколка, са разстреляли 19 души, между които и кап. Ханджиев, току що завърнал се от фронта. Със своята дружина той е укрепил фронта при Страцин, гдето положението било критическо и след това пръв е влезъл с дружината си в Скопие. За героичното държане е получил най-големите бойни отличия. След завръщането му е бил тържествено посрещнат  от цялото гражданство в Хасково, с речи, цветя и поздравления - държал е приветствена реч др. Добри Терпешев. След това го задържат, съдят от състава в Борисовград и го разстрелват. Обвинили го, че при едно сражение били убити някои партизани, заловени и пленници. Двама от тях били тежко ранени и агонизирали - той дал нареждане да ги застрелят, за да не се измъчват, а по-леко ранените ги е запазил като пленници...

ЗА ЗАДЪРЖАНИТЕ НАРОДНИ ОБВИНИТЕЛИ. Аз вече изтъкнах, че практиката беше народните обвинители да се посочват от О.Ф. комитети и след това се назначаваха по доклад на министъра на правосъдието от Министерския съвет... Една група от народните обвинители аз заварих като следователи в Народната милиция и в Стопанската милиция: Това бяха Георги Пеев, Стою Татаров, Шенто Данон, Богомил Касабов, Ат. Билдирев, Мухарски и други... С това не искам да кажа, че другарите от Народната милиция са менажирали едни престъпници, но поради своята постоянна работа в милицията естествено си бяха създали по-добри връзки с ръководните другари там. И вместо да използват тези връзки за по-доброто и по-бързото провеждане работата на Народния съд, те се възползвали от това доверие, за да изкористят положението в своя полза... Аз дори си предложих услугите да ги обвинявам аз лично и да им искам смъртно наказание, ако бъда назначен прокурор ат хок само за този процес, ако за това има законна възможност. Така аз смятам щяхме да ги бием от позицията на Народния съд и щяхме по този начин да измием петното от лицето на Народния съд.  

Прочее, за народните обвинители Стою Татаров и Шенто Данон имахме от по-рано известно съмнение за користни действия, но не разполагахме с положителни данни, за да възбудим преследване... Към края на февруарий получих едно анонимно писмо от една жена, чийто съпруг бил задържан в милицията. Чрез някаква жена (любовница) Татаров й предложил да даде сумата 500 000 лева, за да бъде освободен. Посредницата й дори казала, че срещу 2 000 000 лева Стою Татаров и Шенто Данон освободили братя Диманови от българското Параходно дружество. Жената заявила на посредницата, че нямало отде да намери такава голяма сума... Това писмо веднага отнесох на другаря министер Нейчев и му го прочетох. Размислихме дали е удобно сега да ги отстраним, когато сме в подготовка на обвинителните актове. Решихме да го предадем на Георги Ганев, за да нареди да се проследи кантората на Татаров, за да се провери посещава ли се от близки на задържаните лица... Татаров и Данон останаха като народни обвинители от стопанския процес. След завършването на процеса последва тяхното задържане, днес аз виждам колко по-добре щеше да бъде, ако те бяха отстранени и да не им се позволи да се явят като народни обвинители по стопанския процес. Полученото от мен писмо безспорно е послужило като основа за по-нататъшното преследване на Татаров, Данон и компания. 

...Преписката се протака вече два месеци и се дава възможност да се шушука и интригува в обществото. Напротив, аз смятам, че тази преписка трябваше да се приключи ударно, за да може Партията да излезе с комюнике в печата и даде необходимите осветления на обществото...

София, 3 юлий 1945 г. 

С другарски поздрав (подпис не се чете). 

ДОБАВКА

За случая със смъртната присъда на Ст. Загорския областен полицейски началник Христо п. Димитров, чиято присъда все още не е изпълнена, се разпространява в Ст.-Загорско една твърде неприятна история: говори се, безотговорно, че аз съм го протежирал и затова не се изпълнявала присъдата му. Аз, обаче, не мога да имам никаква слабост към този истински людоед. Имам и лични причини за това: през 1942 год. той е който заповяда и лично ръководеше жестоките насилия, които се вършиха над моите деца - син и дъщеря, за да бъдат свързани със станалия там провал по РМС линия...

След това нашироко се разпространява друга история, която засяга името на нашия отличен другар мин[истър] ЮГОВ в смисъл, че дъщерята на Димитров била встъпила в брак с някакъв партизанин, който работил във Вътрешното министерство, че този партизанин бил "близък" на министер Югов и че по негово нареждане не се изпълнявала присъдата.

А случаят е следния: Хр. п. Димитров бе осъден като главен агент на ГЕСТАПО в южна България със седалище гр. Харманли и разбира се дългогодишен жесток полицай - осъден бе на смърт от Ст.-Загорския народен съд. Един час преди да бъде разстрелян бе дадено нареждане да не се изпълнява смъртната присъда, понеже по искане на англичаните го бяхме привлекли по един втори процес, Софийски - за убийството на известния Гриневич - руснак, контрареволюционер, който е бил ръководител на една група от Интележанс сървиз - все от руснаци контрареволюционери (6 души разстреляни по др[уг] процес през 1945 год.), която група е имала задача да шпионира българ[ската] армия, както и Черв[ената] армия в полза на Англия. Участието на Димитров по тази афера на Гриневич се състои в следното: Той е получил нареждане от Дир[екция] на полицията - София веднага да замине за Свиленград (тогава си заминавала английската дипломатическата мисия от България, заедно с Гриневич), там на гарата да нареди така, че да пуснат влака за Турция, а Гриневич със своите куфари да остане на гарата, като не се допусне да замине. След заминаването на влака да го качи в своя автомобил и да го откара към Пловдив, през Хасково - из пътя ще го срещне Пловд[ивският] обл[астен] полицейски началник Михайлов - да го предаде на него и се завърне в Ст. Загора. По-нататък Михайлов го е откарал в София и предал на Дир[екция] на полицията на ПРИМАТАРОВ. А последният казва, че го е предал на германците, които са искали да правят замяна с някои свой голям полицай - пленник в Англия. По-нататък съдбата на Гриневич не е известна. 

При тази обстановка англичаните настояват смъртните присъди на Приматаров и Хр. п. Димитров да не се изпълняват, докато превземат съюзниците Берлин и заловят някой герм[ански] полицай, които ще им открият тайната - можело да се наложи очна ставка Приматаров и Димитров.

Въз основа на това искане на англичаните чрез Мин[стерството] на външните работи, мин[истър] Нейчев нареди да не се изпълнява смъртната присъда...

Аз обясних документално това на Обл[астния] ком[итет] на партията, но при все това мълвата е непобедима...

ЕТО ЗАЩО моля - предвид на изложеното по-горе... да се изпълни смъртната присъда над Димитров, което ще има голямо значение в предвечерието на изборите.

ЦПА, ф. 250, а.е. 68, Личен архив на Георги Петров, копие от доклада ни беше предоставено от проф. Иван Панчев

Левите се опасяват от катастрофа с Бюджет 2025

автор:Дума

visibility 1788

/ брой: 217

КЗК се захвана с електронните ваучери за храна

автор:Дума

visibility 1546

/ брой: 217

ТЕЦ "Марица изток 2" пусна 6 енергоблока

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 217

Бизнесът очаква срив на поръчките и ръст на инфлацията

автор:Дума

visibility 1587

/ брой: 217

1000 дни от началото на войната в Украйна

автор:Дума

visibility 1945

/ брой: 217

Включиха РСМ в карта на Велика Сърбия

автор:Дума

visibility 1641

/ брой: 217

Грузия отива на нови избори?

автор:Дума

visibility 1503

/ брой: 217

И Нидерландия с контрол по сухопътните си граници

автор:Дума

visibility 1773

/ брой: 217

Пълен софийски провал

автор:Александър Симов

visibility 1781

/ брой: 217

"Сребърни чучулиги" и "Альоша" отново звучаха в София

автор:Боян Бойчев

visibility 1683

/ брой: 217

Събитие в енергетиката

visibility 1842

/ брой: 217

Краят на глобализма

автор:Таня Глухчева

visibility 1678

/ брой: 217

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ